1 Р Е Ш Е Н И Е № 109 София, 17 февруари 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на десети февруари 2011г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при секретаря ............Ив. ИЛИЕВА........................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........Я. Г.................., като изслуша докладваното от съдия П. П. наказателно дело № 25/2011 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалби на подсъдимите П. Х. Х. и И. К. Л. срещу въззивно решение № 256 от 24.11.2010 г., постановено от Апелативен съд -гр.Велико Търново] по ВНОХД № 254/2010 г., с което е била изменена първоинстанционната такава. С първоинстанционна присъда № 94, постановена от Габровския окръжен съд на 08.06.2010 г. по НОХД № 27 по описа за 2009 г., подс. П. Х. бил признат за виновен за това, че в периода месец юни 2003 г.- месец април 2008 г. в[населено място] в условията на продължавано престъпление като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – главен специалист и началник на ТЗ на И. – Габрово поискал и приел облаги – общо 490 кг риба на стойност 3070 лв. и 2 бр. Агнета на стойност 200 лева , които не му се следват от И. А., В. Т., Х. Доновски, Ю. А., Н. Н. , за да наруши службата си –раздел V от длъжностната характеристика, чл. 14 ал.4 вр. ал.2 и ал.1 т.4 и т.6 от Устройствения правилник на И. вр. чл. 5 и чл. 54 ал.2 от ЗРА, поради което и на основание чл. 302 т.1 вр. чл. 301 ал.2 пр.1 вр. ал.1 вр. чл. 26 ал.1 и чл. 54 от НК му били наложени следните наказания: лишаване от свобода за три години, глоба в размер на 3000 лева и лишаване от права по чл. 37 т.6 и т.7 от НК за срок от три години. На осн. чл. 307а от НК Х. е бил осъден да заплати в полза на държавата равностойността на предмета на престъплението в размер на 3270 лв. С присъдата подс. Х. бил признат за виновен и в това, че в периода 10.01.2007 г. – м. Юли 2008 г. в[населено място] при условията на продължавано престъпление , като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, в съучастие с подс. Л. /действал като помагач/ нарушил служебните си задължения по чл. 14 ал.2 от Устройствения правилник на И., на т.3,5 и 8 от длъжностната му характеристика с цел да набави за подс. Л. облага в размер на 72355,30 лв. И от това могат да настъпят немаловажни вреди и последици за развитието на рибните ресурси, опазване на биологичното равновесие във водните басейни и развитието на любителския риболов във водоемите, поради което и на осн. чл. 282 ал.2 пр.2 вр. л.1 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 и чл. 54 от НК е бил осъден на три години лишаване от свобода. На осн. чл. 23 ал.1 от НК на подс. Х. е било наложено наказанието лишаване от свобода в размер на три години, изпълнението на което било отложено на осн. чл. 66 ал.1 от НК за срок от пет години. Към него били присъединени наказанията глоба в размер на 3000 лева и лишаване от права по чл. 37 т.6 и т.7 от НК за срок от три години. Със същата присъда подс. И. К. Л. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. чл. 282 ал.2 пр.2 вр. л.1 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 20 ал.4 от НК, което осъществил в съучастие с подс. Х., действайки като негов помагач. Било му наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година. С присъдата подс. Л. бил признат за виновен в това, че в периода 10.01.2007 г. – 14.07.2008 г. в област Габрово в условията на продължавано престъпление и в нарушение на раздел ІІІ от ЗРА уловил 2 824, 40 кг. Р. на обща стойност 8035,20 лева, като случаят е немаловажен, поради което и на осн. чл. 238 ал.1 б.А пр.3 вр. чл. 26 ал.1 от НК е бил осъден на осем месеца лишаване от свобода, глоба в размер на 600 лева и лишаване от право по чл. 37 т.7 от НК за срок от три години. На основание чл. 23 от НК било определено едно общо наказание лишаване от свобода в размер на една година лишаване от свобода, изтърпяването на което било отложено на осн. чл. 66 от НК за срок от четири години. Към него били присъединени наказанията , глоба в размер на 600 лева и лишаване от право по чл. 37 т.7 от НК за срок от три години. С атакуваното въззивно решение присъдата била изменена , като подс. П. Х. бил частично оправдан по предмета на престъплението по чл. 302 т.1 вр. чл. 301 ал.2 пр.1 вр. ал.1 вр. чл. 26 от НК – за облага над 120 кг риба на стойност 840 лв., като била намалена и сумата, която той трябва да заплати като равностойност на предмета на престъплението – от 3270 лв. – на 840 лв. НВ останалата част присъдата била потвърдена. Касационните жалби, подадена от името на подсъдимите чрез техен адвокат, са идентични по съдържание. Те релевират всички касационни доводи по чл. 348 ал.1 от НПК - нарушение на материалния и на процесуалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. В обхвата на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК се твърди, че са били допуснати съществени процесуални нарушения, резултат от възприемането на фактическа обстановка по делото, която не се подкрепя от доказателствата по делото, че е нарушено правото на защита на подсъдимите, тъй като те не са обвинени по надлежния ред за конкретните периоди от продължаваната престъпна дейност, поради което не са могли да упражнят правото си на защита, както и по отношение на престъпленията по чл. 282 и чл. 302 от НК – какви конкретни нарушения са били допуснати. Оспорва се заключението на зооекспертизата по делото, тъй като почивало на статистически данни, както и се твърди липса на мотиви, от които да се разбере волята на въззивния съд защо не е уважил доводите на защитата. В обхвата на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НК се твърди, че деянията не са доказани по несъмнен и категоричен начин, поради което подсъдимите трябва да бъдат оправдани. Сочи се, че правна конструкция на осъществяване на престъпление по служба от недлъжностно лице /подс. Л./ е недопустима. За касационното основание по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК не се излагат съображения. Пред касационната инстанция защитата на подсъдимите поддържа жалбите с всички изложени в нея съображения и с оглед искането за оправдаването им. В своя защита подсъдимия Х. твърди, че е осъден по сигнали на лица-бракониери поради борбата си с техните противозаконни действия, че разрешението за стопански риболов било издадено на Л. от[населено място] и той не би могъл да въздейства върху издаването му, както и че декларациите ,които е представял подс. Л., са само статистически, но не и отчетни документи. И двамата подсъдими заявяват желанието си да бъдат оправдани. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата по отношение на доводите, касаещи експертизата и липсата на доказателства за виновността на подсъдимите и счита, че липсват основания за оправдаването им. Намира, че обвинението не е било прецизирано в достатъчна степен по отношение на основни елементи от съставите на престъпленията, но предоставя решението на съда. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбите са неоснователни. 1. По отношение на твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения: На първо място, по отношение на довода за това, че приетата за установена фактическа обстановка от двете предходни инстанции не се потвърждава от доказателствата по делото, ВКС намира за необходимо да посочи на жалбоподателите, че по естеството си той представлява твърдение за необоснованост на въззивния съдебен акт. Необосноваността не е сред касационните основания, визирани в чл. 348 ал.1 от НК, поради което не може да бъде обект на контрол от касационния съд. В тези им части жалбите следва да бъдат оставени без разглеждане. По същество се твърди в жалбите, че същественото процесуално нарушение е налице с оглед потвърждаване на признаването на подсъдимите за виновни поради неизследване от въззивния съд на всички противоречиви доказателства, непосочване кои от тях кредитира и защо, както и липса на мотиви. ВКС, извършвайки собствена проверка на процеса на събиране на доказателствата и техния анализ от двете съдебни инстанции с оглед разпоредбите на чл. 14 ал.1, чл. 305 ал.3 и чл. 339 ал.2 от НПК, не намери да са налице данни за наличие на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. Мотивите към въззивното решение са напълно съобразени с изискванията на закона и в частност с разпоредбата на чл. 339 ал.2 от НПК- от тях е видно какви факти е приел за установени въззивният съд и въз основа на какви доказателства, като изрично е посочено в каква степен се състои несъгласието му с приетите фактически положения от първоинстанционния съд, с оглед на което е била и изменена присъдата изцяло в интерес на подс. Х.. Направен е обстоен анализ на всички доказателствени източници, касаещи всяко от обвиненията / л.38-л.42 от решението/ и е обективирана волята на решаващия съд да кредитира определени от тях, като ясно е посочено защо въззивната инстанция не е възприела доводите, изложени от защитата с искане за оправдаване на подсъдимите. Съдът подробно се е мотивирал защо кредитира показанията на св. И. А., В. Т. и Х. Доновски по обвинението, касаещо престъплението по чл. 302 т.1 вр. чл. 301 от НК. Въпреки обстоятелството, че те са били „бракониери”, съдебните инстанции не са намерили основания да не дадат вяра на показанията им. Репутацията, с която се ползват определени лица, не омаловажава достоверността на техните показания, ако съдът намери подкрепа в изложените от тях факти и в други доказателствени източници. В случая въззивният съд е анализирал поотделно и в съвкупност показанията на тези свидетели и като не е намерил противоречия нито в последователните показания, давани от всеки от тях във времето /И. и Т. от досъдебното производство по реда на чл. 223 от НПК/, нито помежду им , е намерил основание да ги постави в основата на фактическите си изводи. В същото време съдът е подходил прецизно, като е констатирал известни противоречия по отношение на предмета на престъплението по чл. 302 т.1 вр. чл. 301 от НК, съдържащи се в показанията на св. Доновски, А., Н. и К.. То е довело до съществена доказателствена празнота и е въвело сериозно съмнение в доказаността на предмета на подкупа, получен от подс. Х., поради което въззивният съд законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 304 от НПК, като го е оправдал за количеството риба и два броя агнета, за които е счел, че липсват несъмнени и категорични доказателства да е получил. По подобен начин са анализирани и доказателствата относно престъплението по чл. 282 от НК, касаещо двамата подсъдими, както и за престъплението по чл. 238 по отношение на подс. И. Л.. Съдебните състави са изследвали значителна доказателствена съвкупност / показания на св. А., Б., М., С. и Г. М., Х. Х., Р. Р., В., М., Т./, както и заключение на зоотехническа експертиза. Подробно са обсъдили гласните доказателствени средства и съпоставяйки ги със заключението на вещото лице, са приели за установен факта, че подс. Л. не е извършвал стопански риболов във водите на р. Д., а във водоемите , попадащи под контрола на И. – Габрово. Това е било възможно и се е реализирало посредством съдействието, оказвано му от другия подсъдим – Х., който е нарушавал служебните си задължения. По този начин крайният резултат на доказателствения процес е обективиран по един ясен, убедителен и несъмнен начин, така че волята на въззивния съд и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени както от страните в процеса, така и от касационния съд. В мотивите към решението апелативният съд е дал изчерпателен обоснован отговор на всички възражения на страните и е обосновал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен извод по делото. Ето защо твърденията в касационната жалба за наличие на противоречие в доказателства и липса на обсъждането им в мотивите, са напълно необосновани. Единственото друго твърдение за допуснато съществено процесуално нарушение от въззивната инстанция, на което ВКС дължи конкретен отговор, е твърдението за непосочване на конкретните нарушения, които са били допуснати при осъществяване на престъпленията по чл. 302 т.1 вр. чл. 301 и по чл.282 , както и конкретните периоди и действия, с които са били осъществени отделните престъпления. Проверката на ВКС не констатира да е налице такова нарушение. Както обвинителният акт, така и първоинстанционната присъда съдържат необходимите реквизити съгласно изискванията на чл. 246 ал.2 и чл. 305 от НПК. В тях подробно е обосновано наличието на длъжностно качество на подс. Х. в качеството му първоначално на „главен специалист по риболовен надзор”, а впоследствие и „началник” на ТЗ към И. – Габрово, като са посочени и основните му задължения в тези му качества, които той не е изпълнил или нарушил. Последните фигурират в основните процесуални документи /постановления за привличане на обвиняем, обвинителен акт, присъда и мотиви, както и във въззивното решение/ както с цифрово изражение, така и с пълния си словесен изказ. По този начин в максимална степен е осигурена възможността на този подсъдим да разбере естеството на обвинението срещу него и му е гарантирано достатъчно процесуално време да се защити по него. Същото касае и периодите, времето и мястото на отделните деяния, с които са осъществени продължаваните престъпления. Налице е максимална индивидуализация на мястото и времето на всяко от деянията, с които са били осъществени престъпленията от Х. и Л. / стр. 3-5, 10-13, 15-16 от обв. акт; мотивите към присъдата, както и решението на въззивния съд/, което е позволило в достатъчна степен на двамата подсъдими да узнаят конкретните факти по обвинението и да организират защитата си по тях. Нито един факт, приет за установен от двете предходни съдебни инстанции, не е бил изненада за подсъдимите / да не се е съдържал в обвинителния акт/, с което да им е ограничено правото да се защитят по него. Съдът не е длъжен в диспозитива на присъдата си да възпроизвежда в подробности както нарушенията, които са били допуснати, така и да конкретизира всяко от деянията, включени в продължаваното престъпление. Присъдата е единство на мотиви и диспозитив и след като това е сторено в мотивите към нея, съдът не може да бъде упрекнат в празнота, която нарушава правата на подсъдимите. Не се констатира нарушение от категорията на съществените, което да е свързано с действията на съда по назначаване, изслушване и приемане на зоотехническата експертиза по делото. Същата е допусната в съдебно заседание на 10.01.2010 г. с поставени от съда конкретни задачи /л. 285 от делото/. В определението си съдът изрично е посочил, че вещото лице следва да използва приложените по делото веществени доказателства – иззети от подс. Л. рибарски мрежи и риболовни дневници. Депозираната по делото експертиза от в.л. У. / л. 311-л.333/ е посочила, че експертът е използвал указаните му веществени доказателства, научни статии и издания в областта на рибовъдството, както и своите специални знания в тази сфера. По този начин депозираното експертно заключение напълно е отговаряло на изискванията на чл. 152 от НПК и не е имало пречка да бъде поставено в основата на фактическите и правни изводи на съдебния състав. По изрично искане на защита на подс. Л. е била допусната допълнителна експертиза с искане за обосноваване на изводите на експерта със статистически данни, получени по официален ред от Н. и И.. Такава е била изготвена /л.386-390/, което е било прието в съд. заседание на 31.05.2010 г. без противопоставяне на която и да е от страните по делото. Защитата на подс. Л. и подс.Х. не е оспорила заключението, не е изтъкнала обстоятелства, че то не следва да се кредитира от съда, а последният в мотивите си изрично е обсъдил компетентността на експерта и решението си да използва заключенията както на основаната, така и на допълнителната зоотехническа експертиза. ВКС не констатира нито при назначаването, нито при изслушването и приемането на експертизите да са допуснати нарушения на чл. 144- 154 от НПК, а в мотивите към присъдата са изложени обосновани съображения по реда на чл. 305 ал.3 от НПК, поради което липсва касационно основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. 2. По отношение на твърденията за нарушение на материалния закон: Касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на НК. Приетите фактически обстоятелства от двете инстанции по фактите /които повече не могат да бъдат оспорени, предвид липсата на констатация за допуснати процесуални нарушения при тяхното установяване/ правилно са били подведени под съответните норми на специалната част на НК. Установени чрез съответните доказателствени способи са били всички елементи от обективната и субективна страна на престъпленията, осъществени от двамата подсъдими. И двете предходни инстанции са изложили изключително подробни и аргументирани съображения за съставомерността на деянията на подс. П. Х. като престъпления по чл. 302 т.1 вр. чл. 301 ал.2 пр.1 вр. ал.1 вр. чл. 26 от НК и по чл. 282 ал.2 пр.2 вр. ал.1 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК. Същото е сторено и по отношение на обвиненията, в които подс. И. Л. е бил признат за виновен – престъпленията по чл. 282 ал.2 пр.2 вр. ал.1 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 20 ал.4 от НК и по чл. 238 ал.1 б.А пр.3 вр. чл. 26 ал.1 от НК. Направените правни изводи от двете инстанции по фактите не противоречат на нормите на материалния закон и на установената практика по прилагането им. В двете касационни жалби не се съдържа конкретен довод за несъставомерността на деянията на подсъдимите, вън от довода за наличие на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, което „налага оправдаването на подсъдимите”. Поради това и касационният съд не е в състояние да извърши проверка на това немотивирано твърдение. Въпреки това, сам ВКС не констатира никоя от инстанциите да е приложила неправилно материалния закон, като напълно се съгласява с направените правни изводи от тях. Единственият аргумент, касаещ обвинението по чл. 282 от НК срещу подс. Л. и попадащ в обсега на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НК, е свързан с липсата на длъжностно качество на този подсъдим. С оглед на това в жалбата му се прави заключението, че той не би могъл да бъде обвинен и осъден за длъжностно престъпление. Този аргумент изцяло противоречи на закона /чл. 21 ал.3 от НК/, както и на трайно установената съдебна практика по прилагането му. Подс. Л. действително не е притежавал особеното качество на субекта на престъпление по чл. 282 от НК – „да е „длъжностно лице”. Няма спор, че извършител на такова престъпление може да бъде само лице, притежаващо такова качество на субекта. Чл.21 ал.3 от НК е категоричен, че „за такова престъпление могат да отговарят и подбудителят, и помагачът, за които тези обстоятелства не са налице”. Подс. И. Л. е бил обвинен и признат за виновен по обвинение, че е осъществил престъплението по чл. 282 от НК в съучастие с подс. П. Х. /за който не се спори по качеството му на длъжностно лице и който е действал като извършител/, но в качеството му на „помагач”. Въведеният в чл. 21 ал.3 от НК принцип за отговорност на съучастниците за престъпление, което изисква „определено лично свойство или отношение на дееца”, не изключва отговорността на помагача Л. за длъжностно престъпление с извършител длъжностното лице Х..Подбудител и помагач към длъжностно престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице, дори и да няма посоченото длъжностно качество, което е абсолютно необходимо само за извършителя на такова престъпление. Законът и в тази му част е приложен правилно, поради което не се констатира да е налице касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НК. 3. По отношение на довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Той се съдържа и в двете касационни жалби, но за наличието му не се излагат каквито и да е аргументи. Такива не се предлагат на съда и в съдебно заседание. Никой от жалбоподателите не претендира явна несправедливост на наказанията във връзка с квалификациите, по които е признат за виновен, поради което поради липса на възведени изрични доводи за това касационно основание, ВКС не е в състояние да даде и конкретен отговор. Наказанията за престъпленията са отмерени в рамките на законовите предели и при спазване на изискванията за тяхната индивидуализация. Няма очевидно несъответствие между отмерените наказания и наличните и отчетени смекчаващи и отегчаващи наказателната отговорност на всеки от подсъдимите обстоятелства, както и несъответствие с целите на чл. 36 от НК. Съдът служебно констатира, че при отмерване на наказанието „глоба”, наложено на подс. Л. за престъплението по чл. 238 ал.1 б.А пр.3 вр. чл. 26 ал.1 от НК, съдът не е приложил правилния материален закон. Подс. Л. е довършил престъплението на 14.07.2008 г., когато е била действаща редакцията на тази норма, въведена със ЗИД НК /ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г./ Съгласно нея за престъплението, за което Л. е бил признат за виновен, се предвижда наказание лишаване от свобода до една година и глоба от сто до триста лева и лишаване от право по чл. 37 ал.1 т.7 от НК. Впоследствие със ЗИД НК /ДВ, бр. 27/2009г./, наказанието „глоба” е било изменено, като пределите му са от сто до хиляда лева. При тази констатация е видно, че приложимият закон, който е действал към момента на извършването на престъплението и който се явява приложим по правилата на чл. 2 ал.1 и ал.2 от НК, е редакцията на нормата към 14.07.2008 г. Същата предвижда размерът на глобата да бъде индивидуализиран в границите от сто до триста лева. Като е определил това наказание в размер на шестстотин лева, съдът е приложил неправилно закона по отношение на наказанието и е определил незаконосъобразна санкция. Това нарушение не е констатирано от въззивния съд, но може да бъде отстранено от касационния поради това, че е свързано с намаляване на размера на наказанието глоба, наложено за престъплението по чл. 238 ал.1 от НК от 600 на триста лева, което е изцяло в интерес на подс. Л.. Предвид изложените съображения настоящият касационен съдебен състав намери, че не са налице сочените в жалбата касационни основания, за да упражни правомощията си по чл. 354 ал.1 т.2 и т.4 от НПК. В същото време са налице предпоставки за изменение на въззивното решение, като на осн. чл. 354 ал.2 т.1 вр. ал.1 т.3 от НПК бъде намалено наложеното на подс. Л. наказание „глоба” за престъплението по чл. 238 ал.1 от НК. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 и т.3 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение № 256/24.11. 2010 г., постановено по ВНОХД № 254/2010 г. от Великотърновски апелативен съд, като НАМАЛЯВА наложеното на подс. И. К. Л. наказание „глоба” за престъплението по чл. 238 ал.1 б.А пр.3 вр. чл. 26 ал.1 от НК, от 600 /шестстотин/ лева на 300 /триста/ лева и размера на присъединеното на осн. чл. 23 ал.3 от НК наказание „глоба” от 600 /шестстотин/ лв. на 300 /триста/ лв. . ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.