Ключови фрази
Причиняване на смърт в транспорта в пияно състояние * управление на МПС след употреба на алкохол * определяне на наказание при съкратено съдебно следствие * пияно състояние * ред за установяване употребата на алкохол * диференцирана процедура

Р Е Ш Е Н И Е

№ 84

гр. София, 07 април 2014 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на осемнадесети февруари, две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Севдалин Мавров
ЧЛЕНОВЕ: Даниела Атанасова
Красимир Шекерджиев

при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Мадлена Велинова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №2190 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационна жалба на защитника на подсъдимия Г. Й. Д. срещу решение №159, постановено по ВНОХД №277/2013 г. по описа на Апелативен съд- гр.Пловдив, с което е потвърдена присъда №23 от 06.06.2013 г., постановена по НОХД 248/2013 г. по описа на Окръжен съд- гр.Пазарджик.
С първоинстанционния съдебен акт подсъдимия Д. е признат за виновен в това, че на 03.03.2013 г., на общински път от [населено място] в посока към [населено място], при управление на МПС- лек автомобил „БМВ” 320Д с ДК [рег.номер на МПС] нарушил чл.21, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Н. А. Д. и средни телесни повреди на П. А. Д. и М. В. Г., като на основание чл.343, ал.4, във вр. с ал.3, б.”б”, във вр. с чл.342, ал.1 НК и чл.58а, ал.1 НК му е наложено наказание три години и четири месеца „лишаване от свобода”, което на основание чл.61, т.3 ЗИНЗС трябва да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от открит тип.
С присъдата на основание чл.343г НК на подсъдимия е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от пет години, считано от влизане на съдебния акт в сила.
С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на Д. Д. и Г. Д. по 100 000 лева- обезщетение за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди, като предявените граждански искове за разликата до пълния им размер са отхвърлени като неоснователни.
С присъдата подсъдимият е осъден да заплати си сумата от 8 000 лева- държавна такса върху уважената част от гражданския иск, 772 лева- разноски по водене на делото и да заплати на частния обвинител П. Д. сумата от 600 лева- разноски по водене на делото.
В касационната жалба се развиват оплаквания, относими към касационните основания по чл.348, ал.1, т.2 и т.3 НК, като се твърди, че незаконосъобразно съдът е ценил приложения по делото протокол, установяващ концентрацията на етилов алкохол в кръвта на подсъдимия и неправилно е приел, че престъплението е извършено в пияно състояние.
Оспорва се и размера на наложеното на Д. наказание, като се поддържа, че същото е завишено, както и неправилно е изключена възможността изпълнението му да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК.
Предлага се подсъдимият да бъде оправдан за извършване на престъплението при наличието на квалифициращото обстоятелство „пияно състояние” и наказанието му да бъде намалено до размер, позволяващ приложението на чл.66, ал.1 НК.
В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа, че е допустимо да се оспорва извършването на престъплението в пияно състояние, независимо от това, че делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие. Моли да бъде отчетено, че е допуснато грубо нарушение на чл.14 от Наредба №30/2001 г., като не е ясно как и от кого е предадена кръвта за изследване. Поддържа се, че това нарушение е опорочило цялото изследване и обвинението за извършване на престъплението в пияно състояние е недоказано.
Оспорват се постановените съдебни актове и по отношение на наказанието, като се поддържа, че са налице всички предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 НК.
На тези основания се предлага отмереното на Д. наказание да бъде отменено и изпълнението му да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК.
Повереникът на частните обвинители и граждански ищци Джуневи оспорва касационната жалба, като поддържа, че извършването на престъплението при наличието на квалифициращото обстоятелство по чл.343, ал.3 НК се установява не само от приложения протокол за кръвно изследване, но и от множество други доказателствени материали, които установяват обстоятелството, че преди да управлява автомобила подсъдимият е употребил алкохол и при извършване на престъплението е бил в пияно състояние.
Моли да не бъде намалявано наказанието на Д., като поддържа, че присъдата му е справедлива.
Представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да бъде оставена без уважение. Поддържа, че реда за изследване на кръвната проба, посочен в Наредба №30/2001 г. е спазен и наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия е безспорно установено.
Предлага да не бъде намалявано определеното наказание, тъй като същото е справедливо и определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Моли да не бъде прилагана разпоредбата на чл.66, ал.1 НК.
Подсъдимият изразява съжаление за случилото се и моли да не бъде вкарван в затвора.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационната жалба е неоснователна.


По оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон:

Единственото оплакване, относимо към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК е свързано с оспорване на приетия като писмено доказателство протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръв и урина №163/05.03.2013 г., въз основа на който решаващите съдилища са преценили, че подсъдимият е управлявал автомобила с концентрация на етилов алкохол в кръвта си 1, 43 промила.
Преди да бъде обсъдено релевираното с касационната жалба оплакване, трябва да бъде посочено, че в настоящото производство нито пред въззивната, нито пред касационната инстанция е допустимо да се оспорват съставомерни факти, включени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Както е посочено в Тълкувателно решение №1/2009 г. на ОСНК на ВКС когато производството се развива по реда на съкратеното съдебно следствие, при приложението на разпоредбата на чл.371, т.2 НПК, за подсъдимия и защитника не съществува възможност да оспорват съставомерни факти. Това е така, тъй като съществено условие за провеждането на диференцираната процедура по глава ХХVІІ НПК е признаването на фактите, посочени в обвинителния акт. Именно въз основа на това признание не се събират доказателства за тях и подсъдимият получава бонус, като наказанието му се намалява по реда на чл.58а НК. Няма как след като са признати фактите и е отмерено по- леко наказание, в сравнение с това, което би било наложено при развитие на делото по общия ред пред въззивната и касационната инстанция тези факти да бъдат оспорвани.
Ето защо и подобни оплаквания са недопустими и не могат да бъдат релевирани с касационната жалба. Те не трябва да бъдат и предмет на проверка от съдилищата, осъществяващи инстанционен контрол.
На това основание касационният съд прие, че е налице принципна забрана да обсъжда в рамките на касационното производство оплакванията, отразени в касационната жалба и поддържани в рамките на касационното съдебно заседание.
Единствено и само с оглед изчерпателност на изложението трябва да бъде посочено това, че дори да се възприеме тезата за допуснати съществени нарушения в процедурата по изследване на кръвта на подсъдимия Д. и да бъде изключен протокола за химическа експертиза от доказателствената съвкупност по делото, съществуват множество и все еднопосочни доказателства, които установяват наличието на квалифициращото обстоятелство по чл.343, ал.3 НПК и конкретно употребата на значително количество алкохол от страна на подсъдимия непосредствено преди да управлява моторното превозно средство.
Константната съдебна практика (в това число и задължителна такава) приема неотклонно, че наличието на „пияно състояние” може да бъде установено с всички доказателствени източници, като законосъобразното провеждане на изследването на кръвта на подсъдимия е само един от тях.
Предвид изложеното касационният съд прецени, че в хода на воденото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, като релевантните за изхода на делото факти са правилно установени.
Ето защо не може да бъде възприета и тезата за наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК.

По оплакването за явна несправедливост на наложените наказания:

Касационният съд прецени, че правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимия са ценени младата му възраст, добрите му характеристични данни, липсата на предходни осъждания и изразеното съжаление за извършеното престъпление.
Правилно като отегчаващи отговорността обстоятелства са ценени високата степен на обществена опасност на извършеното престъпление, в сравнение на престъпления със сходна правна квалификация. Законосъобразно като такива обстоятелства са отчетени високата концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия и това, че пострадали от престъплението са три лица.
При този анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства правилно наказанието на подсъдимия е определено при превес на смекчаващите, като е отмерено на пет години „лишаване от свобода” и впоследствие е редуцирано по реда на чл.58а НК.
Касационният съдебен състав прецени, че намаляването на наказанието на подсъдимия Д. би било несъответно на осъщественото престъпление, неговата конкретна обществена опасност, настъпилия съставомерен резултат и най- вече не би осигурило постигането на целите на специалната и генералната превенция.
При наложено наказание в този размер е невъзможно приложението на чл.66, ал.1 НК, а и приложението на този текст в конкретното производство е невъзможно, тъй като отлагането на наказанието би поставило в опасност постигането на целите, очертани в разпоредбата на чл.36 НК и би било несъобразено, с това, че престъплението е осъществено от подсъдимия в пияно състояние.
Ето защо и касационната жалба и в тази й част трябва да бъде преценена като неоснователна, а атакувания въззивен съдебен акт да бъде оставен в сила.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение

Р Е Ш И :


ОСТАВЯ В СИЛА решение №159, постановено по ВНОХД №277/2013 г. по описа на Апелативен съд- гр.Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.