Р Е Ш Е Н И Е № 127 гр.София, 15.10.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 6219 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Й. С. В., Г. К. П., Д. К. П., Е. Н. И., К. Н. П., М. А. В., Б. В. Б., Д. В. К., Ц. Б. В., Р. К. Г., С. К. Б., Н. В. Б., Й. В. Б. и И. В. П., представлявани от адвокат Ю. С. от АК – К. срещу въззивно решение № 221 от 06.06.2014 г., постановено по в.гр.д. № 110/2014 г. по описа на ОС – [населено място]. Касаторите поддържат, че в допуснатата до касационно обжалване част въззивното решение е недопустимо и молят да бъде обезсилено, а делото – върнато на въззивния съд за ново разглеждане. В срока по чл. 287 ГПК са постъпили писмени отговори от ответниците по касация Б. Б. В. чрез адвокат З. В. от АК – К. и М. Б. Б. чрез адвокат М. О. от АК – К., с които оспорват допустимостта и основателността на касационната жалба. Касационното обжалване е допуснато, за да се провери допустимостта на въззивното решение. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, е отменил решение на първата инстанция (№ 494 от 24.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 2419/2010 г. на РС – Дупница) в частта, в която е допусната съдебна делба между настоящите касатори и ответницата по касация М. Б. Б. по отношение на 934/1400 ид.ч. от недвижим имот № 032096, находящ се в землището на [населено място] село, с ЕКАТТЕ 46824, местност „П.”, с площ на имота от 1,400 дка, начин на трайно ползване – ЛОЗЕ, както и в частта, в която на основание чл.537, ал.2, изр.2 ГПК е отменен Нотариален акт № 23, том I, peг. № 535, дело № 19 от 15.02.2010 г. на нотариус С. С. (район на действие РС – Д.) в частта относно т.А, в която Б. Б. В. е признат за собственик на основание наследство и давностно владение за разликата над 1/6 до 934/1400 ид.части от правото на собственост върху същия имот № 032096, като вместо това е отхвърлил като неоснователен предявения иск за допускане на съдебна делба на 934/1400 ид.ч. от посочения недвижим имот № 032096 в землището на [населено място] село и е отхвърлил иска за делба на този имот с участие на М. Б. Б.. Посочил е, че „в останалата част, в която е допусната делба на имот №032096 в землището на [населено място] село, с ЕКАТТЕ 46824, с площ на имота от 1,400 дка - за 436/1400 ид.ч. - решението като необжалвано е влязло в сила.”. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, в която е отхвърлен иска за делба относно имот № 032097 и имот № 014002 – и двата в землището на [населено място] село. В необжалваната с въззивната жалба част (относно останалите 10 допуснати по делба от районния съд имоти), както и в частта, в която не е допуснато касационно обжалване (относно отхвърления иск за делба на имот № 032097 и имот № 014002 в землището на [населено място] село) решението на районния съд е влязло в сила. С така постановеното решение относно имот № 032096 въззивният съд се е произнесъл по иск, с какъвто не е сезиран – за делба на 934/1400 идеални части от имота, като е игнорирано обстоятелството, че с исковата молба е заявена претенция за делба на целия имот. Произнасянето на въззивния съд е несъответно както на сезирането с исковата молба, така и на отправеното до него искане с насрещната въззивна жалба на М. Б. Б.. От съдържанието на последната се налага извода, че М. Б. не оспорва наличието на съсобственост по отношение на посочения имот и притежанието на идеални части от вещта както в нейния патримониум, така и от ищците по делото (настоящи касатори). Същевременно, с разпоредбите на чл. 34 ЗС и чл. 69, ал. 1 ЗН нормативно е уреден основния принцип, на който почива упражняването на правото на делба – без ограничения във времето и независимо от съгласието или противопоставянето на останалите участници в съсобствеността. Предвид тази регламентация, заявените с насрещната въззивна жалба на М. Б. Б. оплаквания и искане следва да се възприемат единствено като израз на нейното несъгласие с признатата й от първоинстанционния съд квота в размер на 1/6 от съсобствеността на процесния имот № 032096, доколкото е поддържала становището, че притежава права в по-голям обем, а именно - дарените от баща й Б. Б. В. 934/1400 идеални части. При заявено с исковата молба искане за делба на целия имот при квоти съобразно правилата за наследяване по закон и при зачитане като противопоставима на ищците (настоящи касатори) на сделката по дарението от 03.11.2010 г., така заетото от М. Б. Б. с насрещната въззивна жалба становище се явява единствено оплакване за неправилно приложение на материалния закон във връзка с признатите й права в съсобствеността. Това оплакване не съставлява основание за изключване от делбата на целия или идеални части от заявения с исковата молба имот и извършване на делба за останалите идеални части, каквато правна конструкция в българското обективно право не съществува. Законът не предвижда хипотеза на „частично уважаване / отхвърляне” на иска за делба и тази специфика на правото на делба е една от комплекса причини, които са наложили процесуалния ред за съдебно упражняване на това потестативно материално право да бъде уреден с Гражданския процесуален кодекс като особено исково производство. На следващо място - аксиоматично правило е, че делба се допуска по отношение на конкретна, самостоятелна, обособена вещ като вид обект на правото на собственост. Такива характеристики не притежават отделните идеални части от вещта. Произнасяйки се по описания по-горе начин, въззивният съд е допуснал грубо нарушение на още един основен принцип, на който почива уредбата на делбата като материално право и особено исково производство, в резултат на което се е произнесъл по иск, какъвто не е предявен и какъвто би било недопустимо да бъде предявен. По тази причина постановеното въззивно решение (в допуснатата до касационно обжалване част) се явява процесуално недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, а делото – върнато за ново разглеждане от въззивния съд за постановяване на решение по съществото на иска за делба на целия процесен имот № 032096 - с произнасяне по въпросите между кои лица и при какъв обем права се притежава съсобствеността. Следва да се има предвид, че предвид разпоредбата на чл. 34 ЗС – от една страна, а от друга - забраната по чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК, в случая не е допустимо да се постанови отхвърляне на иска за делба както изобщо, така и в частност по отношение на М. Б. Б.. На основание чл.294, ал.2 ГПК при новото разглеждане следва да бъде разпределена отговорността за разноските, направени в настоящото производство. Воден от изложеното и на основание чл.293, ал.4 вр.чл.270, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 221 от 06.06.2014 г., постановено по в.гр.д. № 110/2014 г. по описа на ОС – [населено място] в частта, с която след постановено отменяване на решение № 494 от 24.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 2419/2010 г. на РС – Дупница в частта, в която е допусната съдебна делба между Й. С. В., Г. К. П., Д. К. П., Е. Н. И., К. Н. П., М. А. В., Б. В. Б., Д. В. К., Ц. Б. В., Р. К. Г., С. К. Б., Н. В. Б., Й. В. Б. и И. В. П. и М. Б. Б. по отношение на 934/1400 ид.ч. от недвижим имот № 032096, находящ се в землището на [населено място] село, с ЕКАТТЕ 46824, местност „П.”, с площ на имота от 1,400 дка, начин на трайно ползване – ЛОЗЕ, както и в частта, в която на основание чл.537, ал.2, изр.2 ГПК е отменен Нотариален акт № 23, том I, peг. № 535, дело № 19 от 15.02.2010 г. на нотариус С. С. (район на действие РС – Д.) в частта относно т.А, в която Б. Б. В. е признат за собственик на основание наследство и давностно владение за разликата над 1/6 до 934/1400 ид.части от правото на собственост върху същия имот № 032096, е постановено отхвърляне като неоснователен на иск за допускане на съдебна делба на 934/1400 ид.ч. от посочения недвижим имот № 032096 в землището на [населено място] село, отхвърлен е иска за делба на този имот с участие на М. Б. Б. и е прието, че в частта, в която е допусната делба на 436/1400 ид.ч. от имот №032096 в землището на [населено място] село, с ЕКАТТЕ 46824, с площ на имота от 1,400 дка решението на районния съд е влязло в сила като необжалвано. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния Окръжен съд – Кюстендил за постановяване на решение по съществото на иска за делба на посочения имот № 032096, находящ се в землището на [населено място] село. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: