Р Е Ш
Е Н И Е
№ 116
София, 22 март 2010 година
Върховният
касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети
февруари две хиляди и десета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА
КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ПАВЛИНА ПАНОВА
при участието на секретаря Лилия
Гаврилова
и в присъствието на прокурора Николай Любенов
изслуша докладваното от съдията Красимир
Харалампиев
н. дело № 766/2009 година.
Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия А. И. Ш. против решение № 472 от 25.11.2009 год. по внохд № 722/2009 год. по описа на Софийски апелативен съд.
В нея като основания за проверка на въззивното решение са посочени неправилно приложение на закона, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание.
Релевираните основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК са развити с доводи за допуснати нарушения по чл. 13, 14 и чл. 107 от НПК при оценъчната дейност на съда на събраните по делото доказателства, което се е отразило в неправилно изграденото му вътрешно убеждение за доказаност на обвинението и с последица-постановяването на незаконосъобразен съдебен акт. Неправилно подсъдимият е признат за виновен и осъден по обвинението, че е извършил престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК, вместо в съответствие с наличните предпоставки на чл. 304 от НПК да бъде оправдан по предявеното му обвинение. Явната несправедливост на наказанието е функция от неправилното приложение на закона, защото той е санкциониран за деяние, което не е извършил. На посочените касационни основания се прави искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия по обвинението, за което е признат за виновен и осъден.
Пред касационната инстанция защитата на подсъдимия Ш поддържа жалбата по изложените в нея и в представените писмени бележки съображения. Касационната си жалба поддържа лично и подсъдимият Ш. , като допълнителни аргументи в нейна подкрепа той също развива в подписана от него писмена защита. Като цяло се оспорва доказаността на обвинението от обективна и субективна страна, а именно: в качеството си на длъжностно лице подсъдимият да е поискал и получил неследваща му се имотна облага, за да не извърши действия по служба, доколкото на инкриминираната дата и място като митнически служител той не е участвал в извършване на проверка в съответствие с функционалните си задължения. На следващо място се твърди, че дори да се приеме оспорвания от защитата факт- Ш. да е получил някаква имотна облага, то тя не е свързана с изпълнение /неизпълнение/ на негови длъжностни задължения, а сочи за друго съставомерно поведение-измама или друго деяние, но не и за подкуп по чл. 301, ал. 1 НК. В последната си дума Ш. прави алтернативно искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна, тъй като не са налице релевираните в нея основания за отмяна на въззивния съдебен акт.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 131 от 10.06.2009 год. по нохд № 32/2009 год. Благоевградският окръжен съд е признал подсъдимия А. И. Ш. за виновен в това, че на 10.05.2007 год. между 12.00-13.00часа в комплекс „Панорама”, находящ се в гр. К., в качеството си на длъжностно лице - „Старши инспектор” в Отдел „Митническо разследване и разузнаване” при Митница Кулата е поискал сумата от петстотин лева и приел сумата от двеста и петдесет евро, равняваща се на 490.00лв., както и поискал и приел четири бутилки уиски, както следва: една бутилка уиски”CHIVAS BRODTHERS ROYAL SALUTE 21 YEARS SCOTCH” на стойност 253,00лв, бутилка уиски „CARDHU” на стойност 64.30лв., две бутилки уиски „BALLANTTINE’S”, всяка на стойност 49.30лв., всичко на стойност 905,00лв. - дар, който не му се следва от лицето В. М. Д. , за да не извърши действия по служба съгласно длъжностната му характеристика-да състави акт за установено акцизно нарушение-престъпление по чл. 301, ал. 1 НК, поради което на посоченото основание и чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода и хиляда лева глоба.
На основание чл. 301, ал. 4 НК подсъдимият е лишен от право да заема длъжността „Старши инспектор” в Отдел „Митническо разследване и разузнаване” при М. и от право да заема държавни или обществени длъжности и да упражнява професия или длъжност, свързана със съхранението, отчитането и движението на стоково-материални ценности и пари за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години.
На основание чл. 307а НК подсъдимият е осъден да заплати в полза на държавата сумата от деветстотин и пет лева и 90стотинки, представляваща равностойността на предмета на престъплението.
По реда на чл. 301, ал. 1 т. 12 НПК, съдът се е произнесъл по разноските по делото, които присъдил в тежест на подсъдимия.
С обжалваното решение въззивният съд е изменил присъдата, като я отменил в частта, с която Ш. е лишен от право да заема държавни или обществени длъжности и да упражнява професия или длъжност, свързана със съхранението, отчитането и движението на стоково-материални ценности и пари за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила. В останалата част присъдата е потвърдена.
Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на подсъдимия за неоснователна.
В нея се съдържат доводи, които са правени и пред въззивната инстанция, включително в пледоариите на Ш. и защитникът му, на които по реда на чл. 339, ал. 2 НПК е отговорено с подробни съображения, които се споделят от касационния състав.
Въззивната инстанция е изпълнила задълженията си по чл. 313 от НПК за цялостна проверка на обжалваната присъда и постановеното решение е законосъобразно. От мотивите към него е видно, че съдът е извършил обстоен анализ на доказателствата по делото и е изложил основания, поради които не приема доводите срещу първоинстанционната присъда, изложени в подкрепа на въззивната жалба. Събирането и проверката на доказателствата по делото е извършено в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Съдът не е допуснал нарушение при формиране на вътрешното си убеждение, изградено при стриктното спазване разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 НПК, като е направен пълен и всеобхватен анализ на доказателствата, който е довел до правилния извод за съставомерността на деянието и за наличието на обективните и субективните признаци на престъплението.
Генералното оплакване на подсъдимия е, че на инкриминираната дата не извършвал митническа проверка на акцизни стоки в комплекс „Панорама” в гр. К., не е установил административно нарушение в обекта, което да налага санкциониране по административен ред и не е поискал от собственика на търговското заведение не следващ му се дар, за да не изпълни задълженията си по служба.
Това възражение въззивният състав е обсъдил обстойно и е дал отговор на оспореното от подсъдимия Ш авторство в инкриминираното деяние, което аргументирано е отхвърлил, възприемайки го като осъществено от него право на защита.
Направените фактически и правни изводи са подкрепени от последователните и непротиворечиви показания на В. М. Д. за възникване на ситуацията, при която Ш. констатирал акцизно нарушение и заявил на свидетеля, че няма да бъде санкциониран по административен ред, при условие че му предостави исканата от него сума от петстотин лева. Развилите се след това събития, довели като краен резултат до получаване от подсъдимия на двеста и петдесет евро-представляващи равностойността на исканата сума, както и на четири бутилки уиски, които по искане на подсъдимия, Д. поставил в управлявания от Ш. служебен автомобил.
Показанията на Д. не са изолирани, а са в логическа връзка с останалите доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 НПК. Свидетелите Р. Д. , Ф. Т. и К. Н. потвърждават твърдението на Д. , тъй като те не само са възприели действията на подсъдимия при извършената проверка, но и пред тях, непосредствено след като Ш. напуснал търговския обект, Д. се е оплакал, че по искане на подсъдимия му е дал парите и бутилките с уиски, за да не бъде санкциониран при направената констатация, че две от бутилките предназначени за продажба са с неистински бандерол.
Не е останало вън от вниманието на въззивния състав и приложеното по делото веществено доказателство-компактдиск CD-R, м. „SKY PRO”, със саморъчен надпис ”Запис от охранителна камера от 10.05.2007 год., което надлежно е приобщено към доказателствената съвкупност от разследващия орган по реда на чл. 109 и сл. НПК. Назначената по него видеотехническа експертиза е установила, че върху диска не са установени характерни признаци за наличие на добавени или изтрити кадри и манипулации на записите, като словесно и със снимков материал са описани действията на заснетите лица в хронологичен ред. Същото веществено доказателство е било предмет на изследване и на две фоноскопски експертизи, които дали заключения описани на хартиен носител за съдържанието на проведения в заведението на Д. разговор между присъстващите там лица, които опровергават тезата на подсъдимия, че той и придружаващият го митнически служител-свид. Николай Д. Ч. не са извършвали проверка на наличните в обекта акцизни стоки.
От значение за доказване на субективната страна на престъплението и умисълът на подсъдимия за него е не само, че в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б.”а” от НК - „Старши инспектор” в Отдел „Митническо разследване и разузнаване” при Митница Кулата не е съставил акт за установено административно нарушение в съответствие със задълженията си по т. 5, абз. 3, подт. 3 от Длъжностната си характеристика /л. 35, том 2 от досъдебното производство/: „…осъществява оперативен контрол върху производството, складирането, движението и реализацията на акцизни стоки и т. 8: „…. При изпълнение на задълженията си, старшият инспектор взима решения относно: А) съставяне на актове за митнически, валутни и акцизни нарушения и предприемане на действия въз основа резултатите от проверката осъществане на митническо разследване”, но и установеното от въззивния съд обстоятелство, че той не съставил протокол за извършената на основание чл. 102 до чл. 107 от Закона за акцизите и данъчните складове проверка, което се изисква с разпоредбата на чл. 110, ал. 4 от ДОПК.
С приложения на л. 27 от том 1 от досъдебното производство доклад от митническите служители Ч. и Ш. , заведен в деловодството под вх. № 34000-0312/17.05.2007 год. Митница Кулата, двамата са уведомили ръководството, че не са извършвани проверки, а само оглед и разговор със собственици и персонал в търговските обекти, поради което протоколи не са съставяни. Въпросният документ е изготвен едва след като органите на полицията са изискали информация по преписка вх. № 17673/2007 год., образувана по жалбата на Д. срещу неправомерните действия на митническите служители, като отразените в него обстоятелства не отразяват действителните фактически положения, които са опровергани от цитираните по-горе относими към предмета по чл. 102 НПК доказателства.
При установените по безспорен и категоричен начин фактически положения, решаващите по фактите инстанции са направили правилни и законосъобразни изводи за авторството на подсъдимия в извършеното деяние, което квалифицирали като престъпление по чл. 301, ал. 1 НК, поради което оплакването за неправилно приложение на закона е неоснователно.
При постановяване на въззивното решение не са допуснати процесуални нарушения по основанието на чл. 348, ал. 5 от НПК, поради което и оплакването за явна несправедливост на наказанието е неоснователно.
Ето защо, като правилен и законосъобразен атакуваният съдебен акт следва да се остави в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 472 от 25.11.2009 год. по внохд № 722/2009 год. по описа на Софийски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: