4 8 Р Е Ш Е Н И Е № 27 гр. София, 22.04.2021г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №240 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от А. И. К. срещу решение №308 от 02.07.2019г. по в.гр.д. №394/2019г. на Окръжен съд- Велико Търново, с което се обезсилва решение №435/22.03.2019г. по гр.д. №2338/2018г. на РС- Велико Търново и се оставя без разглеждане като недопустим предявения по чл.58 ЗК иск от А. И. К. срещу Производствено – потребителска земеделска кооперация „Доверие“ /в ликв./, [населено място] за отмяна на решение от 02.05.2018г. на Управителния съвет на кооперацията за свикване на извънредно общо събрание на кооперацията на 19.05.2018г. от 09:00 часа със следния дневен ред: приемане и изключване на член-кооператори, отчет за дейността на управителния съвет за 2017г., отчет за дейността на контролния съвет за 2017г., приемане на годишен финансов отчет на кооперацията за 2017г., вземане на решение за продажба на дълготрайни материални активи, избор на председател, управителен съвет и контролен съвет. На ответника са присъдени разноските за двете инстанции- сумата 950 лева, представляваща направени разноски пред РС- Велико Търново и сумата 400 лева, направени разноски пред въззивната инстанция. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и поради необоснованост, поради което следва да се отмени и да бъде върнато делото на въззивния съд за произнасяне по съществото на спора. Касаторът К. твърди, че въззивният съд в нарушение на закона е приел, че тя не е член-кооператор и че искът й е предявен след изтичане на преклузивния срок, поради което е недопустим. Счита, че съдът не е анализирал всички доказателства, тълкувал е превратно част от доказателствата и е постановил вътрешно противоречиво решение, като не е съобразил, че на 19.05.2018г. са проведени две ОС на кооперацията /едното, свикано от УС в законен състав, а второто- с оспореното от нея решение, взето от УС в незаконен състав/. Намира за незаконосъобразно позоваването на мотивите на решения, постановени в други производства и без нейно участие, които нямат за предмет установяване на членствените й права в ответната кооперация. Оспорва възприетото от въззивния съд обратно действие на решението по т.д.№206/2018г. по описа на ОС-Велико Търново, постановено по иск с правно основание чл.29 ЗТР за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства- решения на ОС от 11.12.2016г., вкл. одобрението на решението на УС от 06.6.2016г. за примането й като член-кооператор. Излага доводи за неправилност на извода на въззивния съд, че е узнала за оспореното решение на УС на 04.05.2018г. с публикуването във в.“Янтра днес“ на покана за ОС, евентуално на 19.05.2018г., когато е проведено свиканото ОС, като намира, че от доказателствата не се установява да е присъствала както на заседанието на УС на 02.05.2018г., чиито решения оспорва, така и на свиканото и проведено ОС. Ответникът Производствено – потребителска земеделска кооперация „Доверие“ /в ликв./, [населено място] поддържа, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е законосъобразно, правилно и постановено при спазване на материалните и процесуалноправни норми. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното: За да обезсили първоинстанционното решение, с което е уважен искът с правно основание чл.58 ЗК за отмяна на решения на УС на ППЗК „Доверие“, [населено място], взети на 02.05.2018г., въззивният съд намира, че производството е недопустимо, тъй като ищцата няма качеството член-кооператор, респ. не е активно легитимирана да предяви иска и исковата молба е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.58, ал.3 от закона. Решаващият съдебен състав намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че членствените права на ищцата са възникнали с решение на УС от 06.06.2016г., утвърдено с решение на ОС на кооперацията от 11.12.2016г.; че е ирелевантно за спора постановеното в хода на делото решение от 24.01.2019г. по т.д.№206/2018г. по описа на Великотърновския окръжен съд, влязло в сила на 05.02.2019г., с което по реда на чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ е прието за установено, че вписаните на 22.03.2017г. обстоятелства въз основа на решението на ОС на 11.12.2016г. са несъществуващи; че искът е подаден в законния срок, т.к. ищцата не е присъствала нито на заседанието на УС на кооперацията на 02.05.2018г., нито на извънредното ОС на 19.05.2018г.; че е узнала за тях на 25.07.2018г. Въззивният съд счита, че производството е недопустимо, тъй като ищцата не е била член-кооператор към момента на вземане на оспорените решения на УС. Излага доводи, че с влязло в сила решение на РС-Велико Търново по гр.д. №1118/2016г. е прието по отношение на няколко лица, между които и ищцата, че същите не са член-кооператори както към момента на свикване на ОС, така и към провеждането му на 23.04.2016г. Съдът приема също така, че с влязло в сила решение от 24.01.2019г. по т.д.№206/2018г. по описа на ОС- Велико Търново, по реда на чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ е прието за установено, че вписаните на 22.03.2017г. обстоятелства съгласно решението на ОС от 11.12.2016г. са несъществуващи. Излага съображения, че в мотивите на това решение е посочено, че към заявлението е приложен списък на лица, присъствали на ОС, проведено на 11.12.2016г., който списък съдържа имената на 36 лица, които към този момент не са имали качество на член-кооператори, поради което решенията, взети на това ОС са нищожни, а вписаните въз основна на тези решения обстоятелства не са възникнали. Въззивният съд приема, че същото се отнася и за протокол №1/06.06.2016г. на заседание на УС. Намира също така, че не следва да се приема за доказано твърдението на ищцата,че е узнала за атакуваните решения на УС на 25.07.2018г. от А. Д., тъй като свидетелят Д. е заинтересуван от изхода на спора, с оглед участието му в коментираните протоколи на УС и на ОС, а показанията на св. К. се базират на казаното му от ищцата. Решаващият съдебен състав с оглед показанията на останалите свидетели приема, че на 19.05.2018г., за когато е било насрочено ОС на кооперацията, е имало конфликт пред пивницата в селото, като ищцата е снимала с телефона си случващото се. Приема, че във вестник "Янтра днес" от 04.05.2018г. е обявена поканата за извънредното събрание на кооперацията, което ще се проведе на 19.05.2018г., като е посочен и дневният му ред. Съдът счита, че ищцата е уведомена за събранието от 04.05.2018г., тъй като свикването на ОС се извършва съгласно ЗК по решение на УС, както е посочено в самата покана. С оглед изложеното и като установява, че исковата молба е подадена на 26.07.2018г., стига до извод, че искът по чл.58 ЗК се явява предявен след законустановения срок. С определение №633 от 11.12.2020г., постановено по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – поради очевидна неправилност. Както правилно е приел въззивният съд предмет на спора е иск с правно основание чл.58 ЗК за отмяна на решения на УС на ППЗК „Доверие“, [населено място], взети на 02.05.2018г. за свикване на ОС на кооперацията на 19.05.2018г., определяне на място на провеждане и дневен ред, за приемане и изключване на член-кооператори. Безспорно е, че абсолютни процесуални предпоставки за допустимостта на иска са предявяването му от активно легитимирано лице в рамките на преклузивния срок, но преценката на въззивната инстанция, че исковата молба е подадена след изтичане на срока по чл.58 ЗК, като ищцата не е имала качеството член-кооператор към момента на вземане на оспораните решения, е очевидно неправилна. Не може да бъде споделено становището на решаващия съдебен състав, че искът е предявен след изтичане на преклузивния срок, тъй като ищцата била узнала за взетите на 02.05.2018г. решения на УС /за свикване на извънредно ОС при посочен дневен ред, както и за приемане на член-кооператори и изключване на член-кооператори, вкл.ищцата/ от поканата за свиканото с решението на УС извънредно ОС, публикувана в регионален ежедневник „Янтра днес“ на 04.05.2018г. При липса на спор, че ищцата не е присъствала на заседанието на УС на 02.05.2018г., когато са взети атакуваните от нея решения, не може да приеме, че тя е узнала за тях на датата на поканата за свиканото извънредно ОС, тъй като в тази покана не са инкорпорирани решенията на УС. В самата покана дори не е посочено дали извънредното ОС се свиква по инициатива на УС или по искане на някое от лицата, посочени в чл.16, ал.3, т.2 ЗК, още по-малко е отразено решението на УС за приемане и изключване на член-кооператори. Не може да се приеме, че К. е узнала за тези решения и на 19.05.2018г. /датата на провеждане на извънредното ОС/, тъй като обстоятелството, че е снимала на тази дата пред пивницата в селото, където е имало конфликт между различни групи кооператори, по никакъв начин не означава, че тя е узнала за решенията на УС. Необосновано е и становището, че най-късната възможна дата на узнаване е вписването на 31.05.2018г. в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответната кооперация на обстоятелствата, изменени с решенията на извънредното ОС от 19.05.2018г. Вярно е, че към заявлението за вписване е приложено копие от протокола от заседанието на УС на 02.05.2018г., но този документ не е от категорията на подлежащите на обявяване съгласно чл.5 вр.чл.9 ЗТРРЮЛНЦ, нито взетите от УС решения са подлежащи на вписване съгласно чл.4 вр. чл.7 и чл.8 ЗТРРЮЛНЦ, за да се приеме, че ищцата ги е узнала /чл.7 ЗТРРЮЛНЦ/. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че няма доказателства, че ищцата е узнала за атакуваните решения на УС на дата, предхождаща с повече от две седмици подаването на 26.07.2018г. на искова молба за тяхната отмяна, поради което искът е предявен в срока по чл.58, ал.3 ЗК и преди изтичане на срока по чл.58, ал.5 ЗК. Незаконосъобразен е и формираният от въззивния съд извод, че ищцата не е активно процесуално-правно легитимирана да предяви иска с правно основание чл.58 ЗК, тъй като нямала качеството член-кооператор към момента на вземане на оспорените решения на УС на кооперацията. Този извод е направен след допуснати съществени процесуални нарушения и при явна необоснованост. Ищцата А. К. твърди, че е приета за член-кооператор с решение №1/06.06.2016г. на УС, утвърдено с решение на ОС от 11.12.2016г. Установява се, че с решение на ОС от 11.12.2016г. е утвърдено приемането като член-кооператор на посочените в т.1 от дневния ред лица, вкл. ищцата /№2/. С приемането от УС на К. като член-кооператор е възникнало валидно членствено правоотношение между нея и кооперацията /чл.8, ал.2 вр. ал.1 ЗК/, което е съществувало и към момента на вземане на процесните решения от УС на 02.05.2018г. Установено е от заключението на съдебно-графологичната експертиза, че решението на УС от 06.06.2016г. е автентично, като няма доказателства нито то, нито решението на ОС от 11.12.2016г. да е отменено с влязло в сила съдебно решение. Оспорването на качеството член-кооператор на ищцата от страна на ответника почива на противоречиви твърдения, предвид становището на кооперацията, че решението за изключването й като член-кооператор /предмет на настоящия иск/ е законосъобразно, и предвид изложеното в писменото становище от 18.02.2019г., че към 02.05.2018г. К. е била вписана като член на Контролния съвет на кооперацията. Не може да бъде споделено становището на въззивния съд, че не се доказва приемането на ищцата като член-кооператор, мотивирано с постановени съдебни решения по други дела, образувани по искове за отмяна на други решения на ОС на кооперацията, взети преди 06.06.2016г., т.е. преди датата, на която ищцата е приета за член-кооператор. Позоваването на мотивите на тези решения, възприемането на преценката на доказателства, направен от друг съдебен състав, които не са приети за доказателства в настоящото производство, е процесуално нарушение. Незаконосъобразен е и изводът на въззивния съд, че към 02.05.2018г. ищцата не е била член-кооператор, тъй като в хода на настоящото производство е влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, с което е прието за установено, че вписаните на 22.03.2017г. обстоятелства са несъществуващи, тъй като решенията на ОС от 11.12.2016г. са нищожни. Установява се по категоричен начин, че с влязло в сила на 05.02.2019г. решение №33 от 24.01.2019г., т.д.№206/2018г. по описа на ОС-Велико Търново е прието за установено, че вписаните на 22.03.2017г. обстоятелства са несъществуващи, тъй като решенията на ОС от 11.12.2016г. са нищожни. На първо място, изключването и приемането на член-кооператори не е решение от категорията на подлежащите на вписване, поради което и решението, постановено по реда на чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, няма действие по отношение на него. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.30 вр. чл.8 ЗТРРЮЛНЦ решението по иска по чл.29, ал.1 ЗТР, влязло в сила на 05.02.2019г., е ирелевантно за преценката на правата на ищцата към 02.05.2018г. Решението по иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.29, ал.1 ЗТР няма обратно действие, поради което е незаконосъобразен изводът във въззивното решение, че действието на съдебното решението се разпростира и по отношение на цитираното решение на УС на кооперацията за приемане на ищцата за член-кооператор. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че ищцата е активно легитимирана да предяви настоящия иск. С оглед установяване предявяването на иска в срок от процесуално легитимирано лице, трябва да бъдат изследвани и останалите предпоставки за допустимостта на иска, които не са обсъдени от въззивния съд. Няма спор, че искът с правно основание чл.58 ЗК е конститутивен, а потестативното право на отмяна на решения на органите на кооперацията е предоставено в полза на лицата по чл.58, ал.2 ЗК, вкл. на всеки член-кооператор за защита на неговите лични /имуществени и неимуществени/ членствени права, но и с оглед интересите на останалите член-кооператори и на кооперацията. В правната доктрина и съдебната практика се приема, че правният интерес от търсената с иска защита е абсолютна положителна процесуална предпоставка за всички искове, независимо от общото процесуално правило, че при конститутивния иск правният интерес се презумира от закона, регламентиращ защитата на претендираното потестативно право, а при осъдителния иск– с оглед твърдението на ищеца за наличие на вземане срещу ответника. В различни свои решения, макар и по искове с правно основание чл.74 ТЗ, ВКС приема, че с оглед действието на съдебното решение по конститутивния иск, какъвто е искът за отмяна на решения на ОС на съдружниците, както и неговата специфика, следва да се приеме, че когато целеното изменение в съществуващото правно положение не би могло да настъпи като последица от обявеното със съдебното решение за съществуващо потестативно право, то интерес от търсената по този ред правна защита за страната не съществува /решение №150 от 30.06.2014г., т.д.№286/2012г., ІІ т.о., решение №254 от 12.07.2018г., т.д.№1479/2017г., ІІ т.о.; решение №255 от 12.07.2018г., т.д.№1734/2017г., ІІ т.о./. Същото разрешение е дадено и по отношение иска с правно основание чл.25 ЗЮЛНЦ, където състав на ВКС приема, че независимо от принципно присъщия на конститутивните искове правен интерес, исковете за отмяна решения на ОС предполагат конкретен правен интерес от оспорване на съответното решение пред съда и от претендираната отмяна на същото /решение №81 от 25.04.2017г., т.д.№563/2016г., ІІ т.о./. Настоящият състав на ВКС намира, че горните принципни разрешения са релевантни и по отношение на иска по чл.58 ЗК, предявен от член-кооператор за отмяна на решения на орган на кооперацията, вкл. на УС. В конкретната хипотеза ищцата няма правен интерес да оспорва решенията на УС от 02.05.2018г., тъй като евентуалното положително съдебно решение за тяхната отмяна не би имало присъщото за конститутивните решения преобразуващо действие, т.е. не би довело до целената правна промяна. За ищцата е налице правен интерес от обжалване на решенията, приети от ОС, свикано с процесното решение на УС, т.е. на решенията на ОС от 19.05.2018г. за утвърждаване приемането на член-кооператори и за изключване на член-кооператори, вкл. нейното изключване като член-кооператор. Спазването, респ. неспазването на правилата за свикване на общото събрание от УС ще се отрази на законосъобразността на взетите от член-кооператорите решения. Правната защита на ищцата срещу незаконосъобразните действия на УС при свикване на общото събрание ще бъде осъществена чрез предявяване на конститутивния иск по чл.58 ЗК за отмяна на взети решения от общото събрание, поради тяхната незаконосъобразност. В това производство ще бъде реализирана и защитата на ищцата срещу изключването й като член-кооператор, тъй като прекратяването на членственото правоотношение е въз основа на решението на ОС, а не на предложението, направено от УС /чл.13, ал.3 вр. ал.1 ЗК/. В хипотезата на необжалвано и влязло в сила решение на ОС за изключване на К. от ответната кооперация, дори да бъде отменено решението на УС, не би настъпила целената правна промяна. Не е налице правен интерес и от оспорване на решението на УС за приемане на нови член-кооператори, тъй като с решението на ОС от 19.05.2018г. тяхното приемане е утвърдено. Доколкото решението на УС по чл.8, ал.1 ЗК подлежи на последващо утвърждаване от ОС /чл.8, ал.2 ЗК/, при наличие на решение на ОС, с което е утвърдено приемането на член-кооператор, защитата на правоимащите лица е чрез иск за отмяна на решенията на ОС. В производството по оспорване на решението на ОС за утвърждаване на приемането на член-кооператори съдът ще разгледа и възраженията на ищцата за незаконосъобразност на решението на УС по чл.8, ал.1 ЗК. Ако решението на ОС по чл.8, ал.2 ЗК не е обжалвано и е влязло в сила, е недопустимо да се оспорва в отделно производство решението на УС за приемане на член-кооператори. Пропускът на заинтересованото лице да предяви иск за отмяна на решението на ОС по чл.8, ал.2 ЗК в преклузивния срок по чл.58, ал.3 ЗК санира опороченото решение на УС по чл.8, ал.1 ЗК. С оглед изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира, че ако ищцата е предявила иск с правно основание чл.58 ЗК за отмяна на решенията на ОС от 19.05.2018г. за утвърждаване приемането на член-кооператори и за изключването й като член-кооператор, тя няма правен интерес от отделен иск за отмяна на решенията на УС от 02.05.2018г.- съдебният контрол за тяхната законосъобразност ще бъде реализиран в производство по иска за отмяна на решенията на ОС. В хипотезата на влязло в сила решение на ОС липсва правен интерес от оспорване на решенията на УС, тъй като тяхната отмяна не би довела до никакви правни последици и не би могла да настъпили целената правна промяна. Предвид гореизложеното, съдът намира, че искът с правно основание е недопустим, но не поради липса на активна процесуална легитимация или предявяването му след изтичане на преклузивния срок, а поради липса на правен интерес от търсената защита. Воден от горното, ВКС счита, че въззивното решение, с което е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството като краен резултат следва да се да бъде потвърдено. По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът по касационната жалба има право на сумата 900 лева- разноски за касационното производство /адв възнаграждение/. . Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение №308 от 02.07.2019г. по в.гр.д. №394/2019г. на Окръжен съд- Велико Търново. ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК А. И. К., ЕГН [ЕГН] да плати на Производствено – потребителска земеделска кооперация „Доверие“ /в ликв./, [населено място] сумата 900.00 лева разноски за касационното производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.