Ключови фрази
указания на съда * правосубектност

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№  316

 

София, 26.05.2009 година

Върховният касационен съд на Република България,   второ отделение, в закрито заседание на 08.05.2009 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

МАРИЯ СЛАВЧЕВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ч.т.дело № 240 /2009 година

Производството е по чл.274, ал. З, т.2 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.

Образувано е по частната жалба на ТД"Ч. Е. Б." АД, гр. София против въззивно определение на Софийски окръжен съд № 54 от 04.03.2009 год., постановено по в.ч.гр.д. № 158/ 2009 год., с което е потвърдено разпореждането на Костинбродския районен съд от 03. 12. 2008 год. за отказ да се издаде в полза на настоящия частен жалбоподател заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по заявление с вх. № 1104/28.11.2008 год.

С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и съществените съдопроизводствени правила-касационно основание по чл.281, т. З ГПК, във вр. с чл.278, ал.4

ГПК.

Частният жалбоподател поддържа, че доколкото едноличният търговец не е субект, различен от ФЛ, обявило се и вписано в съответния регистър за търговец, то правно ирелевантен за заповедното производство е фактът, че длъжникът ЕТ В. Г. П. от гр. Г., упражняващ търговска дейност под фирма „С- 91-В= П." е прехвърлил търговското си предприятие на ТД "Т. С."ООД, гр. К. и е прекратил търговската си дейност. Същевременно в тази вр. са наведени и доводи за наличие на разпоредена от закона- чл.15, ал. З ТЗ, солидарна отговорност между прехвърлителя и приобретателя на търговското


2

предприятие, което въззивният съд не е съобразил и според изложеното в обстоятелствената част на частната жалба се явява още едно самостоятелно основание да се отрече законосъобразността на постановения от същия отказ за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника П.

В изпълнение на императивното изискване на чл.284, ал. З, т.1 ГПК частният жалбоподател е обосновал допустимостта на касационното обжалване по см. на чл.280, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал. З, т.2 ГПК с наличието на селективния критерий, въведен с чл.280, ал.1, т. З ГПК. Поддържа, че същественият за делото процесуалноправен въпрос, по които въззивният съд се произнесъл- за допустимостта на заповедното производство при заличен, поради прехвърляне на търговското предприятие длъжник - ЕТ към датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, при отсъствието на трайна съдебна практика и създадена с действащия ГПК нормативна регламентация на института, се явява от значение за точно прилагане на закона и за развитие на правото.

Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираното оплакване, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.288 ГПК във вр. с чл. 278, ал.4 ГПК, намира:

Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ, по разпореждане от чл.274, ал. З, т.1 ГПК, на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Основателно се явява и съдържащото се в същата искане за допускане касационното и разглеждане относно основателността на поддържаното оплакване.

Обстоятелството, че по съществените за заповедното производство процесуални въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл с обжалвания съдебен акт- за допустимостта на заповедното производство при заличен, поради прехвърляне на търговското предприятие длъжник - ЕТ към датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение липсва трайно установена съдебна практика, като едновременно с това се касае до новосъздадена с действащия ГПК нормативна регламентация на сравнително непознат за националното ни право институт, обоснова правен извод за наличие на сочения от частния жалбоподател критерий за селекция, въведен с чл.280, ал.1,т. З ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

За да потвърди определението на Костинбродския районен съд от 03. 12.2008 год., по ч.гр.д. № 682/2008 год., имащо характер на


3

разпореждане, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение по заявление с вх. № 1104/28.11.2008 год., в полза на настоящия частен жалбоподател Софийски окръжен съд е счел, че доколкото към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК длъжникът не съществува като правен субект, поради осъществено прехвърляне на предприятието на ЕТ В. Г. П. , упражняващ търговска дейност под фирма „С.- 91-В. П." на ТД "Т. С."ООД, гр. К., обстоятелство е вписано в съответния търговски регистър с решение № 2 от 18.02.2005 год. по ф. д. № 2316/93 год. на СОС и е постановено заличаване на ЕТ, поради прекратяване на дейността му, то отсъства и валидно възникнало процесуално правоотношение между страните, което е процесуална пречка от категорията на абсолютните, претендираното спрямо несъществуващия правен субект вземане да бъде реализирано по предприетия от кредитора ред.

Определението е неправилно.

Законосъобразно е разбирането на въззивния съд, че е недопустимо провеждането на заповедно производство при първоначална липса на правен субект, но разглежданият случай не е такъв.

Едноличният търговец не е субект, различен от ФЛ, обявило се и вписано в съответния регистър за търговец.

Обстоятелството, че признатото право на ЕТ да бъде страна по търговски правоотношения е в рамките на собствения на ФЛ персоналитет, означава, че това му качество на едноличен търговец само разширява неговата правоспособност, но не води до промяна на неговата правосубектност.

Следователно последното, при определените в закона условия винаги отговаря с едно и също имущество по задълженията, придобити в резултат на упражняваната от него търговска дейност и тези, по всички други имуществени отношения, възникнали в частния му живот.

Ето защо доколкото процесуалната правоспособност - способността на дадено лице да бъде субект на процесуално правоотношение, съответства на понятието правоспособност в гражданското право -възможността последното да бъде носител на права и задължения, съществува за ФЛ, извън изрично предвиденото от законодателя изключение / ЗН/ в границите на неговия живот - от момента на раждане до физическата смърт, то заличаването на В. Г. П. като ЕТ с фирма „С.- 91-В. П.", поради прехвърляне на предприятието му на друг правен субект, само по себе си не обосновава правен извод за физически несъществуващ


4

към момента на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК длъжник-ФЛ и породена от това липса на валидно възникнало между страните процесуално правоотношение, както неправилно е приел СОС.

От своя страна наличието на валидно възникнало процесуално правоотношение между страните създава задължение за сезирания съд да се произнесе както по редовността на подаденото по реда на чл.410 ГПК заявление, така и по основателността на материализираното в него

искане по чл.411 ГПК.

Отделен в тази вр. остава въпросът, че при констатирана нередовност по чл.127, ал.1 и ал. З ГПК или по чл.128,т.1 и т.2 ГПК, към които нормата на чл.410, ал.2 ГПК препраща и липса на създадено от закона задължение за компетентния да се произнесе по заявлението за издаване на заповед за изпълнение съд, да дава указания за отстраняването и би се стигнало до същия правен резултат-постановяване на разпореждане за отхвърляне на заявлението, но позоваването на това самостоятелно основание за отказ, предвид осигуряване защитата на страните, трябва да е изрично.

С оглед изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу заличения като ЕТ, В. Г. П. не е процесуално недопустимо и доколкото не се касае до субект, различен от ФЛ, то КРС следва да прецени редовността му, с оглед изискуемите се от чл.127, ал.1 и ал. З ГПК, във вр. с чл.410, ал.2 ГПК реквизити.

Водим от горното, настоящият състав на второ отделение на ВКС, търговска колегия

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ въззивно определение на Софийски окръжен съд № 54 от 04.03.2009 год., по ч.гр.д. № 158/2009 год. и потвърденото с него разпореждане на Костинбродския районен съд от 03.12.2008 год. за отказ да се издаде заповед за изпълнение по заявление вх. № 1104/28.11.2008 год., по описа

на се.

ВРЪЩА делото на Костинбродския районен съд за произнасяне по редовността и основателността на подаденото от ТД "Ч. Е. Б." АД, гр. С. заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх. № 1104/28.11.2008 год. по описа на с.с.

 

5.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: