3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 516 гр.София, 10.07.2012г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети юли две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 458 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Обжалвано е определение от 09.05.2012г. по гр.д.№258/2012г. на АС Варна, с което е потвърдено разпореждане от 19.03.2012г. по гр.д.№169/2011г. на ОС Търговище за връщане жалба на [фирма]-О. срещу определение по същото дело. Жалбоподателят [фирма]-О., чрез процесуалния си представител поддържа, че определението е недопустимо и следва да се обезсили. Поддържа също така, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, тъй като със същото е даден отговор на процесуални въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Моли да бъде отменено същото като бъде разгледана по същество жалбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С решение от 04.01.2012г. по гр.д.№169/2011г. ОС Търговище е уважил предявения срещу [фирма]-О. иск с правно основание чл.200 КТ. С определение от 06.02.2012г. съдът в производство по чл.248 ГПК на основание чл.78, ал.6 ГПК е допълнил решението си и е осъдил жалбаподателя да внесе по сметка на съда сумата 15 000 лева държавна такса. С въззивна жалба от 16.02.2012г. [фирма] е обжалвал първоинстанционното решение, а с жалба от 06.03.2012г. е обжалвал и определението за допълването му. Жалбата срещу определението за присъждане на държавна такса чрез допълване на въззивното решение е оставена без движение с указания да се представи още един препис от нея и да се внесе държавна такса 15 лева. С разпореждане от 19.03.2012г. по гр.д.№169/2011г. на ОС Търговище същата е върната. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че с разпореждането си за оставяне без движение на частната жалба първоинстанционният съд е спазил закона, като е дал съответните указания и необходимия срок на страната да отстрани посочените нередовности и като е констатирал, че същите не са отстранени в срок в съответствие с разпоредбата на чл. 262, ал.2, т.2 ГПК е върнал същата. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване за да се извърши преценка за допустимостта на постановения съдебен акт съобразно т.1 от ТР№1/2009г. на ОСГК ТК на ВКС. При така установените данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение с оглед преценката за допустимостта на постановения съдебен акт и потвърденото с него разпореждане. Настоящата инстанция намира, че страната може да обжалва съдебния акт за допълване на решение в частта му относно присъдени такси на основание чл.78, ал.6 ГПК с отделна жалба, но когато е подала и въззивна жалба срещу решението проверката по двете жалби следва да се извърши в едно производство. Въпросът за това, коя страна следва да понесе разходите по заплатените такси в едно производство зависи от изхода по основния спор, т.е. дали и до какъв размер ще бъде уважен предявения иск. Оплакванията на страната, свързани с неприсъждане или неправилно присъждане на разноски и такси, се разглеждат самостоятелно по реда на чл. 248 ГПК и по пътя на обжалване на постановеното определение, само когато не е обжалвано и самото основно решение. Съдилищата неправилно са приели, че се касае до самостоятелно производство по частна въззивна жалба и са се произнесли с недопустими съдебни актове по нейното администриране. Обжалването на определенията е построено върху принципа, че на самостоятелен инстанционен контрол подлежат онези от тях, чиято валидност, допустимост и правилност не се проверяват посредством обжалване на решенията. Преценката за правилността на определението за допълване на решението в частта му за дължимата се държавна такса е обусловена от преценката за правилността на обжалваното въззивно решение. Въпросът за дължимостта и размера на държавната такса в случая, следва да бъде разрешен с оглед изхода на спора по чл.200 КТ в едно общо производство. Ето защо обжалваното определение и потвърденото с него разпореждане следва да се обезсилят, а делото да се изпрати на АС Варна за разглеждане на жалбата срещу определение от 06.02.2012г. по гр.д.№ 169/2011г. на ОС Търговище в производството по гр.д. №174/2012г. на АС Варна, което е образувано по повод подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение и е спряно до произнасянето по жалбата срещу обжалваното пред настоящата инстанция определение. Предвид изложените съображения, съдът О п р е д е л и : ОБЕЗСИЛВА определение от 09.05.2012г. по гр.д.№258/2012г. на АС Варна и потвърденото с него разпореждане от 19.03.2012г. по гр.д.№169/2011г. на ОС Търговище. ИЗПРАЩА делото на АС Варна за произнасяне и по жалбата на [фирма]- О. срещу определение от 06.02.2012г. по гр.д.№169/2011г. на ОС Търговище. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: