Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                             № 416                                       гр. София, 03 декември 2009 година                                                           В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и девета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ружена Керанова                                     ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова                                                                                                   Блага Иванова                                                                         при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Николай Любенов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 465/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител и граждански ищец В. И. С., чрез повереника й адв. В, срещу решение № 178 от 24 октомври 2008 година на Хасковския окръжен съд, по внчхд № 165/2008 година, с която е отменена присъда № 670 от 23 ноември 2007 година на Хасковския районен съд, постановена по нчхд № 368/2007 година по описа на този съд, като наказателното производство срещу подсъдимата М. П. С. е прекратено поради изтекла погасителна давност, а предявеният срещу нея граждански иск е отхвърлен. Изводимо от съдържанието на касационната жалба, с нея се възразява извършената от въззивния съд отмяна на първоинстанционната присъда в гражданската й част и постановеното отхвърляне на гражданския иск. В тази връзка са изложени подробни съображения по доказателствата по делото и тяхната оценка от с. на въззивния съд, която (според защитата) е неточна и необективна. Това ангажира отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт в обжалваната му част и потвърждаване на присъдата на първоинстанционния съд в гражданската й част. В съдебно заседание жалбоподателката В. С. не участва лично и не изпраща процесуален представител. В подадена до съда писмена молба от адв. В се заявява съгласие за разглеждане на делото и становище за поддържане на касационната жалба при направените в нея оплаквания. Подсъдимата М. П. С., както и защитникът й адв. М, също не участват лично пред ВКС. Не са представили писмено становище по жалбата на частната тъжителка С. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и отмяна на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди становищата и доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Настоящата касационна проверка по делото е втора поред, след отмяна на нова въззивна присъда № 40 от 12. 02. 2008 година на Хасковския окръжен съд, по внчхд № 398/2007 година, с решение № 290 от 17 юни 2008 година на ВКС, ІІІ н. о., по нд № 211/2008 година. Делото е върнато от ВКС за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд поради допуснато нарушение на процесуалните правила от категорията на „абсолютните” – такова по чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК. При новото разглеждане на делото е постановен атакуваният сега пред ВКС съдебен акт, с който първоинстанционната осъдителна присъда е отменена в наказателната й част и наказателното производство срещу подсъдимата М. С. за извършено престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК е прекратено, тъй като наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност, на основание чл. 334, т. 4 във вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК. В гражданско-осъдителната й част присъдата също е отменена, като предявеният от тъжителката С. граждански иск срещу подсъдимата С. за обезщетяване на причинени от деянието неимуществени вреди, с претендиран размер на обезщетението 5000 лева, е отхвърлен изцяло. В касационната жалба на частната тъжителка С. изрично е заявено недоволството й именно и само от тази част от въззивното решение, с която съдът се е произнесъл по гражданския иск, не и тази по прекратяване на наказателното производство поради изтекла погасителна давност, като по този начин е очертана рамката на касационната проверка. Въпросът за допустимостта на жалбата е решен с определение на ВКС № 98 от 20. 07. 2009 година, ІІІ н. о., постановено по нд № 70/2009 година, който съдебен акт е задължителен за всички, вкл. и за настоящия касационен състав. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна при изложените в нея съображения и отправено до ВКС искане. Известно е, че гражданската отговорност в наказателния процес е функция от наказателната, доколкото инкриминираното деяние нарушава не само наказателноправна норма, но и законовото предписание да не се вреди другиму и доколкото това деяние е противоправно и виновно по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Затова и гражданският иск в наказателния процес споделя поначало съдбата на обвинението. Съдът дължи произнасяне по гражданския иск и когато признае, че подсъдимият е невинен, наказателната отговорност е погасена или подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност (чл. 307 от НПК). В конкретния случай, давността за наказателното преследване е изтекла пред въззивната инстанция, която правилно е преценила обстоятелствата по чл. 81, ал. 3 във вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК по отношение на инкриминираното деяние и законосъобразно се е позовала на чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, като е прекратила наказателното производство срещу подсъдимата С. поради погасяване на наказателната отговорност поради изтекла давност. Вярно е, че съдът дължи произнасяне по гражданския иск при погасяване на наказателната отговорност (съгл. посочената по-горе разпоредба на НПК), но само когато погасяването й не е резултат от прекратяване на наказателното производство, защото в този случай той може да се занимава само с въпроси, свързани със самото прекратяване. За да се произнесе по основателността на гражданския иск, съдът следва да реши въпросите относно противоправността и виновността на деянието, т. е. дали то представлява граждански деликт, за който се дължи обезщетяване на вредите, на основание чл. 45 от ЗЗД. Решаването на тези въпроси предполага установяване на факти, каквато възможност едно прекратено наказателно производство не предоставя. Друго би било положението при оправдаване на подсъдимата или при прилагане на правилата за давността, но в хипотезата на чл. 305, ал. 5 във вр. чл. 289, ал. 2 във вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК (при произнасяне с присъда по искане на подсъдимия, когато наказателната отговорност е погасена по давност и в този смисъл вж. р. № 225/2004 година на ВКС, І н. о., р. № 631/2002 година на ВКС, І н. о.). Следователно, в настоящия случай при прекратяване на наказателното производство е отпаднало и основанието за продължаване на производството по гражданския иск (арг. от чл. 88, ал. 3 от НПК), но той може да се предяви пред гражданския съд. Точно това е следвало да направи въззивният съд, след като отмени първоинстанционната присъда в гражданско-осъдителната й част – да прекрати производството по гражданския иск, за да може той да бъде предявен по граждански ред. Тази неправилност на въззивното решение обаче може да бъде отстранена от ВКС в рамките на правомощията му по чл. 354, ал. 2, т. 5 от НПК.   По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение           Р Е Ш И :   ИЗМЕНЯ решение № 178 от 24 октомври 2008 година на Хасковския окръжен съд, по внчхд № 165/2008 година, като о т м е н я същото в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. И. С. срещу М. П. С. граждански иск за причинени неимуществени вреди в размер на 5000 лева и п р е к р а т я в а производството по гражданския иск. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.