Р Е Ш Е Н И Е № 50147 гр. София, 06 декември 2022 г Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Ивайло Симов, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 502 по описа за 2022г. Производството по реда на чл.346 т.2 от НПК е образувано по подаден касационен протест от прокурор от Софийската градска прокуратура и касационна жалба на частен обвинител срещу въззивна оправдателна присъда № 15/18.10.2021г. по ВНОХД № 20211100601878/2021г. на Софийски градски съд, четвърти въззивен състав на наказателно отделение. С атакуваната въззивна присъда е отменена осъдителната присъда от 05.10.2020г. по НОХД № 17249/2017г.на Софийски районен съд, 6-ти състав, наказателно отделение, с която подс.П. И. А. е признат за виновен в извършване на деяние по чл.129 от НК и му е наложено наказание пробация. С въззивната присъда деецът е признат за невиновен и съответно оправдан по възведеното му обвинение. В касационния протест са визирани и двете касационния основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Според прокурора са нарушени правилата за проверка и оценка на доказателствата, които са събрани по време на производството, при липса на обективен и обоснован анализ. Въззивната инстанция съществено била подценила доказателствата в подкрепа на обвинителната теза. По този начин бил нарушен и материалния закон. В допълнение към протеста се сочи, че в мотивите на въззивния съдебен акт били изложени нелогични и противоречиви твърдения, като в началото се твърди унисон в показанията на всички свидетели, включително пострадалия, относно механизма, а впоследствие се утвърждавало, че пострадалия давал крайно противоречиви сведения, а също така и нелогични. В касационната жалба на частния обвинител са релевирани същите процесуални основания. В писмени бележки касаторът посочва, че съдът се е позовал на доказателства, които не се съдържали в съответните доказателствени средства. Неясно било как въззивния съд е направил извод, че при поправка на кухненска маса преди инцидента пострадалият е използвал дясната си ръка, а не чук. Касаторът се позовава на заключението на вещото лице и на показанията си пред инстанциите по същество, като описаният от него механизъм е възприет от съда от първата инстанция. Въззивната инстанция се бил позовал на показанията на пострадалия, изопачавайки доказателствения материал. Въззивната инстанция е възприел показанията на пострадалия като противоречиви и неясни, без да го обсъди в цялост. Твърди липса на обсъждане на съдебномедицинската експертиза по делото, както и на кои доказателства се основава възприетата фактическа обстановка по делото от въззивната инстанция, налице било необсъждане на цяла група от свидетели. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира, като поддържа изцяло подадения касационен протест. Възприетата фактическа обстановка била в разрез с повечето доказателства и въззивната инстанция се опитала да пресъздаде, според касационния прокурор, едно много наивно и измислено причиняване на средната телесна повреда. Даденото от въззивната инстанция разяснение на механизма на получаване на увредата го пресъздавало мнимо и не отговаряло на събраните доказателства. Според прокурора никой нормален човек, поправяйки нещо, не удрял с тази част на ръката си, освен това, посочва той, счупване на тази костица, както и при всички останали счупвания, били свързани с внезапна, почти нетърпима болка. Касационният прокурор посочва, че ако се приеме самонараняване при поправка на масичка, то твърдението, че след това пострадалият е отишъл да отваря електрическо табло и да борави с уреди, по които протича електрически ток, е „направо наивно“. Прокурорът заявява, че не следва да се игнорира обстоятелството, че веднага след причиняване на контузията и след силна болка, оток и изтръпване на ръката, пострадалият е отишъл в медицинско заведение, където е обяснил какво се е случило с него. В заключение заявява, че изложеното мотивирало становището му, че въззивната инстанция е допуснала нарушение на първите две касационни основание- по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска да се отмени въззивната присъда и делото да се върне за ново разглеждане. Гражданският ищец и частен обвинител К. И. , редовно призован, не се явява, представлява се от повереник, който поддържа касационната жалба. Твърди,че въззивната инстанция произволно и нелогично, в противоречие с целия доказателствен материал, е установила механизма на получаване на травмата. Съждението на съда в тази връзка било в пълно противоречие с приетата по делото съдебномедицинска експертиза. Мотивите на въззивната инстанция били оскъдни, не била обсъдената цитираната съдебномедицинска експертиза, не било упоменато защото въззивният състав не я възприема. Повереникът твърди, че е допуснато нарушение на процесуалния закон, тъй като имало противоречие между установената от въззивния съд фактическа обстановка и доказателствените средства за нейното установяване. Имало и липса на мотиви от какво се е формирало вътрешното убеждение на втората инстанция, за да постанови оправдателна присъда. Моли да се отмени присъдата и делото се върне за ново разглеждане. Подс.П. А., редовно призован, се явява лично и се представлява се от защитник, който посочва, че счита, че оправдателната присъда и мотивите към нея кореспондират изцяло със събраните по делото доказателства. Пледира, че присъдата не можела да почива на предположения, съмнения, несигурни изводи относно субективните и обективни признаци. Само ако обвинението е доказано, лицето можело да бъде признато за виновно и осъдено. Изграденото обвинение почивало само и единствено на показания на свидетели, които били в лични отношения с пострадалия. Фактите по делото били предмет на повторен разпит, но както пострадалия, така и тези свидетели дали незадоволителни и противоречиви показания. Последните дали основание на въззивната инстанция да отмени присъдата на първостепенния съд и да признае подсъдимия за невинен. Иска възстановяване на разноски и като реплика на пледоарията на прокурора задава въпрос как е възможно човек със счупена ръка да отиде до вратата на подсъдимия, да я блъсне, да чука да крещи. Моли да се остави в сила присъдата. Подсъдимият А. в лична защита поддържа становището на защитника си. При последната си дума подс.А. моли да бъде прието решението на въззивния съд. Заявява, че смята водене на пет години дело, без да е виновен, за неправилно. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С първа по ред осъдителната присъда от 05.10.2020г. по НОХД № 17249/2017г.на Софийски районен съд, 6-ти състав, наказателно отделение, подс.П. И. А. е признат за виновен в извършване на деяние по чл.129 от НК и му е наложено наказание пробация за срок от шест месеца с две пробационни мерки. Уважен е и предявен граждански иск за сумата от 3000лв., като са присъдени и направените по делото разноски. С първа по ред второинстанционна присъда № 15/18.10.2021г. по ВНОХД № 20211100601878/2021г. на Софийски градски съд, четвърти въззивен състав на наказателно отделение тази присъда на първостепенния съд е изцяло отменена, като подсъдимият е признат за невинен и е изцяло оправдан по възведеното му обвинение за извършено престъпление по чл.129 от НК. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимираните представител на държавното обвинение- прокурор от СГП и частният обвинител по делото чрез повереника му, като разгледана по същество, тя се явява основателна. Касационният състав е сезиран и следва да се произнесе в рамките на посочените касационни основания, които установяват и пределите на касационния контрол. Касационният състав счете, че следва да обсъди основанието, което определя протичането на процеса като законосъобразен или не, а именно да се отговори на въпроса допуснати ли са или не, съществени нарушения на процесуалните правила. Няма съмнение, че законосъобразното протичане на процеса дава гаранции, че анализът поотделно, както и в цялост, и пълнота на съвкупния доказателствен материал единствено дава възможност да се извлекат изводи, които да са в унисон с обективната истина, фактите по делото и приложимото право. Чл.339, ал.3 от НПК задължава въззивната инстанция да спази изискванията на чл.305 от НПК, но независимо от това следва да отбележи и защо не възприема доводите в подкрепа на първоинстанционния съдебен акт. Този отговор се дължи, за да може да се направи разумно разграничение на противопоставените по подразбиране пред касационната инстанция съдебни актове на предходните две инстанции. Въззивният състав изрично е отбелязал на страница втора от своите мотиви към постановената второинстанционна присъда, трети абзац от новоустановената фактическа обстановка, че пострадалия „… на 21.06.2017г., около 19.00ч. е поправял малка кухненска масичка, като удрял по нея с дясната си ръка, в стремеж да я прикове,при което се контузил.“ Този извод е напълно произволен и не почива на преки доказателства по делото. Няма установен в наказателното производство факт с гласни, веществени или писмени доказателствени средства, който пряко да визира действие на пострадалия, при което той да се увреди по описания начин. Напротив, има преки доказателства, съдържащи се в показанията на пострадалия, че той се е увредил след физическото въздействие на подсъдимия. Относно възприетия начин от въззивната инстанция в показанията на пострадалия има категорично отричане, пряко установяване на тази увреда по този начин напълно отсъства. Въззивната инстанция няма задължение да възприеме тези показания като достоверни, но е задължена да изложи мотиви защо няма да стори това. Задължена е да посочи защо възприема цитирания от нея като фактическа обстановка начин на увреда и въз основа на кои доказателства и доказателствени средства прави това. След като по делото липсват преки доказателства за настъпване на увредата по възприетия начин, единствената логическа възможност е това да се установява при наличието на косвени доказателства. Такива не са изложени. Вместо това има отричане на наличието на удар в ръката при захващане за парапета след залитането на пострадалия вследствие на „избутването“( според въззивната инстанция) с две ръце от подсъдимия. В показанията си пострадалия си твърди точно обратното, че си е ударил дясната ръка при опит за хващане за парапета. Няма изложени убедителни мотиви защо не се възприемат показанията на пострадалия. Следва да се отбележи, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не се съдържа твърдение за падане на пострадалия по стълбите. Няма основание да се приеме такова, тъй като това е от естество само да утежни наказателноправното положение на подсъдимия. Но така или иначе не е от съществено значение наличието или не на противоречие относно това дали пострадалия е залитнал и е успял да се задържи да не падне по стълбите, или е залитнал, но не е успял да се задържи, дали е паднал или се е свлякъл ( в зависимост от субективната преценка и изразни средства). Това противоречие в никакъв случай не се явява съществено, за да може да залегне в решаващите изводи на съдебната инстанция. От съществено значение е дали пострадалият описва добросъвестно механизма на полученото нараняване и дали от експертното заключение се установява именно подобен и възможен механизъм. Другата хипотеза не е подкрепена от факти по делото, тя е останала само като предположение по делото. Това предположение, при наличието на опровержение в показанията на пострадалия и логическото несъответствие на последващите увредата (по начина, установен от въззивната инстанция) действия на пострадалия, впрочем добре описано от представителя на държавното обвинение, съвсем не е достатъчно, за да се извлече от него наличието на факта на увреждане, твърдян от въззивната инстанция. Вярно е, че на предположение не може да се основава обвинението, но също така е вярно, че и оправдателната теза не може се изгражда въз основа на предположение. Виновността на дееца следва да се установява чрез доказване по несъмнен начин, но не е допустимо да се постига оправдаване поради наличието на едно или друго предположение. Съдът е задължен да изследва обвинителната теза и да установи дали обвинението е доказано по един несъмнен начин, а не да замества това свое задължение с несигурни предположения в обратен смисъл. Предвид на това касационната инстанция намери, че е допуснато превратно тълкуване на част от доказателствения материал, което съществено е ограничило правото на защита както на държавното, така и на частното обвинение, с други думи, те са били поставени пред необходимостта да се защитават срещу непредявени факти и твърдения, несъдържащи се в преките доказателства по делото, а произволно установени и то едва от въззивната инстанция. Непълното мотивиране, превратното тълкуване на доказателствата по същество води и до липса на мотиви, което на собствено основание съставлява съществено нарушение на процесуалните правила - на чл.348,ал.3, т.2-ра, пр.1-во, вр.ал.1-ва, т.2-ра от НПК.. В този смисъл е основателно твърдението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК. По приложението на материалния закон следва да се отбележи следното, че отговор за естеството му и дали е правилно, може да бъде даден едва след прецизно и в съответствие с процесуалния закон установяване на фактите, което на този етап не е възможно. По силата на изложените съображения касационната инстанция намери че следва да се отмени решението на въззивната инстанция изцяло, като делото се върне за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2-ра, вр.ал.1, т.5 от НПК, Върховният касационен съд, състав на първо наказателно отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ въззивна оправдателна присъда № 15/18.10.2021г. по ВНОХД № 20211100601878/2021г. на Софийски градски съд, четвърти въззивен състав на наказателно отделение и връща делото за ново разглеждане на въззивната инстанция от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: 1. 2.