7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 79
[населено място] ,29.06.2012
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в открито съдебно заседание на шестнадесети май , през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при участието на секретаря Ирена Велчева , като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 802 / 2011 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗАД „А. България „ против постановеното на 26.04.2011 год. решение на Софийски апелативен съд , ТО, 6 състав , по т.д.№ 480 / 2010 год. , с което е отменено решение № 749 / 21.07.2010 год. на СГС, ТО,VІ – 5 състав , постановено по т.д.№ 480 / 10 год. и жалбоподателят е осъден да заплати на [фирма] , на основание чл.208 ал.1 от КЗ сумата от 27 600 лева , остатък съставляващ 30 % от дължимо обезщетение за кражба на застраховано по имуществена застраховка „ Каско „ моторно превозно средство – Трактор „ HIDROMEK „ , рег. [рег.номер на МПС] , ведно с обезщетение за забава , на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД , в размер на 4 170 лева , за периода 15.05.2009 г . - 16.07.2009 г. .
В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението, поради постановяването му в противоречие с материалния закон - чл.207 ал.2 предл. второ вр. с чл.186 ал.1 от Кодекса за застраховането / КЗ / и необоснованост . К. счита, че съдът неправилно е приел, че за застрахования не е възникнала отговорност за неизпълнение на задължение по т.56 вр. с т.50.7 от ОУ във връзка с чл.207 ал.2 вр. с ал.1 от КЗ , според които при неизпълнение на задължението му да не оставя свидетелството за регистрация на МПС в същото , при настъпване на застрахователно събитие „ Кражба на цяло МПС „ застрахователят намалява застрахователното обезщетение с 30 % , какъвто е и размера на неизплатения остатък – предмет на иска . Според касатора, така залегналото в ОУ задължение на застрахования , кореспондиращо с предвидената в чл.207 ал.1 от КЗ отговорност на същия да спазва предписанията на застрахователя за отстраняване източниците на опасност и да предпазва застрахованото имущество от вреди , е достатъчно само по себе си основание за намаляване на застрахователното обезщетение , след като ОУ са приети от застрахования и са станали неразделна част от застрахователния договор, на основание чл.186 ал.1 от КЗ . Независимо от това страната излага съображения и в подкрепа на извода, че самото неизпълнение на задължението по т.50.7 от ОУ е от естество да увеличи риска от настъпване на застрахователното събитие , доколкото притежанието на част втора от свидетелството за регистрация на автомобила намалява вероятността при движението му да бъде установен като обект на кражба от контролните органи .
Ответната страна оспорва касационната жалба като неоснователна. Позовава се на формалното си неуведомяване от застрахователя за основанието за незаплащане на пълното дължимо обезщетение / липса на мотивирано решение за частичен отказ / . Излага съображения относно доказаност на възражението си, че към момента на кражбата , част втора на свидетелството за регистрация не е било в откраднатия автомобил, а е откраднато предходно, с друго МПС на застрахования . Предлага тълкуване на чл.50.7 от ОУ в кореспонденция с Наредба № І -45 / 24.03.200 год. на Министъра на вътрешните работи, според която свидетелството за регистрация е единно - части І и ІІ и само изгубването, респ. изоставянето му в автомобила в цялост , предпоставя санкцията на чл.56 от ОУ .
Върховен касационен съд , Търговска колегия , второ отделение след преценка на данните по делото и заявените касационни основания , в съответствие с правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК, приема следното :
За да отмени първоинстанционното решение и уважи иска , въззивният съд е приел, че оставянето на малкия талон от свидетелството за регистрация на откраднатия автомобил в друг автомобил на застрахования , предходно откраднат , не съставлява нарушение на задължението му , съгласно чл.50.7 от ОУ . Тълкувал е договорната клауза , като приложима при неизпълнение на задължението да не се оставя в МПС, при напускането му, свидетелството за регистрация , при това в цялост / част І и ІІ / , съгласно Наредба № 1 – 45 / 24.03.2000 год. за регистрацията, отчета , пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркета, теглени от тях . Изхождайки от придадените функции на т.нар „ малък талон „ – част ІІ от свидетелството за регистрация - в сравнение с тези на част І от същото , съгласно Наредбата / чл.33 ал.4 вр. с ал. 2 / , съдът е обосновал извод , че изгубване държането на малкия талон, приемайки за безспорно установено по делото , че е откраднат ведно с друго МПС на застрахования , предходно на процесната кражба , само по себе си не води до увеличение на риска от настъпването на застрахователното събитие, тъй като притежаващият т.нар. „ малък талон „ не би могъл да се разпореди с автомобила , нито да извърши пререгистрацията му, нито с това се препятстват издирвателните мероприятия на разследващите органи .
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по следния материалноправен въпрос : „ Достатъчно ли е, за да бъде противопоставено като законосъобразно основание за намаляване на застрахователното обезщетение , съгласно чл.207 ал.1 предл. второ вр. с предл.първо от КЗ , наличието на договорна клауза, вменяваща на застрахования определено поведение и предвиждаща намаление на застрахователно обезщетение , като санкция за неизпълнението му ? „ .
По въпроса , обусловил допускане на касационното обжалване, настоящият състав намира следното :
Застрахователят е упражнил потестативно право да откаже пълно застрахователно обезщетение, основано на чл.207 ал. 2 предл. второ от КЗ , намалявайки го с изрично уговорен според ОУ процент, за неизпълнение на залегнало в ОУ задължение . В уредбата на „ Имущественото застраховане „ – Глава ХІХ , раздел І „ Общи положения „ , независимо от регламентираните в Глава ХVІІІ на Част ІV на КЗ задължения за застрахования , свързани с предварително обявяване на обстоятелства от значение за естеството и размера на риска / чл.188 КЗ / или последващото им изменение / чл.191 КЗ / , респ. последиците от неизпълнението им , законодателят е предвидил изрично отговорност на застрахования за неизпълнение на задължения, свързани със своевременното уведомяване за настъпването на застрахователното събитие , от значение за установяването и ограничаване последиците му / чл.206 КЗ / , както и задължения с превантивно по отношение настъпването на риска и размера на вредите значение и по отстраняване източниците на опасност , в съответствие с изричните предписания на застрахователя / чл.207 от КЗ / . При неизпълнение на задължение, относимо към превантивно минимализиране на риска , чл.207 ал.2 предл. второ от КЗ предвижда различни правни последици, спрямо момента на установяване на неизпълнението : възможност за прекратяване на застрахователния договор от застрахователя преди настъпване на застрахователното събитие или намаляване на застрахователното обезщетение , в случай на настъпило застрахователно събитие . Само в случай, че настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнението на задължението по чл.207 ал.1 от КЗ , същото предпоставя възможност за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение . Именно от предвиденото в чл.207 ал.2 предл. трето КЗ, по отношение на хипотезата на чл.207 ал.2 предл.второ от КЗ следва да се приеме, че за упражняване потестативното право на застрахователя за намаляване на застрахователното обезщетение , в случай на предписано от застрахователя определено поведение , на още по-голямо основание - при изрично уговорена между страните договорна клауза с това съдържание и санкция , не е необходимо обективно установяване на причинна връзка между неизпълнението на конкретното задължение и настъпването на конкретното застрахователното събитие, но подлежи на преценка вида на съответното неизпълнение спрямо вида на застрахователното събитие. Неизпълнението ще е санкционируемо само за задължение, което е от естество да способства настъпването на застрахования риск и / или да повлияе върху размера на вредите, в съответствие с чл.207 ал.1 КЗ . Именно в допускането на възможността, а не в безспорното установяване на тази причинност в конкретния случай , законодателят санкционира това неизпълнение само с намаляване , а не с пълен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение .
С оглед отговора на материалноправния въпрос, обусловил допускането на касационното обжалване, за произнасяне по основателността на касационната жалба правилността на въззивното решение подлежи на анализ в изводите относно : 1 / установяване факта на неизпълнение на задължение, скрепено с последица намаляване на застрахователното обезщетение , съгласно ОУ и 2 / извършената от съда преценка на вида на неизпълненото задължение - е ли същото от естество да увеличи риска от настъпването на застрахователното събитие или да повлияе размера на вредите , т.е. по приложението на чл.207 ал.2 предл. второ вр. с ал.1 от КЗ .
Въззивното решение е неправилно .
Неправилен е извода на въззивния съд за безспорно установено , че „малкия талон „ от регистрацията на откраднатото МПС не се е намирал в същото към момента на кражбата , като липсват мотиви относно така формирания извод за факт . Безспорно установено е предоставянето от застрахования на застрахователя, ведно с уведомяването за кражбата , единствено на част І-ва от свидетелството за регистрация . Относно непредставянето на т.нар. „ малък талон „ – част ІІ от свидетелството за регистрация , ищецът едва в съдебно заседание от 4 февруари 2010 год. е заявил , че малкият талон е отнет от държането му при предходна кражба на друг негов автомобил . За установяването на това обстоятелство е разпитан единствено свидетеля Ц. Х. , водач на откраднатия автомобил / с.з. от 1 април 2010 год ./ . Ищецът е оспорил дописаното от представител на застрахователя към п.7 от списък на представени по щетата документи / стр. 58 от първоинстанционното дело / - „ малък талон в трактор „ , като извършено без изричното съгласие на представляващия застрахования - Емилия Иванова. Последната, разпитана като свидетел , е посочила , че към момента на съставяне уведомлението за щета знаела от управителката на ищеца , че малкият талон е откраднат . Във въззивната си жалба самият ищец излага съображения , че знанието му към момента на съставяне уведомлението за щета, е било действително за оставен в откраднатия трактор „ малък талон „, в съответствие със заявеното му от водача на откраднатия автомобил - Ц. Х.. В този смисъл направеното оспорване се явява без правно значение . Доколкото се позовава на новоузнат след съставяне на уведомлението за щета факт , от установяването на който желае да черпи благоприятни правни последици , ищецът е този който следва да го установи по убедителен и безспорен начин .Установяването му, обаче, се крепи единствено на показанията на свидетеля Х.,чиято обективност следва да се преценява с резервата на чл.172 ГПК.Същите не са подкрепени от други доказателства по делото , каквито реално биха могли да бъдат представени от страната , най-малкото за заявена по надлежния ред , предходна на процесната , кражба на МПС – „ къртач” , собственост на [фирма] , при отнемането на което се твърди отнет и малкия талон . Не са посочени обстоятелствата при които застрахованият е узнал за премълчаваните до този момент от служителя му действителни обстоятелства по отнемането на малкия талон, които в показанията си свидетелят е посочил , че не е споделил дори и след процесната кражба . Липсва убедителна мотивация за последваща промяна на позицията му . Не са предприети и надлежни действия по смисъла на чл.9 ал.2 от Наредба № І – 45 / 24.03.2000 год. по издаване на дубликат на част втора от свидетелството за регистрация, с оглед изгубването му , като се съобрази задължението на водача на МПС за притежанието му винаги при осъществявано движение по пътищата . В този смисъл аргументите на свидетеля за затаяване на истината , с оглед страх от санкциониране, са неубедителни , доколкото с несподелянето й и непредприемането на действия по издаване дубликат на документа , същият допълнително утежнява положението си пред работодателя . В обобщение , следва да се приеме необорен първоначално заявения от служителя Х. факт , че малкият талон е бил в автомобила по време на кражбата .
По втората предпоставка въззивният съд се е позовал на функциите на части І –ва и ІІ –ра от свидетелството за регистрация, съгласно Наредба № І - 45 / 24.03.2000 год. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането на МПС и на ремаркетата , теглени от тях . В тази връзка настоящият състав съобрази следното :
Съгласно чл.100 ал.1 т.2 от Закон за движение по пътищата , водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за регистрация на МПС , което управлява . Водачът на МПС може да бъде собственик или упълномощено от собственика да управлява автомобила лице . Съгласно чл.33 ал. 1 вр. с ал.5 от Наредба № І – 45 / 24.03.2000 год., съобразявайки съдържанието на приложения № 5 и № 6 относно формата и реквизитите на всяка от частите , свидетелството за регистрация се състои от две части , всяка съдържаща данни за превозното средство и собственика . Част І / чл.33 ал.2 / служи за идентифициране на превозното средство и удостоверява правото на разпореждане на собственика със същото .Тя се съхранява от собственика и се носи при използване на превозното средство при необходимост / чл.33 ал.2 предл. второ Наредбата / . Част втора / т.нар. малък талон / служи за идентифициране на превозното средство при движение по пътищата и се носи от водача винаги при ползване на превозното средство / чл.33 ал.4 от Наредбата /. Малкият талон съдържа данните за превозното средство от големия , необходими за контрол на пътя / чл.33 ал.5 от Наредбата /. Кумулативното прилагане на разпоредбите на чл.33 от Наредбата дава основание за извода, че част ІІ от свидетелството за регистрация е документа, задължително носен от водача на МПС при движение и достатъчен за упражняване на контрол по пътя , вкл. относно собствеността на автомобила . Част първа на свидетелството за регистрация е необходима при разпоредителни действия от собственика му и предпоставя носенето му от същия само при необходимост . Следователно и при управление на автомобила от несобственик , т.нар. малък талон изпълнява функциите на свидетелство за регистрация по смисъла на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП и в този смисъл оставянето му в автомобила осъществява неизпълнение на задължението по т.50.7 от ОУ . Въззивният съд е приел, че разполагането с т.нар. „ малък талон „ не способства за увеличението на риска от настъпване на застрахователното събитие , тъй като не улеснява разпореждането с автомобила , нито пререгистрацията му , което напълно се споделя и от настоящия състав . Не може , обаче, да се сподели извода, че неизпълнението на задължението да не се оставя част ІІ-ра от свидетелството за регистрация в откраднатия автомобил не е от естество да способства настъпването на застрахователното събитие , предоставяйки възможност за незасичане автомобила като обект на кражба, с оглед управление от водач , неразполагащ с необходимия за контрол по пътищата документ . Последното безспорно е от естество да способства окончателното настъпване на последиците на застрахователното събитие - кражба , осуетявайки евентуална възможност за предотвратяването му от контролните органи за движение по пътищата . В този смисъл, конкретното неизпълнение е с характеристика , отговаряща на предпоставките по чл.207 ал.1 от КЗ и предпоставя намаляване на застрахователното обезщетение, тъй като договорената с това съдържание клауза на ОУ се явява в съответствие със закона . Като е формирал противен извод, съдът е постановил необосновано решение .
Като е уважил предявените искове по чл.208 ал.1 КЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД , въззивният съд е постановил неправилно , като постановено в противоречие с материалния закон - чл.207 ал.2 предл. второ вр. с ал.1 КЗ и необосновано решение, подлежащо на отмяна . К. следва да бъде възмезден за понесените в производството разноски : 665,40 лв. държавна такса за касационно обжалване и 2 820 лв. юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство / по 940 лв. за всяка инстанция / .
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивно решение № 670 / 26.04.2011 год. по т.д.№ 480 / 2010 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] , ул. „ Ф. К. „№ 137 против ЗАД „ А. България „ ,АД , със седалище и адрес на управление [населено място], бул. „ Д. „ № 159, обективно кумулативно съединени искове , с правно основание чл.208 ал.1 от КЗ , за сумата от 27 600 лева и с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД - обезщетение за забава в издължаването на главницата, в размер на 4 170 лева , като неоснователни .
ОСЪЖДА [фирма] , на основание чл.78 ал.2 и ал.5 от ГПК да заплати на ЗАД [фирма] понесените в производството разноски от 2 820 лв. юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство и 665,40 лв. платена държавна такса за касационно обжалване .
Решението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :
|