Р Е Ш Е Н И Е № 481 София, 10.11. 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 22 октомври, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора Ат. Гебрев изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 419/2010 година. Производството по чл. 419 и следващите от НПК, е образувано по искане на осъдения И. Н. П. от гр. Т., чрез неговия защитник – адвокат Т. Р., за възобновяване на наказателно дело № 191/2009 г., на Районен съд гр. Т., 6-ти наказателен състав. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание – явно несправедливо. Направено е искане за възобновяване на производството, отмяна на влязлата в сила присъда и оправдаване на подсъдимия, или връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно, поради което не следва да бъде уважавано. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по реда на чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С влязлата в сила присъда № 21/11.03.2010 г., Троянският районен съд, 6-ти състав, е осъдил подс. И. Н. П., за извършено престъпление на 05.02.2008 г., в гр. Т., по чл. 209, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК, му е наложил наказание от шест месеца лишаване от свобода, при първоначален „общ” режим, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип, уважил е предявеният граждански иск за 10 000 лв. претърпени имуществени вреди от Н. К. К. и се е произнесъл по направените разноски и държавната такса. С решение № 72/09.06.2010 г., постановено по внохд № 230/2010 г., Ловешкият окръжен съд, наказателна колегия, е потвърдил първоинстанционната присъда. По довода в искането за допуснато нарушение на закона: Посоченото основание за възобновяване - по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в тази връзка, по същество се свеждат до твърдения за необосновани изводи, относно приетата фактическа обстановка, поради неправилна преценка на събраните доказателства и виновността на подсъдимия в извършване на инкриминираното деяние по чл. 209, ал. 1 НК. По своята същност е налице, оспорване обосноваността на съдебния акт. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в това производство, с оглед на препращащите норми на чл. 426 НПК, към нормите на чл. 348 НПК. Затова, процесуалния закон не предвижда необосноваността, като основание за възобновяване. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на данните от доказателствените средства, е спазен регламентирания процесуален ред. При това инстанциите, при установяване на правно - релевантните факти, не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на подс. П., са изцяло подкрепени от показанията на свидетелите: Н. К. - пострадал, С. С., Н. Н., Ц. Н., Н. Б., И. Х. и Р. Ц., на които законосъобразно и обосновано е дадена пълна вяра, от експертните заключения и приложените многобройни писмени доказателства подробно изброени в мотивите, сочещи подсъдимия като автор на извършеното престъпление. Предходните съдилища са дали подробен и убедителен отговор на поддържаните и пред тях, такива възражения. Същите, след самостоятелна проверка и преценка на целия събран доказателствен материал, са аргументирали убедително извода си, че подс. П. е извършителя на инкриминираното с обвинението деяние. Следователно, вътрешното им убеждение, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на доказателствата. Поради това, законосъобразно подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъплението, точно квалифицирано по чл. 209, ал. 1 НК. Тези изводи се основават на пълна и точна преценка, на посочените свидетелски показания, на писмените доказателства и експертни заключения. Приложен е бил законът, който е следвало да бъде приложен. Установените данни от доказателствените източници, правилно оценени и от двете съдебни инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че са осъществени от обективна и субективна страна признаците на това престъпление. След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото на защита, на подсъдимия, няма никакво основание за контролиране по този ред, на вътрешното убеждение при вземане на решения от съществото на делото. Събрани са били достатъчно преки и косвени доказателства, подробно посочени по-горе, които преценени поотделно и в съвкупност, установяват по несъмнен начин участието му в извършване на инкриминираното деяние. Фактите по делото недвусмислено сочат, че подс. П., с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал в Н. К. К. заблуждение, че ще му достави около 143 куб. м. тополови трупи срещу сумата от 10 000 лв., причинявайки му имотна вреда за тази сума. Ето защо, отразените в искането възражения по този довод, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. Настоящата инстанция, по реда на посоченото производство, споделя изцяло изводите на инстанционните съдилища, относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите им в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Законосъобразни са направените изводи, че е налице обективната и субективна съставомерност на престъплението, по посоченят текст от НК, поради което следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия. С оглед на приетите данни по делото, подкрепени изцяло от разбора на посочените по – горе доказателства, същите са напълно законосъобразни. В тази връзка са точни и изводите, че са неоснователни възраженията на защитата, за наличие на гражданско – правни отношения, а не за извършено престъпление. Изложени са убедителни съображения, които се споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което не се нуждаят от преповтаряне. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Настоящата инстанция счита и тези възражения за неоснователни. Атакуваните съдебни актове не страдат от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, към които препраща чл. 426 НПК и наличието на които са само основания за възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдилищата са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. И. П., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени доказателства и експертни заключения, чрез които е установено точно, поведението и действията му през инкриминираният период. След като е установено по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното с обвинението престъпление, правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на подсъдимия. Проверена е била от второинстанционният съд изцяло правилността на присъдата по реда на чл. 313 и 314 НПК, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за устно изложение по направените доводи. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. Изложени са подробни съображения във връзка с направените правни изводи. По повод на подадена жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, въззивната инстанция, след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала отказа си да приеме, че състава на престъплението не е осъществен от обективна и субективна страна и че са допуснати съществени процесуални нарушения.. За това възраженията, че не са били обсъдени всички събрани доказателства и направени възражения, е неоснователно. Видно от изложените мотиви подробно, поотделно и съвкупност, са били преценени всички събрани, гласни и писмени доказателства и точно е посочено, на кои се дава пълна вяра и на кои не и на кои се изграждат изводите за виновността на подсъдимия. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права. Неоснователно е оплакването, че по същество към първоинстанционната присъда липсват мотиви, посочвайки в искането къде е допуснат този пропуск. Видно от изложените такива, подробно е отговорено на всички въпроси в съответствие с чл. 301 и 305 НПК. Посочени са установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали, какви са правните съображения за взетото решение, както и на въпросите по чл. 301 НПК, обсъдени са били твърдяните противоречия в тях. Предмет на обсъждане са били и доводите на защитата – за избирателно обсъждане на събрани доказателства, за наличие на противоречия в свидетелските показания несъобразени от решаващата инстанция, за наличието на гражданско – правни отношения, възражението че предишните осъждания са били приети като отежняващ фактор – стр. 6 – 9, като са изложени убедителни и законосъобразни съображения защо не се възприемат. Предмет на внимание, на въззивната инстанция е било и направеното възражение по реда на настоящото производство, за допуснато нарушение на правото на защита, на подсъдимия. На л. 5 от мотивите е било обсъдено и отговорено подробно и убедително, защо се приема за неоснователно. Настоящата инстанция счита изводите в тази връзка, за напълно законосъобразни, тъй като видно от протокола от с. з. на 11.02.2010 г., адвокат Ш. изрично е заявил, че не поддържа и оттегля молбата си от 10.02.2010 г., за невъзможност да изпълнява задълженията си като защитник на подс. П., поради изглаждане на съществуващите противоречия между тях, а самият подс. И. П. е потвърдил пълномощията си и желанието адвокат Ш. да продължи да го защитава. С оглед на изложеното, не са налице основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК, които са единствените основания, за отмяна на съдебния акт. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Конкретни възражения по този довод не са направени в искането. Лишено от основание и това направено възражение. При определяне размера на санкцията и начина на изтърпяването й, са били подложени на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона са от значение за това. При строго спазване на принципите на индивидуализацията по чл. 54 НК, с оглед на обремененото съдебно минало и завишената степен на обществена опасност на деянието и дееца, справедливо е било наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода, като е точен и извода, че за постигане целите му, задачите на индивидуалната и генерална превенции е наложително неговото ефективно изтърпяване. Ето защо, искането за възобновяване на производството по наказателното дело, се явява изцяло неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 426, вр чл. 354, ал.1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Н. П. от гр. Т., за възобновяване на наказателно общ характер дело № 191/2009 г., на Троянския районен съд, 6-ти състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: