Ключови фрази
Иск за отмяна на арбитражно решение * отмяна на арбитражно решение- ненадлежно уведомяване на страната или невъзможност за участие

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60143

гр. София, 22.12. 2021 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
при участието на секретаря С. Шишкова, като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 1433/2021 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.47 и сл. ЗМТА.
Образувано е по искова молба на С. Г. В. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], чрез процесуален пълномощник, за отмяна /прогласяване на нищожността/ на арбитражно решение № 62/02.06.2016 г. на арбитър Бисерка Газдова, постановено по арб. дело № 62/2016 г., с което наследодателят й Г. В. С., починал на 25.02.2016 г., е бил осъден да заплати на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД сумата 1 620.65 лв., ведно със сторените разноски.
Ищцата поддържа, че са налице основанията на чл.47 ал.1 т.4 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение, тъй като наследодателят й не е бил надлежно уведомен за назначаването на арбитър, за арбитражното производство, както и по независещи от него причини не е могъл да вземе участие в производството. Твърди също, че арбитражното решение е нищожно на основание чл.47 ал.2 ЗМТА, тъй като е постановено по спор, предметът на който не подлежи на решаване от арбитраж, с оглед обстоятелството, че ищецът притежава качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Претендира разноски.
Ответникът по иска ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, чрез процесуален пълномощник, изразява становище, че не е надлежна страна по предявения иск, тъй като вземането по договора за потребителски кредит е цедирано на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД на 08.08.2016 г., поради което производството против него следва да бъде прекратено.
Поддържа, че не е бил информиран и не е знаел, че завежда дело срещу починало лице. Оспорва основателността на исковата молба и поради това, че съобразно нормативната уредба към датата на подписване на договора за кредит, арбитражната клауза е била валидна и надлежно сключена от наследодателя на ищцата. Това е обусловило компетентността на арбитъра ad hoc Бисерка Газдова да разгледа и разреши спора, който към този момент не е бил неарбитрируем. Според ответника, за арбитражни решения, постановени срещу потребители и влезли в сила преди измененията на ГПК, ЗМТА и ЗПК /ДВ, бр.8 от 2017 г./, новата правна уредба не следва да се прилага. Претендира разноски, на основание чл.78 ал.8 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Допустимостта на исковата молба, като подадена от легитимирано лице и в срока по чл.48 ал.1 ЗМТА, е констатирана от съда с определение от 15.09.2021 г. и по тези обстоятелства страните не спорят.
Несъстоятелни са възраженията на ответника – ищец в арбитражното производство, че не е надлежна страна по предявените искове, тъй като е цедирал вземането, присъдено с арбитражното решение, на трето лице. Този факт е ирелевантен за допустимостта и основателността на исковата молба по чл.47 ЗМТА, която няма за предмет материалноправния спор относно вземането.
За да се произнесе по наведените с исковата молба основания, настоящият съдебен състав съобрази следното:
С промяна в императивната норма на чл.19 ал.1 ГПК, извършена със ЗИДГПК /ДВ,бр.8/2017 г./, изрично се забрани сключването на арбитражно споразумение по имуществен спор, по който едната страна е потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП, като едновременно с това се създаде и новата разпоредба на чл.47 ал.2 ЗМТА, според която арбитражни решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. В изпълнителното производство се създаде нова ал.5 на чл.405 ГПК, според която окръжният съд следи и отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по смисъла на чл.47 ал.2 ЗМТА. Съгласно § 6 ал.2 от ПЗР на същия ЗИДГПК, започналите до влизането в сила на този закон арбитражни производства по спорове, които са неарбитрируеми, се прекратяват. По тълкувателен път, включително по аргументи, черпени от решението по конст. дело № 15/2002 г. на КС на РБ /че защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият /факултативен/ стадий е предявяването на иск по чл.47 ЗМТА/, практиката на ВКС безпротиворечиво прие, че ако към момента на влизане в сила на ЗИДГПК /ДВ, бр.8/2017 г./ защитата в арбитражното производство не е изчерпана, то е налице неприключило производство по смисъла на § 6 ал.2 от ПЗР и поради това валидността на решението следва да се преценява съобразно действащите разпоредби на чл.47 ал.2 ЗМТА, вр. чл.19 ал.1 ГПК. От изложеното по категоричен начин следва, че извършените законодателни промени, касаещи потребителската защита, са приложими за производствата по чл.47 и сл. ЗМТА, заведени в преклузивния тримесечен срок по чл.48 ал.1-ва, независимо от това, кога е било постановено атакуваното арбитражно решение – преди или след изменението на закона от 2017 г.
В конкретния случай липсва спор, че осъденото с арбитражното решение физическо лице /заемополучател по договор за револвиращ заем/ има качество на потребител по см. на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, следователно, касае се за решение по неарбитрируем спор, което съгласно чл.47 ал.2 ЗМТА е нищожно. С оглед тежестта на констатирания порок, съдът следва да прогласи нищожността на арбитражното решение, без да разглежда наведените в исковата молба основания за отмяната му.
Предвид основателността на иска по чл.47 ал.2 ЗМТА, ответникът следва да понесе тежестта за сторените от насрещната страна съдебно-деловодни разноски, но доказателства за такива не са представени по делото. Иищцата е била освободена от внасянето на ДТ, на основание чл.83 ал.2 ГПК, поради което дължимата за производството държавна такса от 81.76 лв. следва да се заплати от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД в полза на съда, на основание чл.78 ал.6 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
Р Е Ш И :

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на арбитражно решение № 62 от 02.06.2016 г. на арбитър Бисерка Газдова, постановено по арб. дело № 62/2016 г., на основание чл.47 ал.2 ЗМТА.
ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК[ЕИК] да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 81.76 лв., на основание чл.78 ал.6 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: