12
Р Е Ш Е Н И Е
№41
София,6 април 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА
КРАСИМИРА МЕДАРОВА
при участието на секретаря Марияна Петрова
и в присъствието на прокурора Пенка Маринова
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 1545 по описа за 2016 година.
По реда на глава двадесет и трета от НПК е оспорена нова присъда № 9 от 17.07.2015 г., постановена по внохд № 37/15 г. на Апелативния съд-грВарна. От името на подсъдимите М. М. И., Г. М. И., М. К. И. и С. В. Д. са подадени две касационни жалби и едно допълнение към тях, съответно Вх.№№ 4826 от 27.07.2015 г., 5337 от 19.08.2015 г. и 6216 от 05.10.2015 г., всички по описа на ВАС. С жалбите се претендира наличието на всички основания по чл.348, ал.1 от НПК и са направени алтернативни искания за оправдаване, връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанията. Пред ВКС, по реда на чл.351, ал.3 от НПК е прието допълнение към касационните им жалби, изготвено от адвокати К. и К., съответно първата за подсъдимите М. И. и М. И., а вторият – за подсъдимите Г. И. и С. Д.. Пред касационната инстанция, четиримата подсъдими, редовно призовани, не се явяват. Защитниците им, съответно, поддържат подадените жалби и допълненията към тях.
От името на подсъдимия Т. М. Т. са постъпили касационна жалба и допълнение към нея Вх.№№ 7874 от 28.07.2015 г. и 6042 от 25.09.2015 г., и двете по описа на ВАС, с които са релевирани всички основания по чл.348, ал.1 от НПК с идентични, на гореспоменатите, алтернативни искания. Подсъдимият Т. редовно призован, не се явява пред ВКС, а защитата му – адв.П. Й., поддържа жалбата и допълнението към нея.
Подсъдимият М. И. С., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на атакувания съдебен акт и счита, че новата присъда следва да се остави в сила.
За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното:
1. С присъда по нохд № 184/09 г. Окръжният съд-гр.Силистра осъдил подсъдимите М. И. и Т. Т. за престъпления по чл.252, 257,255 от НК и оправдал подсъдимите М. И., Т. Т., М. И., Г. И., С. Д., П. П. и М. С. по предявените им обвинения по чл.253, ал.3, във връзка с ал.1 и чл.26 от НК. Със същата присъда подсъдимите И. В., Карамфила В. и С. Д. са оправдани и по обвиненията по чл.255 от НК.
2. С решение по внохд № 268/10 г. Апелативният съд-гр.Варна отменил присъдата в частта, с която М. И., Т. Т., М. И., Г. И., М. С., П. П. и С. Д. са оправдани по чл.253 от НК и върнал делото в тази част за ново разглеждане от друс състав на СОС. В останалата част присъдата на СОС е потвърдена.
3. След посоченото в т.2 решение на ВАС процесуалното развитие е усложнено.
Спрямо обвиненията за данъчни престъпления и това по чл.252 от НК, то протичало по-нататък, както следва: а) с решение по кд № 30/11 г. на ВКС, І-во н.о. решението на ВАС по внохд № 268/10 г. било отменено в частта относно произнасянето по чл.252 от НК и в тази част делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание; със същото решение ВКС отменил приложението на чл.23 от НК; отложил по реда на чл.66 от НК изтърпяването на наказанията „лишаване от свобода”, наложени за данъчните престъпления, за изпитателни срокове от по три години и оставил решението в останалата му част; б) с нова присъда по внохд № 304/11 г. ВАС отменил присъдата на СОС по нохд № 184/09 г. в частта относно произнасянето по обвиненията по чл.252, ал.2 от НК и оправдал М. И. и Т. Т. по чл.252, ал.2, във връзка с ал.1 от НК; в) с решение по кд № 2875/11 г. ВКС, ІІ-ро н.о. оставил в сила новата въззивна присъда по внохд № 304/11 г. на ВАС.
С последното решение процесуалното развитие на делото в посочените му по-горе части, приключило и поради това следвало неговото по-нататъшно развитие относно обвиненията по чл.253 от НК.
3. С определение от 20.06.2012 г. по нохд № 81/12 г. СОС прекратил производството спрямо подсъдимата П. П. поради нейната смърт, а цялото производство на основание чл.288, т.1 от НПК и върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуални правила по обвинението по чл.253 от НК.
4. С присъда по нохд № 226/12 г. СОС оправдал подсъдимите М. И., Г. И., М. И., С. Д., М. С. и Т. Т. по предявените им обвинения по чл.253, ал.3, т.1, във връзка с ал.1 и чл.26 от НК.
5. С решение по внохд № 263/13 г. ВАС потвърдил присъдата.
6. С решение № 483 от 11.02.2015 г. по кд № 1432/14 г. ВКС, второ наказателно отделение, по протест на прокурора отменил решението на ВАС постановено по внохд № 263/13 г. и върнал делото за ново разглеждане.
7. По внохд № 37/15 г. ВАС отменил присъдата по нохд № 226/12 г. на СОС, в частта, с която подсъдимите М. И., Г. И., М. И., С. Д. и Т. Т. са били признати за невинни и оправдани по обвинения за извършени престъпления по чл.253, ал.3, т.1, във връзка с ал.1 и чл.26 от НК и вместо нея на 17.07.2015 г. постановил нова присъда под № 9, с която осъдил подсъдимите на чл.253, ал.3, т.1, във връзка с ал.1, чл.26, ал.1 и чл.54 от НК, както следва: М. И. на три години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор и на глоба в размер на 10 000 лева; Г. И. на три години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип и на глоба в размер на 10 000 лева; М. И. на една година лишаване от свобода условно за срок от три години и на глоба в размер на 7 000 лева; С. Д. на една година лишаване от свобода условно за срок от три години и на глоба в размер на 7 000 лева; Т. Т. на две години лишаване от свобода условно за срок от четири години и на глоба в размер на 10 000 лева.
На основание чл.253, ал.6 от НПК ВАС отнел в полза на държавата осем подробно описани недвижими имоти; присъдил заплащане на равностойността на отчуждено имущество, като осъдил подсъдимите, както следва: М. И., Г. И., М. И., С. Д. и Т. Т. да заплатят солидарно сумата от 33 000 лева; М. И. и С. Д. да заплатят солидарно сумите 26 500 лева и 1 550 лева; Т. Т. да заплати сумите 14 000 лева, 2 737 лева и 29 999 лева.
ВАС се произнесъл по деловодните разноски и потвърдил присъдата на СОС в останалата й част.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи:
Пределите на касационната проверка са стеснени, доколкото новата присъда, в частта, с която присъдата по нохд № 226/12 г. на СОС, спрямо оправдаването на подс.М. И. С., не е оспорена от прокурора.
Жалбата на подсъдимите е основателна.
При разглеждане на делото са допуснати множество съществени нарушения на процесуални правила, които налагат цялостна отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на делото.
1. Както се посочи, с решението по внохд № 268/10 г. ВАС отменил присъдата на СОС, постановена по нохд № 184/09 г., в частта, с която М. И., Т. Т., М. И., Г. И., М. С., П. П. и С. Д. са оправдани по чл.253, ал.3, т.1, във връзка с ал.1 и чл.26 от НК и в тази част върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на СОС. Това решение на ВАС е основано на чл.335, ал.2, във връзка с чл.348, ал.3, т.2 от НПК, като от съображенията безусловно следва, че въззивният съд е упражнил правомощието си по чл.335, ал.2 от НПК, тъй като е констатирал липса на мотиви, в частта, свързана с обвиненията по чл.253 от НК.
Принципно първоинстанционният съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане, най-напред следва да се запознае с мотивите на решението, за което иде реч, за да разбере в какво се състои неправилността, довела до връщането на делото, тъй като нему е възложено да я отстрани.
СОС не е сторил това. Пропуснал е дори да забележи, че делото е върнато от стадия на съдебното заседание, щом е възложено разглеждането му на друг съдебен състав. Напротив, съдия-докладчик постановил разпореждане по реда на чл.248, ал.2 и чл.256-257 от НПК (л.2), от което е видно, че не е установил да са допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник. Наред с това разпоредил връчване на преписи от обвинителния акт на подсъдимите и насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
На 20.06.2012 г. (протокол на л.27 и сл.) пред СОС били представени доказателства за това, че подсъдимата П. П. е починала, поради което съдът прекратил наказателното производство в тази му част - чл.24, ал.1, т.4 от НПК. В същото съдебно заседание прокурорът заявил следното: „…считам, че са налице и други пречки за даване ход на делото…след първоинстанционното произнасяне на СОС, в хода на наказателното производство са били събрани множество допълнителни доказателства и са последвали четири решения на въззивна и касационна инстанции, считам, че към настоящия момент, самият обвинителен акт, не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК. Това касае както обстоятелствената част на обвинителния акт, така и неговата диспозитивна част. Поради липсата на актуалност на повдигнатите обвинения, както и необсъждането в обстоятелствената част на събраните по времето на първоинстанционното производство доказателства. Това води до наличие на противоречия в обстоятелствената част на обвинителния акт, с наличните в момента доказателства в кориците на делото, а от там и в диспозитивната част на обвинението. Предвид на което, ..счита, че ход на делото не следва да се дава и поради тази причина, а делото следва да бъде върнато на прокуратурата, с оглед изготвянето на нов обвинителен акт, съобразен с изискванията на чл.246 от НПК, както и с влезлите в сила съдебни решения на ВАС и ВКС”.
СОС заявил, че „изслушвайки становището на прокуратурата, е в невъзможност да не се съгласи със съображенията изложени от прокурора. Налице е действителна необоснованост на обвинителния акт, досежно престъплението по чл.253 от НК, по отношение на подсъдимите. От обстоятелствената част на обвинителния акт не е видно, в извършването на какво престъпление се обвиняват подсъдимите и въз основа на какви доказателства. Направените правни изводи са в противоречие с изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактология. Това нарушение е особено съществено, тъй като ограничава правата на подсъдимите за защита срещу неконкретизирано обвинение”. При тези съображения СОС приел, че е налице основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, поради което и на основание чл.288, т.1 от НПК прекратил съдебното производство по нохд № 81/12 г. на СОС и изпратил делото на прокурора за поправяне на отстранимите съществени нарушения на процесуалните правила.
По-късно бил внесен нов обвинителен акт, поставил началото на нохд № 226/12 г. по описа на СОС.
Съдебните състави на СОС по нохд № 81/12 г. и нохд № 226/12 г. са идентични.
Изложеното налага следните изводи: по нохд № 81/12 г. прокурорът е счел, че при съдебното разглеждане на делото, са събрани доказателства, респ. са установени обстоятелства, които не са съобразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а СОС се е съгласил с това и нещо повече е заявил, че „направените правни изводи” в обвинителния акт, са в противоречие с фактологията, намерила израз в обстоятелствената му част.
Иначе казано, прокурорът е установил, че са налице основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението и поради това е поискал делото да се върне нему за изготвянето на нов обвинителен акт, съобразен с доказателствата, изрично подчертани от него.
Съгласно НПК, тези основания не само следва да бъдат установени в хода на съдебно следствие, но и могат да бъдат инкриминирани от прокурора само по реда на чл.287, ал.1 от НПК, респ. чрез института „Изменение на обвинението”. Последно посоченият институт, обаче, е приложим само при първото първоинстанционно разглеждане на делото, каквото в настоящият случай е това по нохд № 184/12 г. по описа на СОС. Пропускът да се поиска изменение на обвинението пред първата инстанция е фатален и неотстраним с искане на обвинителната власт за връщане на делото, защото съгласно ТР № 2/02 г. на ОСНК на ВКС прокурорът не може да претендира отмяна на съдебния акт заради собственото си бездействие. Още по-малко може да се иска същото при връщането на делото за ново разглеждане. Очевидно е заобиколено ограниченото приложно поле на института на изменение на обвинението и то със съдействие от страна на съда. Въпреки заявеното в съобразителната част на определението от 20.06.2012 г., че връщането се налага с оглед защита на процесуалните права на подсъдимите, всъщност СОС, позволявайки заобикалянето на закона – чл.287, ал.1 от НПК, е защитил интересите на другата страна в процеса – на прокурора.
Нещо повече, в същата част на определението, СОС е взел отношение по въпроси, на които може да даде отговор само чрез съдебния си акт -„направените правни изводи” са в противоречие с фактологията, съдържаща се в обстоятелствената част на обвинителния акт. Известно е, че по правната квалификация на деянието, съдът дължи отговор по реда на чл.301, ал.1, т.2 от НПК и всяко произнасяне по този въпрос, преди присъдата, е незаконосъобразно.
Действията на СОС, за които стана дума, изцяло покриват съдържанието на „предубеденост”, по смисъла на чл.29, ал.2 от НПК, което не е съобразено от състава на съда по нохд № 226/12 г. по описа на СОС. При наличието на предпоставките на чл.31, ал.1, във връзка с чл.29, ал.2 от НПК този съдебен състав, същият постановил определението по нохд № 81/12 г., не е могъл да разгледа и реши делото по същество. Обобщено съставът на СОС постановил присъдата по нохд № 226/12 г. е незаконен по смисъла на чл.348, ал.3, т.3 от НПК, което и предпоставя цялостна отмяна на постановената от него присъда и връщане на делото на СОС за ново разглеждане от друг състав на съда, от стадия на съдебното заседание.
Изложеното дотук не е констатирано от ВАС, макар, че е бил длъжен да направи това. Въззивната проверка не е ограничена от основанията, посочени от страните и ВАС е трябвало да провери изцяло правилността на присъдата по нохд № 226/12 г., в това число и относно наличието или не на абсолютните основания по ал.3 на чл.348 от НПК.
Само казаното дотук е достатъчно ВКС да упражни правомощията си по чл.354, ал.3, т.2 от НПК. Проверката относно наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК указва и на редица други съществени нарушения на процесуални правила, които няма как да бъдат игнорирани.
2. Главното предназначение на обвинителния акт е да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да постави основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита – ТР № 2/02 г., т.4.2, на ОСНК на ВКС. Тези рамки, определени с внесения обвинителен акт, могат да бъдат променени единствено по реда на чл.287, ал.1 от НПК, който в настоящото дело не е ползван от прокурора.
ВАС е надхвърлил рамките на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита на подсъдимите, очертани с внесения обвинителен акт и с това съществено е накърнил правото на защита на последните. Става дума за фактическото обвинение, намерило израз в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Обвинението за „изпиране на пари”, по чл.253 от НК, е обвързано от прокурора с предикат – престъпление. В обстоятелствената част на обвинителния акт, свързано с предикатното престъпление, са изложени фактически положения на л.6 и 11. Твърди се, че инкриминираните парични средства са придобити чрез престъпление по чл.249, ал.1 от НК, за каквото подсъдимият М. И. е осъден по нохд № 179/05 г. на ОС-гр.София, а подсъдимият Г. И. е осъден задочно за подправка на кредитни карти и използване на такива за теглене на пари. Така заявеното очевидно е недостатъчно. В последният случай прокурорът не се е ангажирал да посочи кога и по кое дело подс.Г. И. е осъден задочно, още по-малко какви парични суми са генерирани от престъплението, в извършването на което е бил признат за виновен. Тези обстоятелства, свързано с предявеното обвинение по чл.253 от НК, са от кръга по чл.102 от НПК и като такива, не са били надлежно обосновани в обвинителния акт, съответно на указаното в ТР №2/02 г. на ОСНК на ВКС, и не са били изменени по реда на чл.287, ал.1 от НПК.
Мотивите на новата присъда съдържат множество фактически положения (л.л.6-12), свързани с въпросите по чл.301, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, относно предикатното престъпление и генерираните от него парични средства, които няма как за първи път, едва с присъдата, да бъдат установявани. Това най-вече се отнася до предикатното престъпление, за което се твърди, че е извършено от подс.Г. И..
3. ВАС е формирал вътрешното си убеждение по фактите в нарушение на процесуалните правила, свързани с доказателствената дейност на съда, и то в няколко посоки.
При разглеждане на делото, въззивната инстанция е провела съдебно следствие в хода на което е проведен разпит на подс.М.И., изслушани са експертите по комплексната експертиза и са приети множество писмени доказателства.
Тук е мястото да се посочи, че при първоинстанционното разглеждане на делото, по нохд № 226/12 г. по описа на СОС, в хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите Д. Г. (л.71), М. М. (л.72) и на основание чл.281, ал.1, т.4 от НПК са приобщени показанията на св.И. Б., дадени от нея на досъдебното производство пред съдия, на 30.11.2007г.
Изложеното добре очертава обема на гласните доказателствени източници, в частност кръгът на разпитаните по делото свидетели.
Мотивите на новата присъда сочат, че ВАС се е позовал на свидетелски показания, извън очертаната по-горе група, а именно : К.Б., А.Й., Р.Т., Д.Б., В.В., Д.Х. и П.М.-Д. (л.20, 25, 35, 41 и др.). Тези свидетели не са били разпитани в хода на нохд № 226/12 г. на СОС, нито в хода на проверяваното въззивно производство, липсват данни показания на същите свидетели да са приобщавани по реда на НПК, и няма как да служат за основа на изводите по фактите, приети за установени от ВАС.
ВКС намира за необходимо да отбележи, че анализът на доказателствената основа на изводите по фактите, е съответна на изискванията на чл.305, ал.3 от НПК само когато достатъчно ясно са посочени доказателствените източници и произтичащите от тях доказателства; доказателствата, които са възприети положително или отхвърлени от съда, и причините за това. Мотивите на новата присъда, в този аспект, най-малко могат да бъдат възприети като съответни на посочения процесуален регламент.
ВАС се е позовал на материали, съдържащи се в редица приключили наказателни производства, различни от настоящото – упоменати многократно като нохд № 179/05 г. на СофОС, нохд № 385/09 г. на ВОС, сл.д 55/03 г., въз основа на което е образувано нохд № 179/05 г. на СофОС, нохд № 355/09 г., като е пропуснал да изложи съображенията си, а най-вече относно процесуалната допустимост на стореното, макар да е бил длъжен да направи това. Друг е въпросът за значимостта на влезлите в сила присъди, решения и определения, ясно разчертана в чл.413 от НПК.
По идентичен начин стоят нещата и с ползването на множество справки, посочени като такава, изхождаща от Директора на РДВР-Силистра; от секретна секция по нохд № 355/09 г; справки и писма от МВР, И., НС-Полиция, ДМОПС. В тази част съдът съдът отново е пропуснал да отбележи какви доказателства извежда от писмените документи и на кое процесуалното основание ги ползва като доказателствени източници. Декларативно заявеното не указва на изпълнение на задълженията, произтичащи от чл.305, ал.3 от НПК.
Все в тази посока, ВАС е ползвал ВДС от СРС, изготвени и приложени към нохд № 179/05 г./сл.55/03 г.., като за пореден път е пропуснал да вземе отношение по регламента, очертан в чл.176, ал.2, във връзка с чл.177, ал.3 от НПК (нова от Дв.бр.32 от 2010 г.) и свързаната с това процесуална възможност до ползва ВДС от СРС, изготвени за определено, друго, наказателно производство, различно от настоящото.
ВАС се е позовал и на обстоятелствената част на обвинителния акт по нохд.№ 179/05 г. на СофОС, като е извел и доказателства относно имуществената сфера на подс.М. И. (л.48), която констатация, се оставя без коментар на настоящия състав на ВКС.
ВАС е заявил, че присъдата, постановена във Република Франция спрямо подс.Г.И. го обвързва, съгласно чл.8, ал.2 от НК.
Съгласно чл.8, ал.2 от НК влязлата в сила присъда, постановена в друга държава – членка на Европейския съюз, за деяние, което съставлява престъпление по българския НК, се взема предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република България. Една от фактическите предпоставки за вземането предвид на присъдите на държавите членки на ЕС е изискването за двойна наказуемост. За да се зачетат последиците на чуждата присъда е необходимо тя да е постановена за деяние, което съставлява престъпление и по българския НК.
Изложеното най-напред е трябвало да бъде съобразено от прокурора при изготвяне на обвинителния акт, за чието предназначение вече стана дума.
Коментираната присъда не е ангажирана от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт. На същото място – л.12, е посочено, че подс.Г. И. е осъден за престъпление касаещо изтеглянето на пари от банкомати чрез неистински банкови карти, издадени в чужбина, без съгласието на титулярите им. Очевидно е, че осъждането не е конкретизирано, нито пък, прокурорът се е ангажирал да посочи кое е това престъпление по НК на Република България, а още по-малко е заявил размера на генерираните парични средства. Последното е било задължително за него, щом предявеното обвинение за „изпиране на пари” е с предикат престъпление.
След намесата на Апелативния съд в Л., РФранция, подсъдимият Г. И. е осъден, за това, че през текущата 2001 г. и до 27 май 2002 г. в съучастие с другите подсъдими е подправял или фалшифицирал дебитни или кредитни карти във вреда на жертвите, упоменати в таблицата приложена към съдебното производство, като с престъплението са причинени вреди в размер на 392 052, 97 евро (л.48).
ВАС е приел, че преди 26.09.2002 г. по българският НК, отговорността за подправени кредитни карти е била свързвана с текста по чл.243, ал.2, т.3 от НК (л.48). Този извод на съда е верен, но не е съобразен с рамките на наказателното производство, определени с обвинителния акт. Нещо повече, престъплението по чл.243, ал.2, т.3 от НК е формално.
4. Свързано с дейността по доказателствата, демонстрирана от ВАС, ВКС няма как да игнорира изложеното на л.43 от мотивите, че „ ДРА, ако не бъде оборен по предвидената процедура, се ползва с доказателствена сила за отразените в него положения”. С ТР № 1/09 г. ОСНК на ВКС, в т.1, достатъчно ясно е указало, че съдът изследва обстоятелствата от кръга на подлежащите на доказване по чл.102 от НПК единствено със способите и средствата на НПК, без да презумпира формална доказателствена сила на заключенията на данъчните органи, така, като не би могъл да направи това и по отношение на което и да било други доказателство или доказателствено средство – чл.14, ал.2 от НПК.
5. ВАС не се е произнесъл изцяло по обвиненията, предявени срещу подсъдимите М. И., Г. И., М. И., С. Д. и Т. Т., като в определени части, за които ще стане дума по-долу производството е висящо.
На л.50 от мотивите ВАС е указал, че „ с разглежданата присъда подсъдимите са били оправдани изцяло, поради което и с отмяната и признаването на подс.М. И., Г. И., М. И., С. Д. и Т. Т. за виновни за част от престъпния период и размер на сделките, не се налага постановяването на частично оправдателни диспозитиви – в частта на посоченото от прокурора предикатно престъпление по чл.252 от НК в диспозитива на подс.И., досежно периодите на извършване, размерите на предмета на престъплението, както и участието в предварителния сговор на подс.С.”.
ВКС би могъл да се съгласи с изложеното, ако проверяваната присъда по нохд № 226/12 г. на СОС, спрямо посочените по-горе подсъдими, бе отменена частично от ВАС, а не изцяло. Първоинстанционната присъда не е отменена само в частта спрямо подс.М. С., в която част присъдата на СОС е потвърдена.
Така настоящото производство е останало висящо, поради липсата на решение на въззивния съд, съответно за всеки от коментираните подсъдими, в частите относно престъпния период, брой на деянията, включени в продължавана престъпна дейност, размерите на предмета на престъпленията, обема на предиката за подс.И.. И не само, делото е висящо и относно предварителния сговор на осъдените подсъдими с П. М. П., което очевидно е предявено, видно от диспозитива на обвинителния акт.
Друг е въпросът за пределите на производството при новото разглеждане на делото, предпоставено предвид изложеното по-горе в т.1, при което следва да бъде съобразено, че новата присъда на ВАС не е оспорена от прокурора, а само от осъдените подсъдими и тяхното положение не може да бъде утежнявано.
6. На последно място, необходимо е да се вземе отношение и по това, че приложението на чл.26 от НК трябва да бъде убедително защитено, а не формално, както си е позволил ВАС (л.47). В цитираното по-горе ТР на ОСНК на ВКС, т.2, за пореден път е взето отношение и е утвърдена практиката на ВКС относно оценката на периода от време, през който са осъществени отделните деяния, като „непродължителен” по смисъла на чл.26, ал.1 от НК – около една година.
Изложеното предопределя съответна отмяна на новата и първоинстанционната присъди и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на съдебното заседание.
Предвид характера на констатираното касационно основание – това по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, ВКС оставя без коментар възраженията на жалбоподателите относно правилното приложение на закона и справедливостта на наказанията, които обаче, следва да получат убедителен отговор при новото разглеждане на делото.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2, във връзка с чл.355, ал.1, т.т.1 и 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НОВА ПРИСЪДА № 9 от 17.07.2015 г. по внохд № 37/15 г. на ВАС, както следва:
- в частта, с която подсъдимите М. М. И., Г. М. И., М. К. И., С. В. Д. и Т. М. Т. са осъдени на основание чл.253, ал.3, т.1, във връзка с ал.1, чл.26, ал.1 от НК;
- в частта, по приложението на чл.66, ал.1 от НК спрямо подс.М. И., С. Д. и Т. Т.;
- в частта, по приложението на чл.61, т.2 и 3 от ЗИНЗС спрямо подсъдимите М. И. и Г. И.;
- в частта, по приложението на чл.253, ал.6 от НК,
КАКТО И ПРИСЪДАТА на Окръжен съд-Силистра, постановена по нохд № 226/12 г. в частта, спрямо подсъдимите М. М. И., Г. М. И., М. К. И., С. В. Д. и Т. М. Т. по предявените им обвинения по чл.253, ал.3, т.1, във връзка с ал.1 и чл.26, ал.1 от НК И В ТАЗИ ЧАСТ връща делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжния съд-гр.Силистра от стадия на съдебното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|