О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 611   гр. София, 12.08.2010 година                 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети август през две хиляди и десета година в състав:                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ                                                     ЧЛЕНОВЕ:           ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                                              ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 358   по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. М. В. от гр. С. чрез процесуалния й представител адв. И срещу определение № 53 от 10.02.2010г. по ч. гр. д. № 83/2010г. на Сливенски окръжен съд, гражданско отделение, с което е оставена без уважение частна жалба вх. № 27340/29.12.2009г. против определение от 21.12.2009г. по гр. д. № 5148/2009г. на Сливенски районен съд, гражданска колегия. С първоинстанционния съдебен акт е върната искова молба вх. № 25229/30.11.2009г., подадена от И. М. В. от гр. С. срещу „З” АД, гр. С. и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради противоречие с чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК. Поддържа становище, че неправилно въззивната инстанция е приела, че се дължи държавна такса, като не е взела предвид обстоятелството, че претенцията е за обезщетение за вреди от непозволено увреждане от престъпление, в случая в резултат на причинено ПТП. По отношение на допускане на касационно обжалване на съдебния акт релевира доводи за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос относно дължимостта на държавна такса, който се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от категорията на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Въззивният съд е приел, че ищцата следва да внесе държавна такса, тъй като за нея не намира приложение разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК поради това, че предявеният иск е против застрахователя с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ, а не против прекия причинител на вредоносния резултат, който е осъден с влязла в законна сила присъда. Изложил е съображения, че по отношение на застрахователя претенцията е на договорно основание, а по отношение на прекия причинител се касае до деликт. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Предвид изложените от касатора доводи и данните по делото релевантният за спора въпрос е процесуалноправен: дължи ли се държавна такса при предявен иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” за заплащане на обезщетение в резултат на настъпило ПТП, причинено от застрахованото при ответника лице, което е осъдено с влязла в сила присъда. Посоченият процесуалноправен въпрос се решава противоречиво от съдилищата, видно от представеното с частната касационна жалба определение от 28.05.2008г. по в. ч. гр. д. № 573/2008г. на Окръжен съд Велико Търново и обжалваното определение, поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Неоснователно е позоваването на противоречие с решение № 30/21.05.2009г. по гр. д. № 40/2009г. на Сливенски окръжен съд, решение от 01.11.2007г. по гр. д. № 515/2007г. на Великотърновски окръжен съд, решение № 1271/18.07.2008г. по гр. д. № 215/2008г. на Пловдивски окръжен съд и решение № 2601/17.09.2009г. по гр. д. № 2070/2008г. на Пловдивски районен съд, 12 гр. с., тъй като не са налице данни за влизането им в сила. Определение № 276/21.05.2009г. по ч. гр. д. № 298/2009г., ВКС, ГК, І г. о. не намира приложение, тъй като се касае до установителен иск за собственост, а не до осъдителен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ. Едното становище, изразено в обжалвания съдебен акт, е в смисъл, че при предявен иск срещу застрахователя с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” за вреди, причинени в резултат на ПТП, за което прекият причинител е осъден с влязла в сила присъда, ищецът дължи държавна такса и разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК не намира приложение. Другото разбиране, обективирано в определение от 28.05.2008г. по в. ч. гр. д. № 573/2008г. на Окръжен съд Велико Търново, е в смисъл, че при предявен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за обезщетение за вреди, претендирани в резултат на ПТП, причинено от лице, осъдено с влязла в сила присъда, срещу застраховател, ищецът не е длъжен да внася държавна такса съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК. Настоящият съдебен състав намира за правилно второто становище. Разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК урежда освобождаването от внасяне на държавна такса от ищците по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда. Законодателят е имал предвид характера на вредата, а не основанието, на което се претендира претенцията. Обстоятелството, че отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на пострадалото лице в резултат на причинено от застрахования ПТП, има договорен характер не променя характера на вредата. Настъпилото увреждане е в резултат на причинено от застрахования при ответника ПТП, за което прекият причинител е осъден с влязла в сила присъда, т. е. касае се за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда. Отговорността на застрахователя е функционално зависима от тази на прекия причинител, поради което е налице хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК. Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че определенията на Сливенски окръжен съд и Сливенски районен съд са неправилни, поради което следва да бъдат отменени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение     О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 53 от 10.02.2010г. по ч. гр. д. № 83/2010г. на Сливенски окръжен съд, гражданско отделение и вместо това постановява: ОТМЕНЯ определение от 21.12.2009г. по гр. д. № 5148/2009г. на Сливенски районен съд, гражданска колегия. ВРЪЩА делото на Сливенски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.