О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 146 гр. София, 25.09.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година в състав: Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия Янчева ч. гр. дело № 2590 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Т. Г. Х., чрез адвокат М. Г., срещу определение № 303 от 15.07.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 341/2020 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 2.06.2020 г. по гр. д. № 1093/2020 г. на Окръжен съд - Стара Загора за спиране на производството по гр. д. № 1093/2020 г. по описа на ОС - Стара Загора на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по гр. д. № 1657/2019 г. на ОС – Стара Загора с влязло в сила решение. В жалбата Т. Г. Х. излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Поддържа, че не е налице обусловеност на извършването на делбата между съделителите, определени с решението по първата фаза, от правата на купувача от публичната продан. Моли въззивното определение да бъде отменено и делото за делба да бъде върнато на ОС – Стара Загора за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в евентуалност – т. 3. Твърди, че въззивният съд е произнесъл по въпроса: ако в хода на делото за делба, след влизане в сила на решението по допускане на делбата на имотите, по силата на възлагателно постановление от съдебен изпълнител единият съделител е придобил дела на другия съделител, следва ли да се прекрати производството по делото за делба в неговата втора фаза и обуславящо ли е решението на съда в производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител за правилното решаване на делото по извършване на делбата в нейната втора фаза, в противоречие с т. 3 на ТР № 3/19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г. на ВКС и решение № 387/29.09.2010 г. по гр. д. № 439/2009 г. на ВКС, ІІ г.о. Поддържа и че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Насрещната страна М. Х. П., чрез адвокат И. М., изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. При условията на евентуалност поддържа неоснователност на частната касационна жалба. Частната касационна жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК. За да се произнесе, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд съобрази следното: За да постанови обжалваното пред настоящия съд определение, Пловдивският апелативен съд е приел за установено, че в хода на делбеното производство, преди образуване на въззивното производство, с постановление от 26.07.2019 г. на ЧСИ в изпълнително производство е била проведена публична продан, вследствие на която притежаваните от Т. Х. идеални части от трите делбени имота са били възложени на другата съделителка – М. П., в резултат на което последната след влизане в сила на постановлението ще бъде техен едноличен собственик. Приел е за установено, също така, че постановлението за възлагане е обжалвано от Т. Х., като по жалбата е налице висящо дело - гр. д. № 1657/2019 г. на ОС - Стара Загора. Посочил е, че с приключването на производството по гр. д. № 1657/2019 г. на ОС - Стара Загора ще се установи наличието или липсата на факта на промяната в собствеността относно процесните три имота, извършена с постановлението на ЧСИ от 26.07.2019 г., съответно, ще се установи наличието или липсата на съсобственост между двете съделителки, която да бъде прекратявана във фазата на извършването на делбата. Промяната, въз основа на посоченото постановление, в съсобствеността в случая не касае промяна в някое от лицата, които притежават право като съсобственик-съделител, а води до прекратяване на съсобствеността чрез концентрирането на правото на собственост само за съделителката П. в резултат на придобиване от нея на другата 1/2 ид. ч. от делбените имоти. Съдът е визирал, че целта на делбеното производство до неговото приключване е ликвидиране на състоянието на притежаване в съсобственост на вещни права върху имуществото-предмет на делбата, поради което това състояние трябва да съществува и към момента на постановяване на въззивното решение по извършване на делбата. Затова, както е в случая, ако в хода на производството по извършването на делбата настъпи юридически факт, който води до прекратяване на съсобствеността, съдът е длъжен да отчете правните последици на този факт и ако между съделителите вече не съществува съсобственост върху имуществото-предмет на делбата, да прекрати производството във втората фаза на делбеното производство, тъй като настъпилата след влизане в сила на решението по допускане на делбата промяна сочи на липса на съсобственост между съделителите, която да бъде прекратена по съдебен ред, а от там и на липса на предмет на делбеното производство във фазата по извършване на делбата (така: решение № 387/29.09.2010 г. по гр. д. № 439/2009 г. на ВКС, ІІ г.о.). Ето защо, съдът е направил извод, че провежданото производство по гр. д. № 1657/2019 г. на ОС - Стара Загора се явява от значение, обуславящо за въззивното делбено производство по извършването на делбата. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС счита, че въпросът, формулиран в изложението към частната касационна жалба, следва да бъде уточнен, съгласно правомощията на Върховния касационен съд в изпълнение на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, в следния смисъл: следва ли да се спре в неговата втора фаза, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, производството по делба, развиващо се между двама съделители, ако след влизане в сила на решението за допускане на делбата единият съделител е придобил с постановление за възлагане дела на другия съделител, докато производството по обжалване на постановлението за възлагане по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК, инициирано от другия съделител, не приключи с влязло в сила решение. Съдът намира, че по поставения въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като същият не е разрешен от Пловдивският апелативен съд в противоречие с визираните в жалбата съдебни актове. Касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (за развитие на правото), доколкото по въпроса, уточнен по-горе, не е налице съдебна практика. По поставения правен въпрос: Целта на делбеното производство е ликвидиране състоянието на притежаване в съсобственост на вещни права върху имуществото, предмет на делбата, но само доколкото това състояние съществува към момента на постановяване на решението по извършване на делбата. Състоянието на съсобственост се констатира с решението по допускане на делбата, което се ползва със сила на пресъдено нещо и обвързва съда във втората фаза на делбеното производство, включително по отношение на задължението за приключване на производството с решение по извършване на делбата посредством някой от предвидените в закона способи. Ако обаче след влизане в сила на решението по допускане на делбата настъпи юридически факт, който води до прекратяване на съсобствеността, съдът е длъжен да отчете правните последици на този факт. Ако след влизане в сила на решението за допускане на делбата единият съделител е придобил с постановление за възлагане дела на другия съделител, докато производството по обжалване на постановлението за възлагане по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК, инициирано от другия съделител, не приключи с влязло в сила решение, делбеният съд трябва да спре развиващото се пред него във втора фаза делбено производство. Спорът по развиващото се производство по чл. 435, ал. 3 ГПК има преюдициално значение за делбеното производство – ако постановлението за възлагане влезе в сила, производството по делба следва да бъде прекратено, поради липса на съсобственост. Ако съдът отмени постановлението на възлагане, вещта/вещите остават съсобствени и подлежат на делба, като производството следва да развие своя ход. И в двата случая спорът по чл. 435, ал. 3 ГПК има значение за въпроса налице ли е или не съсобственост, а от там - и за правилното решаване на делото за делба. Затова, на поставения по-горе правен въпрос следва да се отговори следното: ако след влизане в сила на решението за допускане на делба, развиваща се между двама съделители, единият съделител е придобил с постановление за възлагане дела на другия съделител, докато производството по обжалване на постановлението за възлагане по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК, инициирано от другия съделител, не приключи с влязло в сила решение, делбеният съд трябва да спре производството по делба на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. По основателността на частната касационна жалба: Предвид даденото по-горе разрешение на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното определение е правилно. Същото следва да се потвърди, като на основание. чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна сторените в касационното производство разноски за адвокат, възлизащи на 300 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 303 от 15.07.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 341/2020 г. на Пловдивския апелативен съд. ПОТВЪРЖДАВА определение № 303 от 15.07.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 341/2020 г. на Пловдивския апелативен съд. ОСЪЖДА Т. Г. Х. да заплати на М. Х. П. разноски за производството пред ВКС в размер на 300 лв. (триста лева). Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: