3 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 640 С., 17.11. 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 11 ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова С. Димитрова като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова ч. гр. д. № 582/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК образувано по частна касационна жалба на [фирма] [населено място] против въззивно определение № 1264 от 18.11.2009 г. по ч. гр. дело № 722/2009 год. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила определение № 1021 от 10.06.2009 г. по т. д. № 320/2007 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е спряно производството по делото до приключване на производството по гр. дело № 1338/2009 г. на Пловдивски окръжен съд с влязло в сила решение. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното определение в противоречие с ТР № 1/17.07.2001 г. на ВКС (т.8), съдът се е произнесъл по процесуалноправния въпрос - може да бъде обусловено производството по иск с правно основание чл. 59 ЗЗД от решаването на облигационен спор между същите страни с предмет вземане за подобрения в същия имот по чл. 71 и чл. 72 ЗС - приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът [фирма] [населено място] не е представил писмен отговор на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че с въззивното определение е потвърдено първоинстанцционно определение, с което е дадено разрешение по същество на друго производство намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна. Съдът е спрял производството по настоящето т. д. 320/2007 г. ПОС с предмет на иска - присъждане на обезщетение от неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД до приключване с влязло в сила решение на производството по т. д. № 1338/2009 г. ПОС с предмет - обезщетение за извършени в същия имот подобрения между същите страни. Прието е, че между двете дела има обуславяща зависимост, тъй като правото на собственост върху имота е признато на ищеца по иска по чл. 59 ЗЗД с влязло сила решение по чл. 108 ЗС, а съгласно чл. 71 ЗС добросъвестният владелец се ползва от веща и получава добивите, които тя е дала до предявяване на иска за връщането й, което е предмет на установяване при разглеждане на спора между същите страни по чл. 72 ЗС по гр. дело № 1338/2009 г. ПОС. Прието е, че решението по това дело има обуславящо значение за спора по настоящето дело с предмет чл. 59 ЗЗД, поне за периода 01.01.2002 г. - 11.06.2002 г., когато е предявен иска за връщане на веща - чл. 108 ЗС, спряно с обжалваното определение на основание чл. 182, б. „г” ГПК (отм.). Поставеният процесуалноправен въпрос - може ли да бъде обусловено производство по иск с правно основание чл. 59 ЗЗД от решаването на облигационен спор между същите страни с предмет вземане за подобрения в същия имот е от значение за изхода на делото и по този въпрос следва да се допусне касационно обжалване. Искът по чл. 59 ЗЗД има субсидиарен характер и той се предявява при липса на друга правна възможност за обеднялото лице да получи изравнение от обогатилия се. Ако страната има възможност да реализира вземането на друго правно основание, приложението на общия иск за неоснователно обогатяване за чужда сметка е изключено. В този смисъл искът по чл. 59 ЗЗД е обусловен само от иска за собственост. Исковете по чл. 72 ЗС - чл. 74 ЗС регулират правоотношения породени от неоснователното обогатяване на собственика с подобрения извършени от лице, което владее имота, т. е. исковете са основани на принципа на неоснователното обогатяване. Дали владението е добросъвестно или недобросъвестно има преюдициално значение за съществуване на вземането, по което не се формира сила на присъдено нещо. Приетото в мотивите по този въпрос няма да има сила на присъдено нещо по друго дело между същите страни. Смисъла на спиране на делото поради връзка на преюдициалност на едното дело спрямо другото е да бъде зачетено решението по обуславящото дело, защото то има значение за правилното решаване на спряното дело. В настоящия случай липсва такава обусловена зависимост между двете дела - спряното по иска по чл. 59 ЗЗД от делото по иска по чл. 72 ЗС, тъй като приетото в решението по иска по чл. 72 ЗС относно характера на владението, няма да има сила на присъдено нещо по иска по чл. 59 ЗЗД между същите страни. Като неправилно, обжалваното определение ще следва да се отмени и делото се върне за продължаване на процесуалните действия по иска по чл. 59 ЗЗД. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1264 от 18.11.2009 год. по ч. гр. дело № 722/2009 год. на Пловдивски апелативен съд. ОТМЕНЯВА определение № 1264 от 18.11.2009 год. по ч. гр. дело № 722/2009 год. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила определение № 1021 от 10.06.2009 год. по т. д. № 320/2007 год. на Пловдивски окръжен съд, с което на основание чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК (отм.) е спряно производството по делото до приключване на гр. дело № 1338/2009 год. на Пловдивски окръжен съд с влязло в сила решение. ВРЪЩА делото на Пловдивски окръжен съд за по-нататъшни процесуални действия по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ