Р Е Ш Е Н И Е № 402 гр.София, 21.10.2011 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 721/ 2011 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 883/ 28.06.2011 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 721/ 2011 г. по жалба на [фирма] – [населено място] бряг е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 122 от 11.03.2011 г. по гр.д.№ 100/ 2011 г. с което по искове на Д. Н. М. на основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението, за което е издадена заповед № 127/ 14.09.2009 г. на управителя на дружеството -касатор, Д. М. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „контрольор” и касаторът е осъден да заплати обезщетение за оставане без работа в размер 4 331,82 лв. Обжалването е допуснато поради наличие на противоречива практика по материалноправният въпрос „Към кой момент се преценява има ли право на закрила по чл.333 ал.1 от КТ уволненият работник, когато уволнението се извършва с предизвестие”. Към настоящия момент противоречията в практиката следва да се считат преодолени по реда на чл.291 от ГПК – с издаването на решения на ВКС по същия въпрос (напр. Решение на ВКС, ІV г.о. № 615/ 02.11.2010 г.). Разбирането на Върховния съд изхожда от принципа, че при прекратяване на трудовия договор с отправяне на предизвестие, прекратителният ефект настъпва автоматично, с изтичане на срока на предизвестието (чл.335 ал.2 т.1 от КТ). Няма значение дали работодателят е издал допълнителен акт, как е озаглавил този акт и какво е неговото съдържание. Дори работодателят да е издал уволнителна заповед при изтичане на срока на предизвестието, този му акт има само декларативен характер, тъй като моментът на прекратяването е уреден в самия закон – това е датата, на която изтича срокът на предизвестието. Срокът не зависи от волята на страните, поради което не към момента на изтичането му, а именно към момента на връчване на предизвестието се преценява налице ли са предпоставките за законно извършване на уволнението. В този смисъл се налага корективно тълкуване на разпоредбата по чл.333 ал.5 от КТ, тъй като в хипотезата на чл.335 ал.2 т.1 от КТ се връчва предизвестие, а не заповед за уволнение (такава може въобще да не бъде издадена, правоотношението се прекратява с изтичане на срока на предизвестието). Следователно меродавен е моментът на предизвестяване на работника и на поставения въпрос съдът дава следния отговор: Когато трудовият договор се прекратява чрез отправяне на предизвестие, към момента на връчване на предизвестието се преценява дали работникът се е ползвал от предварителна зарила при уволнение и доколко работодателят е спазил законовите предпоставки, при които тази закрила се счита преодоляна. След така приетия отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира жалбата срещу атакуваното въззивно решение за основателна. То е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като въззивният съд е обосновал изводите си с разбирането, че меродавен момент за наличието на закрила по чл.333 от КТ е моментът на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, а не датата на връчване на писменото предизвестие. Както бе вече отбелязано, правилно е обратното, тъй като наличието на закрила по отношение на уволнения работник се преценява именно към момента, в който му е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение. Следователно обжалваното решение е постановено при наличие на касационното основание по чл.281 т.3 пр.1 от ГПК и следва да бъде отменено. Липсва необходимост от повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция. Установено е, че ищецът е работил в търговското предприятие на дружеството-касатор въз основа на правоотношение, възникнало от трудов договор от 01.09.2001 г, на длъжност „контрольор”. На 26.09.2008 г. му е издаден болничен лист за времето от 16.09.2008 г. до 05.10.2008 г. с диагноза Изострена ХЗСН.И..Исхемична КП.Х. ІІ ст., който е представил на работодателя. Обемът на работата в предприятието на работодателя през 2009 г. е намалял повече от два пъти в сравнение със съответния период за 2008 г. В по-малка степен е намаляло производството в звеното, в което е изпълнявал длъжността си ищеца, но намалението е факт и там. Работодателят е взел решение за намаляване на броя на заетите лица и го е обявил по реда на чл.130а от КТ. Същият е съставил комисия за извършване на подбор, която е излязла със становище да бъде прекратен трудовият договор с ищеца. На 15.06.2009 г. на работника е връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор с изтичане на срок от 3 месеца, на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ, като на същата дата работникът е съставил декларация, че не страда от заболявания по Наредба № 5 от 1987 г. на М., включително исхемична болест на сърцето. На 07.09.2009 г. на Д. М. е издаден болничен лист за заболяване И..Акцелерирана стенокардия.Х.., разрешен му е отпуск за временна неработоспособност от 06.09 до 06.10.2009 г. На 14.09.2009 г. работодателят е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с Д. М., връчена на 01.10.2009 г. А на 28.09.2009 г. Д. М. е получил решение от ТЕЛК с което е освидетелстван като лице с 50 % трайно намалена работоспособност поради общо заболяване – Кардиомиопатия. При тези данни уволнението е извършено законно, тъй като са били налице предпоставките, при които възниква потестативното право за работодателя по чл.328 ал.1 т.3 от КТ, а работникът не се е ползвал от предварителна закрила при уволнение. Намаляването на обема на работата в предприятието на дружеството – касатор е несъмнено, тъй като и производството, и приходите от продажби, са намалели повече от двукратно. В този случай работодателят има право да освободи част от заетите работници и служители, след като извърши подбор. В случая тези изисквания са спазени и след писмено обективирано решение на комисията за извършване на подбора, работодателят е предизвестил ищеца, че прекратява трудовото правоотношение с изтичане на срок от три месеца. Предизвестието е достигнало до знанието на адресата на 15.06.2009 г. Предвид отговора на материалноправният въпрос, заради който обжалването е допуснато, именно към 15.06.2009 г. следва да се извърши преценката ползва ли се работникът от предварителна закрила по чл.333 от КТ. Не е релевантен нито моментът, в който е издадена от работодателя заповедта за уволнение, нито моментът на връчването й. Тази заповед има само декларативно значение и от това изявление на работодателя правни последици не настъпват. Такива последици законът свързва с изтичане на срока на предизвестието и именно моментът, в който то е достигнало до адресата, е релевантен при преценка на законността на уволнението. Към 15.06.2009 г. работникът не се ползва от закрила по чл.333 ал.1 т.2 от КТ, тъй като не е бил трудоустроен. Трудоустрояването като факт е налице от момента, в който здравните органи издадат предписание относно неподходящите за работника или служителя, предвид здравословното му състояние, условия на труд (чл.1 от НТ). На практика това извършва ТЕЛК с решение, в което посочва кои са условията, които трябва да бъдат избягвани. В случая към релевантния момент работникът не е бил трудоустроен, тъй като решението на ТЕЛК е издадено на 28.09.2009 г. – след връчване на предизвестието. Поради това работодателят не е имал задължение да иска мнение от ТЕЛК и разрешение от Инспекция по труда, тъй като работникът не се е ползвал от специалната закрила за трудоустроени лица. Работникът не е ползвал и от закрилата, предвидена за лица, започнали ползване на разрешен отпуск поради временна неработоспособност (чл.333 ал.1 т.4 от КТ), тъй като към 15.06.2009 г. такъв не му е бил разрешен. В отпуск по болест работникът е бил от 06.09.2009 г., но към този момент работодателят не е бил длъжен да се съобразява предвидения в законодателството ред за преодоляване на закрилата по чл.333 ал.1 т.4 от КТ, тъй като предизвестието за прекратяване на трудовия договор вече е било връчено. Не е била налице и закрила по чл.333 ал.1 т.3 от КТ. Според установената практика, когато работодателят е изправен по отношение на задължението, възложено му с чл.1 ал.2 от Наредба № 5/ 1987 г. на М., поискал е от работника информация страда ли от заболяване по тази наредба и е получил писмено отрицателен отговор, той не може да бъде държан отговорен за извършване на незаконно уволнение (решение на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 2750/ 2001 г.). Тази практика е потвърдена и по реда на чл.290 от ГПК (решение на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 477/ 2010 г.), в настоящия случай е безспорно установено, че на 15.06.2009 г. (датата на която му е връчено предизвестието), работникът е декларирал писмено пред работодателя, че не страда от заболяване по Наредба № 5 от 1987 г., включително от исхемична болест на сърцето. Доводите на ищеца, че е бил подведен да подпише или че е сбъркал колонката, не са доказани и не могат да послужат като оправдание за въвеждането на работодателя в заблуждение. Съдът приема, че с издаването на декларация, с която съзнателно потвърждава липсата на заболяване по чл.333 ал.1 т.3 от КТ, работникът е злоупотребил с правото на предварителна закрила при уволнение. Санкцията за такава злоупотреба се състои в отказ да бъде дадена защита на правото, с упражняването на което се злоупотребява, т.е. независимо от здравното състояние на работника към 15.06.2009 г., нему не може да бъде призната предвидената в закона закрила за страданието от исхемична болест на сърцето. Неоснователни са доводите на ответника по касация, че работодателят е знаел предварително за заболяването му. Такъв извод не може да бъде направен от болничния лист, издаден на 26.09.2008 г., тъй като в него водещата диагноза, за която е призната временна неработоспособност, е друга, а заболяването исхемична болест на сърцето е записано с абревиатура, при това нечетливо. Болничният лист е документ, който работникът представя на работодателя с цел да оправдае отсъствието си от работа и да получи съответното парично обезщетение от общественото осигуряване. Самият факт, че такъв болничен лист е представен на работодателя, не означава, че той е трябвало да проучи диагнозата в него и да си изясни от какво страда работникът. Такова задължение работодателят няма, а други доказателства, че преди да връчи предизвестието, той е знаел за страданието на Д. М. от исхемична болест на сърцето, по делото няма. Същественото е, че в съставен нарочно за целта документ работникът е потвърдил изрично пред работодателя, че няма такова страдание. Съответно не може въз основа на факта, че страданието е било налице, той да претендира за себе си изгодните поледици по чл.344 ал.3 от КТ. Следователно оспореното в настоящето производство уволнение е законно, а исковете за отмяната му, за възстановяване на работника на заеманата преди това длъжност и за заплащане за обезщетение за оставане без работа, са неоснователни и следва да се отхвърлят. При този изход на спора касаторът има право на разноските направени пред всички инстанции в производството, но тъй като не е отправено искане за присъждането им, по отговорността за разноски произнасяне не следва да има. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло решението на Плевенски окръжен съд № 122 от 11.03.2011 г. по гр.д.№ 100/ 2011 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Н. М. , Е. [ЕГН], [населено място] бряг, [улица], вх.Б, ет.2, ап.32, против [фирма], [населено място] бряг, комплекс „Б.”, Е.[ЕИК], искове по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, за което е издадена заповед № 127/ 14.09.2009 г. на управителя на [фирма] – [населено място] бряг, по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „контрольор” и по чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр. чл.225 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 4 331,82 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1