Ключови фрази
Негаторен иск * преустройство * право на ползване * доказателствена тежест * защита правото на собственост от неоснователни действия


Р Е Ш Е Н И Е

№ 424

гр. С., 01.12.2010 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

при участието на секретаря Т. И., като разгледа докладваното от съдията Н. гр. д. № 1482 по описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. Н. В., действуващ като ЕТ „Е.-Е. Н.”, против въззивното решение от 27.06.2009 год. по гр. д. № 3880/2007 год. на Софийски градски съд, с което след отмяната на първоинстанционното решение е постановено друго, с което касаторът и Х. Б. Б. са осъдени да премахнат незаконния обект „Е.”, находящ се в гр. С., ж. к. „Д.”, бл. 2А, като възстановят състоянието и предназначението на помещението отпреди преустройството му.
В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените изводи и се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което искът се огхвърли. Касаторът претендира и направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата и ищец в поризводството Т. Д. Ц., чрез пълномощник му адв. Ем. А., оспорва жалбата с искане въззивното решение да се остави в сила.
Ответникът по иска Х. Б. Б., чрез адв. Р. Р., счита жалбата за основателна.
С определение № 590 от 8.06.2010 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за изясняването на понятието „неоснователно действие” по смисъла на чл. 109 ЗС с оглед поставянето на въпроса за рамките, в които е налице накърняване на имуществената сфера, за което преценката следва да се прави въз основа на обективни критерии, и съответствието на търсената с негаторния иск защита на накърнени права.
Върховният касационен съд на РБ, в настоящият си състав на ІІ гражданско отделение, като обсъди заявените в жалбата основания във връзка с доводите на страните и данните по делото, приема следното:
Въззивното решение в частта, с която е уважен предявения от Т. Д. Ц. против Х. Б. Б. за премахване на кафе-аперитив „Е.”, находящ се в ж. к. „Д.”, бл. 2А и възстановяване на състоянието и предназначението на помещението отпреди преустройството му, не е предмет на настоящето производство. Подадената от този ответник касационна жалба е върната с разпореждане на въззивния съд от 2.12.2009 год.
Настоящето производство има за предмет произнасянето по отношение на обект „Е.” в същия блок, който преди разрешеното преустройство през 2005 год. е представлявал два гаража № 11 и 12, собственост на Х. Б.. За да уважи предявения от ищеца, собственик на апартамент, находящ се над този обект, иск по чл. 109 ЗС, въззивният съд е отчел обстоятелството, че разрешението за строеж № 29/1.09.2005 год. за преустройството на гаражите е отменено с решение по адм. д. № 14118/2008 год. на В., както и че функционирането му е свързано с шум от посетителите и музиката, с тютюнев дим в жилището на ищеца, които представляват неоснователни действия от страна на ответниците, в резултат на извършеното преустройство на гаражите. Съдът приел, че същите накърняват правото на собственост на ищеца Ц., затова трябва да бъдат преустановени чрез отстраняване на източника на неправомерното въздействие върху имота, чрез възстановяване на предишното състояние на нежилищните обекти, за чието преустройство същият не е дал съгласието си, поради което и не трябва да търпи ограничения на своето право.
По поставения от касатора въпрос за същността на понятието „неоснователно действие” по смисъла на закона – чл. 109 ЗС, по който е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, настоящият състав приема следното:
Негаторният иск има за цел да даде защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неосноватено въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на това вещно право, което пречи на неговия носител пълноценно да го ползува според предназначението му. Това въздействие или посегателство може да се изразява в действие или бездействие, като чрез предявяване на иска по чл. 109 ЗС се цели преустановяването на същите, които пречат на ищеца да упражнява негово право на собственост, т. е. следва да е налице неправомерно въздействие върху имуществената сфера на ищеца, за да е адекватна и търсената с иска по чл. 109 ЗС защита срещу въздействия, надхвърлящи законните ограничения на собствеността. Целта на негаторния иск е защита на правото на собственост, когато то е накърнено, а не защита на други права. В този смисъл е и утвърдената съдебна практика по приложението на горната разпоредба.
В случая ищецът е собственик на апартамента, находящ се над преустроените в обект „Е.” два гаража, собственост на ответника Б., а касаторът е негов наемател. В исковата молба същият е поддържал, че извършеното преустройство е незаконосъобразно, поради което и същото, както и функционирането на този обект представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, което му пречи с това, че неговият апартамент е непосредствено над този обект, поради което и му е нарушено правото необезпокоявано да ползува жилището си, поради масовия достъп на външни лица, непрекъснат шум от говор и музика, проникване на тютюнев дим. Затова е искал и премахването на обекта „Е.” от двамата ответници, единият собственик, другият наемател.
Всички тези проявления, респ. въздействия от извършеното преустройство, дори и да е незаконно, както и от самото функциониране на обекта, имат несъмнено отражение върху правната сфера на ищеца като собственик на намиращия се над него апартамент, поради обективния факт на местоположението му. За защитата им обаче не е приложима тази на иска по чл. 109 ЗС, който предполага неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява своето вещно право, каквото в случая не е установено, дори и не е поддържано, защото липсва установено негативно въздействие върху възможността ищецът да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху имота си според неговото предназначение – да го ползува за жилище, да се разпорежда с него и т. н. Както правото на собственост на ищеца, така и правото на собственост на ответниците не следва да търпи неоснователни ограничения, поради което и при предявеният негаторен иск ищецът има доказателствената тежест да установи по несъмнен начин неоснователните действия на ответниците върху правото му на собственост, а не на други негови права. Само така може да се прецени дали исканата защита е адекватна на евентуалното неоснователно въздействие върху вещното право.
При липсата на доказателства за това, че преустройството на гаражите и функционирането на обект „Е.” пречи на ищеца по твърдения от него начин да упражнява правото си на собственост върху жилището му, предявеният от него негаторен иск се явява неоснователен. Като е приел обратното, обосновавайки извода си въз основа на неправомерно въздействие върху имота в резултат на преустройството, въззивният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон – чл. 109 ЗС и същото следва да се отмени, като вместо това се постанови друго, с което искът се отхвърли.
С оглед този изход на делото ищецът следва да заплати на касатора направените от последния разноски в размер на 1 230 лв. за всички инстанции.
Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 2, във вр. с чл. 291, т. 1 ГПК Върховният касационен съд, ІІ г. о. в настоящият състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивното решение от 27.06.2009 год. по гр. д. № 3880/2007 год. на Софийски градски съд в обжалваната му част и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Д. Ц. от гр. С., ж. к. „Д.”, бл. 2А, ет. 1, ап. 12 против Х. Б. Б. от същия град, ж. к. „Д.”, бл. 6, ет. 3, ап. 10 и Е. Н. В., действуващ в качеството му на ЕТ „Е. – Е. Н.” – с. К., в. з. „Я.” да премахнат обект „Е.” в бл. 2А в ж. к. „Д.”, като възстановят състоянието и предназначението на помещението преди преустройството му.
Осъжда Т. Д. Ц. да заплати на Е. Н. В., като ЕТ „Е. – Е. Н.” направените по делото разноски в размер на сумата 1 230 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: