Р Е Ш Е Н И Е № 47 град София, 08.02.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 2248 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ц. М. С. срещу решение № 314 от 24.10.2012 г. по внохд № 681/2012 г. на Софийския апелативен съд с оплаквания по трите касационни основания. Отправят се алтернативни искания - за връщане на делото за ново разглеждане, преквалификация на деянието или намаляване размера на наказанието. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С присъда № 8/ 14.05.2012 г. по нохд № 108/ 2012 г. Врачанският окръжен съд признал подсъдимия С. за виновен в това, че на 26.08.2010 г. при условията на опасен рецидив умишлено умъртвил П. Д. М. и на основание чл.116 ал.1 т.12 от НК го осъдил на 18 години лишаване от свобода. На осн. чл.25 вр. чл.23 от НК определил общо наказание от 18 години лишаване от свобода- по-тежкото измежду наложените по настоящото дело и по нохд № 506/2010 г. на РС-Козлодуй. С атакуваното решение Софийският апелативен съд потвърдил изцяло присъдата. Възраженията в касационната жалба са мотивирани с доводи за липса на безспорни доказателства за авторството на деянието. Твърди се, че обвинението се крепи само на показанията на свидетелката П. Б., която е психично болна и заинтересована от изхода на делото. Разпитът й пред съдия на досъдебното производство е проведен в нарушение на процесуалните правила, без участие на обвиняемия, с което е нарушено правото му на защита. Поставен е акцент и върху съдържанието на въззивния съдебен акт, като се сочи, че на практика е немотивиран, защото представлявал препис на мотивите към присъдата. Върховният касационен съд намира оплакванията за неоснователни. Софийският апелативен съд, воден от задълженията си по чл.313 и сл. от НПК е извършил цялостна проверка на първоинстанционния съдебен акт. Направил е собствен анализ на доказателствената съвкупност и е изложил аргументи защо възприема като правилна и безспорно установена приетата от първата инстанция фактическа обстановка. Фактическите данни, съдържащи се в показанията на св. Б., подкрепени от съобщеното от св. Г. А. са дали основания за извод, че автор на убийството е именно подсъдимият С.. Въз основа на тези показания, косвено подкрепени от заявеното от свидетелите П. и Б., които възприели подсъдимия същата нощ в с.Б., на свидетелите Д., О., К. и И., съобщаващи, че за времето от 0.30 ч. до 1.30 ч. той е напуснал питейното заведение в с.Б., ходил е някъде с колата си и пак се е върнал, както и на писмените доказателства по делото, съдът е изградил онази верига от косвени доказателства, разкриващи без всякакво съмнение авторът на убийството. Мотивите на въззивния съдебен акт са пространни и убедителни, поради което упрекът в жалбата в обратния смисъл е напълно голословен. Софийският апелативен съд е дал отговор на всички възражения във въззивната жалба и е изложил съображенията си защо не ги възприема, като така е изпълнил задълженията си по чл.339 ал.2 от НПК. За пореден път с касационната жалба се поставя акцент върху показанията на св. Б., навеждат се доводи за тяхната недостоверност и се подлага на съмнение свидетелската й годност. Това възражение не е пренебрегнато нито от първата, нито от въззивната инстанции и е отхвърлено с убедителни съображения. Няма никакви съмнения в психическата годност на свидетелката, която е била предмет на изследване от съдебно психиатрична и психологична експертиза. Вещите лица са категорични, че установеното у свидетелката дисоциативно конверзионно разстройство не води до количествени и качествени изменения на съзнанието и не се отразява на вменяемостта или свидетелската й годност, а касае само емоционално-волевата сфера. Съдът не е имал основание да се съмнява в достоверността на заявеното от Б., нито да пренебрегне показанията й, тъй като обосновано е приел, че в съществени части, касаещи подготовката на замисленото сплашване на пострадалата, те са подкрепени от тези на св. А.. Върховният касационен съд не възприема и оплакването за процесуални нарушения, свързани с разпита на тази свидетелка по реда на чл. 223 от НПК. Съгласно разпоредбата на ал.2 на същия законов текст, органът на досъдебното производство осигурява възможност на обвиняемия, ако има такъв, да присъства на разпита на свидетеля. В случая, Б. е разпитана пред съдия на 29.12.2010 г. и към този момент по делото не е било повдигнато обвинение на подсъдимия, поради което цитираната разпоредба е неприложима. В същото време следва да се посочи, че въззивната инстанция не е изградила фактическите си изводи на база на този разпит, защото свидетелката е дала подробни показания пред първоинстанционния съд и именно те са ползвани като доказателствена основа за установяване на авторството. Липсва процесуално нарушение, което да е ограничило по някакъв начин правото на защита на касатора. Атакуваното решение е резултат от законосъобразната дейност на апелативния съд по проверка и оценка на доказателствата, поради което не са налице основания за отмяната му. Материалният закон е приложен правилно. Като взе предвид установения механизъм на причиняване на смъртта /чрез нанесени множество силни, наслагващи се удари с твърд предмет, в жизнено важна част от тялото, които са довели до тежка, открита черепно-мозъчна травма с кръвоизлив под мозъчната обвивка и тежък мозъчен отток/ касационният състав се съгласява с решението на контролираната инстанция, че се касае за умишлено умъртвяване на пострадалата. Умисълът на подсъдимия се извежда от обективните му действия и той без съмнение е насочен към причиняване на смърт, а не на телесно увреждане. Искането за преквалификация на деянието по чл.124 от НК следва да бъде отхвърлено като несъстоятелно. Оплакването за явна несправедливост на наказанието е бланкетно, като в негова подкрепа липсват доводи в жалбата. Върховният касационен съд намира, че обстоятелствата, релевантни за определяне на наказанието, са правилно отчетени от решаващите инстанции. Санкцията е индивидуализирана по най-леката алтернатива на законовия текст, при баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и допълнителното й намаляване би довело до невъзможност да бъдат изпълнени целите на специалната и генерална превенция по чл.36 от НК. Водим от тези съображения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 314/ 24.10.2012 г. по внохд № 681/2012 г. на Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: