Р Е Ш Е Н И Е № 54 София , 22.03.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галина Тонева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Биляна Чочева при секретар Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело №1237/2018 г. Производството е образувано по реда на чл.346, т.1 от НПК по касационна жалба от защитника на подсъдимия Д. Г. Д. адвокат Н. И. против решение № 199 от 30.10.2018 г. по внохд № 272/2018 г. на Великотърновския апелативен съд. В жалбата се сочи, че решението е явно несправедливо предвид размера на наложеното наказание, който не е съобразен с многобройните смекчаващи обстоятелства и самопризнанието на подсъдимия. Жалбоподателят се спира и на особености на извършеното престъпление, с които свързва извод за по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца. Справедливостта на присъдените обезщетения по гражданските искове се оспорва с доводи за липса на синовна привързаност между ищците и пострадалия. В заключение се настоява за определяне на наложеното наказание лишаване от свобода при условията на чл.55 от НК или за редуциране на санкцията при превес на смекчаващите обстоятелства съгласно чл.58а от НК, както и за намаляване на присъдените обезщетения по гражданските искове. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители адвокат И. В. намира жалбата за неоснователна и в двете ѝ части. Прокурорът пледира обжалваното решение да бъде оставено в сила. Изтъква, че посочените в нея аргументи нямат връзка с извършеното престъпление, личността на подсъдимия и престъпния резултат. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното : Плевенският окръжен съд с присъда № 28 от 22.05.2018 г. по нохд № 429/2018 г.признал подсъдимия Д. Г. Д. за виновен в това, че на 22 срещу 23.11. 2017 г. в [населено място], област П., умишлено умъртвил Л. Н. М., като убийството е извършено предумишлено, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.9 от НК във вр. с чл.115 от НК и чл.58а от НК го осъдил на дванадесет години лишаване от свобода, търпими при първоначален строг режим, от които приспаднал времето, през което подсъдимият бил задържан в рамките на настоящия процес. Съдът присъдил в полза на Й. Л. М. сумата 60 000 лева, а в полза на малолетната Т. Л. М. чрез нейната майка и законна представителка Г. Й. Р. сумата 40 000 лева, представляващи обезщетение за понесените от тях неимуществени вреди от престъплението, ведно със законните лихви и дължими такси. В останалата част до предявените размери гражданските искове били отхвърлени като неоснователни. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените деловодни разноски. Великотърновският апелативен съд, наказателно отделение, с решение № 199 от 30.10.2018 г. по внохд № 272/2018 г. изменил първоинстанционната присъда, като · преквалифицирал извършеното от подсъдимия престъпление в такова по чл. 115 НК, оправдал го по обвинението по чл. 116, ал.1, т.9 от НК за предумишлено убийство и намалил наложеното на подсъдимия наказание от дванадесет на десет години лишаване от свобода · увеличил присъдените обезщетения на Й. Л. М. и Т. Л. М. чрез нейната майка и законна представителка Г. Й. Р. от 60 000 лева и 40 000 лева на 80 000 за всяка от тях със съответните лихви и такси. В останалата част присъдата била потвърдена. Касационната жалба е основателна относно справедливостта на определената санкция и неоснователна относно увеличения размер на присъдените обезщетения в полза на гражданските ищци. Съображенията на касационния съдебен състав са следните : Производството пред първата инстанция протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК. Подсъдимият признал изцяло фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тях. Съдът констатирал, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и постановил осъдителна присъда, с която определил наказание при условията на чл.58а от НК. Избраният от касатора ред за разглеждане на делото изключва последващи възражения относно пълнотата на доказателствения материал и изследването на нови елементи от фактическата обстановка. Съгласявайки се на съкратено съдебно следствие подсъдимият се отказва от общите правила на състезателния наказателен процес, но получава привилегията на чл.373, ал.2 от НПК относно размера на санкцията. След като е предпочел пътя на защита по глава двадесет и седма от НПК той вече е длъжен да съобрази неговите ограничения, изключващи изменение на веднъж признатите обстоятелства. Ето защо твърденията на защитата, че поведението на подсъдимия следва да се цени с оглед силната му емоционална връзка с дете от напусналата го Д. К. не могат да се обсъждат, тъй като са базирани на факти извън съдържащите се в обвинението. Независимо от това касационната проверка установи, че при индивидуализация на наказанието от въззивната инстанция са останали недооценени смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Те категорично не се характеризират с изтъкваната от защитата многобройност по смисъла на чл.55 от НК, тъй като се изчерпват с трудова ангажираност и разкаяние за стореното. Последното обаче в настоящия казус има тежестта на изключително смекчаващо обстоятелство. Установено е по делото, че месец след изчезването на Л. М. убийството му не е било разкрито, макар да са провеждани полицейски издирвателни мероприятия. Самопризнанието на подсъдимия, направено осъзнато и доброволно, както и последващото пълно съдействие на разследващите органи, са дали решаващ тласък на досъдебното производство. Тези действия показват, че у подсъдимия е започнал процес на критична оценка на поведението и е възникнала готовност да понесе заслужена санкция. Изключителността на това обстоятелство е несъвместима с извода на предходната инстанция за баланс между смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, тъй като само по себе си обуславя превес на първите. Въпреки това искането на касатора за приложение на чл.55 от НК не може да бъде удовлетворено, тъй като и най – лекото, предвидено в закона наказание – десет години лишаване от свобода, не би се явило несъразмерно тежко. Спецификата на престъпната дейност, описана с проява на лукавство при извеждане на жертвата, подбудите на подсъдимия, състоящи се в задоволяване на егоистични представи за чест, както и първоначалните действия на укриване следите от убийството, не дават основание да се приеме, че съдът разглежда престъпление с по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца в сравнение с типичните за този вид криминална дейност. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките на чл.348, ал.5, т.1 от НПК за намаляване на наложеното на Д. Д. наказание лишаване от свобода от петнадесет на десет години поради превес на смекчаващите обстоятелства. Съгласно следваната процедура по чл.373, ал.2 от НПК, предпоставяща приложение на чл.58а от НК, този срок се свежда до шест години и осем месеца. Останалата част от жалбата, посветена на несправедливостта на присъдените в полза на дъщерите на убития обезщетения, е неоснователна. Въззивният съд е поправил пропуска на предходната инстанция да изследва характера на взаимоотношенията между ищците и техния баща Л. М. и във връзка с показанията на свидетелите Ц. и Н.. Отчетени са както данните за детството на Й. и Т. М. в приемни семейства, така и засиленият интерес на пострадалия към тях в последните години. Така съдът е стигнал до констатация, че силно нарушените семейни контакти са били във фаза на възобновяване. Насилствената смърт на М. е сложила край на този процес и е лишила ищците от шанса да преодолеят раните от миналото чрез пълноценно общуване с баща си. Оценени в тази светлина понесените от Й. М. и Т. М. неимуществени вреди са справедливо възмездени, при съобразяване с установената съдебна практика, с присъдените от въззивната инстанция суми, които не подлежат на корекция от касационната инстанция в желаната от жалбоподателя насока. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1,т.1 и ал.2 т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И ИЗМЕНЯВА решение № 199 от 30.10.2018 г. по внохд № 272/2018 г. на Великотърновския апелативен съд. като намалява срока на наложеното на подсъдимия Д. Г. Д. наказание лишаване от свобода от десет години на шест години и осем месеца Оставя в сила решението в останалата му част . Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1 2.