Р Е Ш Е Н И Е № 119 Гр.София, 31 март 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети март, 2015 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора КОЛОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 44/15 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422, ал.1,т.5 НПК. С присъда № 2/14.01.14 г., постановена от РС-Ловеч /ЛвРС/ по Н.О.Х.Д. 977/13 г., А. А. Р. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.131, ал.1,т.4, пр.посл.и т.12 вр.чл.130,ал.2 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, което да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Р. е осъден да заплати на конституираните граждански ищци Г. М. и Р. Т. обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 400 лв., като исковете са отхвърлени до пълните претендирани размери от 5000 лв.за М. и от 500 лв. за Т.. По жалба на подсъдимия е образувано В.Н.О.Х.Д.269/14 г.по описа на ОС-Ловеч /ЛвОС/. С решение № 105/15.10.14 г. цитираната присъда е изменена, като деянието, което е прието, че Р. е извършил, е преквалифицирано по чл.130, ал.2 НК /с единствен пострадал М./ и е наложено наказание пробация- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три години, явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от три години и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото в рамките на една календарна година. В останалата наказателно-осъдителна част подсъдимият е признат за невиновен. Присъдата е отменена в частта по осъждане за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на Р. Т. и е потвърдена в гражданско-осъдителната част досежно М.. В предвидения в процесуалния закон шестмесечен срок от влизане на съдебния акт в сила /15.10.14 г./, на 28.11.14 г. е постъпило искане от осъдения с оплакване за допускане от страна на въззивния съд на съществено процесуално нарушение с осъждането за престъпление, преследвано от частен характер, без да са налице основанията за това и с налагане на по-тежко наказание от определеното от първата инстанция. Иска се възобновяване на наказателното производство, отмяна на решението на въззивния съд и оправдаване на Р. в рамките на приетите по съдебния акт фактически положения или отмяна на решението в осъдителната част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ЛвОС. В съдебно заседание пред ВКС упълномощеният защитник на осъдения поддържа искането с отразените в него доводи. Представителят на ВКП намира същото за основателно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящата процедура, намира за установено следното: Процесното деяние както по обвинителен акт, така и по осъдителните съдебни актове, е прието за извършено на 29.07.12 г. Тъй като въззивното решение в осъдителната му част, която се атакува от искателя, се отнася до престъпна деятелност на Р. единствено по отношение на Г. М., относим факт се явява съдържанието на приложеното на л.23 от ДП съобщение от М., депозирано в прокуратурата на 02.08.12 г. Тогава М. се е оплакал от поведението на осъдения и причинената лека телесна повреда, с твърдения, че става дума за осъществяване на същата при наличие на хулигански мотиви. На л.1 от ДП е приложено постановление за образуване на досъдебно производство от 31.10.12 г., с оглед престъпление по чл.131,ал.1,т.12 вр.чл.130,ал.1 НК- без съмнение престъпление от общ характер. След проведено разследване е внесен обвинителен акт в ЛвРС за извършено от Р. престъпно деяние по чл.131,ал.1,т.4,пр.посл. /с пострадали М. и Т./ и т.12 вр.чл.130, ал.2 НК. В съдебно заседание на 01.10.13 г. М. е конституиран като частен обвинител и граждански ищец, представляван от повереник, а Т.-само като граждански ищец. Постановената присъда на първоинстанционния съд възпроизвежда обвинението, каквото то е повдигнато с обвинителния акт. По време на разглеждане на делото, образувано по жалба на Р. пред ЛвОС, частният обвинител М. е призоваван чрез своя повереник, като последният е отстоявал правата и интересите му пред въззивния съд. В съдебно заседание пред последния, проведено на 08.10.14 г., представителят на окръжната прокуратура и повереникът на частния обвинител и граждански ищец М., са настоявали присъдата на ЛвРС да бъде потвърдена. Поради отпадане на квалифициращите признаци за нанасяне на леки телесни повреди на повече от едно лице и за извършване на престъплението с хулигански подбуди е постановено решение с преквалифициране на стореното по чл.130,ал.2 НК. Не може да се спори, че производството с такова обвинение се разглежда по частен ред, в съгласие с нормата на чл.161 НК. Направената процесуална ретроспекция е необходима с оглед разсъжденията на ВКС по повдигнатите въпроси. Несъмнено следва да бъдат разгледани специфични характеристики на конкретното наказателно производство, за да се постигне законосъобразен извод както по отношение на осъдения, така и по отношение на пострадалия. Още с внасяне на обвинителен акт за разглеждане от ЛвРС, и държавното, и конституираното от ЛвРС частно обвинение са имали ясно познание за медицинската същност на причинените на потърпевшите увреждания като леки телесни повреди. Квалифициращото обстоятелство по т.12 на чл.131, ал.1 НК е предоставило процесуална възможност делото да се води като такова от общ характер, макар и общо да се отнася за леки телесни повреди по смисъла на чл.130,ал.2 НК. В хода на цялото съдебно производство и държавното, и частното обвинение са настоявали за наличие на посочения квалифициращ признак и са поддържали както обвинението в тази връзка, така и постановената осъдителна присъда на ЛвРС. Предвид правната рамка на деянието и нейното неотклонно поддържане, за тези страни не са били налице предпоставките на процедурата по чл.287,ал.5 НПК, очевидно неприсъстващи и за първоинстанционния съдебен състав. ЛвОС като съд по фактите и правото е приел, че липсват квалифициращите признаци, а искането на частното обвинение за потвърждаване на присъдата на ЛвРС основателно е оценено като претенция подсъдимият да бъде осъден за реализираното деяние спрямо М.. Второстепенният съд е намерил пред себе си основания, водещи до престъпно поведение, преследвано с дело от частен характер. Но предвид цялостното поведение на частния обвинител за произнасяне в това производство по престъпното посегателство на дееца, въззивната инстанция не е следвало да се съобразява с разпоредбата на чл. 287,ал.5 НПК, относима към правомощията на първостепенен съд. Тя е трябвало директно да се произнесе със съответен съдебен акт по наказателноправната същност на осъщественото спрямо частния обвинител, което е и сторила. Първо, ако както се твърди от защитата, е било нужно да се демонстрира правилен процесуален подход чрез оправдаване от ЛвОС на Р., то това би означавало, че процесното му поведение по отношение на М. не би могло да бъде преследвано отново и по частен ред поради забраната ne bis in idem. Следователно частният обвинител би бил напълно лишен от право да защити интересите си по консумираното срещу него престъпно поведение. Предвид развитието на това наказателно производство пък той не може да търпи неблагоприятни последици заради държавата в лицето на прокуратурата, която е пожелала да защити правата му, намирайки, че стореното срещу му се преследва по общ ред. Второ, деянието е извършено на 29.07.12 г.и три дни по-късно М. е депозирал жалба пред прокуратурата, а наказателното производство е образувано три месеца по-късно. Е., не е изтекъл предвиденият в чл.81,ал.3 НПК шестмесечен срок от деня, когато е узнато за извършване на престъплението. В случая той съвпада с деня на неговото извършване. Предвид изложеното, ВКС не намира, че с постановяване на въззивния акт ЛвОС е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348,ал.3, т.1 вр.ал.1,т.2 НПК, изискващо възобновяване на второинстанционното наказателно производство, отмяна на въззивното решение и оправдаване на Р.; или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ЛвОС. Все в светлината на обсъжданото по спецификите на казуса от процедурна гледна точка, трябва да се отрази, че законосъобразно като съдебен акт е постановено решение от страна на въззивната инстанция. Това е така, тъй като е приложена нормата на чл.337,ал.1,т.2, пр.посл.НПК, с преквалифициране на стореното от Р. в по-леко наказуемо еднородно престъпление спрямо това, за което е бил признат за виновен и осъден от ЛвРС. На последно място, в искането за възобновяване се твърди, че постановеното от въззивния съд наказание пробация е много по-тежко от наложеното от първостепенния съдебен състав. Повече аргументи не са изтъкнати. Лансираната теза е несъстоятелна. ЛвРС е наложил на Р. наказание лишаване от свобода, а ЛвОС-пробация. Видно от разпоредбата на чл.37,ал.1 НК, в която наказанията са подредени по тяхната тежест, пробацията е по-леко наказание от лишаването от свобода. Без значение в този смисъл е дали определеното времетраене на лишаването от свобода е по-малко от това по пробацията /ако евентуално такъв е аргументът, който кара искателя да спори за по-голяма тежест на определеното му от второстепенния съд наказание/. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на В.Н.О.Х.Д.269/14 г. по описа на ОС-Ловеч. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/