Р Е Ш Е Н И Е № 61 С о ф и я , 09 май 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 25 м а р т 2019 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретар Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 176/2019 година. С касационен протест от Окръжна прокуратура-Плевен се атакува нова въззивна присъда № 2 от 22.01.2019 г., постановена по ВНОХД № 1173/2018 г. от Плевенския окръжен съд с доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при анализа на доказателствените източници и за неправилно приложение на материалния закон с искане за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Подсъдимият М. В. З. от [населено място], област Плевен и защитникът му адв.Ст.Б. от АК-Плевен, редовно уведомени, не вземат участие в касационното производство. Върховният касационен съд провери правилността на протестираната присъда в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 26 от 06.11.2018 г. по НОХД № 132/2018 г. на Районен съд-Никопол отговорността на подсъдимия М. В. З. от [населено място], област Плевен е ангажирана за извършено на 21.04.2018 г. в [населено място], област Плевен престъпление по чл.325, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание пробация за срок от 12 месеца за изпълнение на двете задължителни пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК, както и по т.6 – безвъзмезден труд в полза на обществото в рамките на 200 часа, който да се положи в срока от 12 месеца, като е признат за невинен и оправдан за част от предявеното му обвинение. Присъдата е била обжалвана от защитника на подс.З. заради допуснати съществени процесуални нарушения, необосноваността и незаконосъобразността й с искане за отмяната й и пълното му оневиняване по предявеното му обвинение. С поставената на касационна проверка нова присъда Плевенският окръжен съд е отменил първоинстанционната присъда, признал е подс.З. за невинен поради явната незначителност на обществената опасност на деянието и го е оправдал по обвинението по чл.325, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК, като на основание чл.1, т.2 от УБДХ е приел същото да съставлява административно нарушение – дребно хулиганство, за което му е наложил административно наказание глоба в размер на 100 лева. Касационният протест ангажира касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК с искане за отмяна на въззивната присъда и за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд за потвърждаване осъждането на подс.З. по предявеното му обвинение. Върховният касационен съд приема касационния протест за подаден в законовия срок, от оправомощена да го подаде страна в процеса и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.2 от НПК, поради което е допустим, а разгледан по същество е и ОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения : Въпреки наведеното в протеста касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, прокурорът не визира неправилни фактически изводи на окръжния съд, който всъщност е утвърдил правилно изведените от районния съд. Неправилна е, според него, правната им оценка, на което е настоявал в обратна насока защитникът на подс.З. във въззивната си жалба, атакувайки осъждането на подзащитния му. И тъй като и в касационния протест, по който защитата не е взела отношение, няма съществени доводи срещу възприетата от съдилищата фактическа обстановка, то следва да се отрече наличието на това касационно основание за отмяна на атакуваната въззивна присъда. ВКС обаче намира, че окръжният съд твърде либерално се е отнесъл към инкриминираното поведение на подс.З., предмет на настоящето му обвинение. Грешката идва от разпокъсаното изследване на свидетелските показания, които просто са преразказани, а не съвкупно анализирани. Те сочат на един повтарящ се във времето негативизъм в поведението на подс.З. към обществените порядки, конкретно и в селото, в което живее и в което периодично прави скандали, принудили собственици на заведения да го възприемат като нежелан клиент заради агресивното му и цинично поведение тогава, когато се напие. Според състава на окръжния съд, след намесата на собствениците на заведението „Рай”, които „забранили да се ползва тоалетната и затворили заведението, преди той и компанията му да си допият заплатените бири”, нямало данни за „особено нагло или безсрамно поведение, което да се възприеме като скандализиращо обществените порядки”. Според съда, налице е „неприлична проява на подпийнал клиент, който се чувства лично засегнат от поведението на собствениците на заведението”. И този извод е извън последващата проява в другото заведение „А.” (преименувано „Е.”), където според съдилищата само е строшил една бутилка от бира в краката на недопусналия го като клиент собственик. По този начин поведението на подс.З. е минимализирано извън общия фон, на който се е проявило – сред пиянската компания, пуснала силна музика от паркирания пред заведението „М.”, говорейки високо, ползвайки неприемливо тоалетната, наричайки с обидни изрази сервитьорката св.С. и управителката св.Д. и съпруга й св.Д., а като акт на превъзходство подс.З. изхвърлил на пътя стол и счупил демонстративно на пода в заведението празни бутилки от бира. Така изразил неудовлетворението си и пред св.И.Т., без самият да твърди за някакви лоши чувства към него, но като го обиждал и псувал. Подмината от съда е оценката на гражданите към това му поведение, като не е обсъдена реакцията на присъстващите майка с дете, другите клиенти в „Р.”, в „А.”, а то съвсем не е било положително и безкритично. В крайна сметка, поведението на подс.З. като „недопил си клиент” е счетено за недостойна проява, но която само малко засяга защитимите от чл.325, ал.1 от НК обществени отношения. ВКС в настоящия си състав не счита, че правните изводи на въззивния състав следва да бъдат подкрепени. И в двата случая не може да се говори за проява, продиктувана от лични лоши взаимоотношения на подс.З. със собствениците на двете заведения, а за демонстрация на безнаказаност, на неглижиране на приемливите за обществото порядки и в случаите на празненства с употреба на алкохолни напитки. Че общественият ред е бил накърнен от подс.З. е безспорно, но съдът не е съзрял в това израз на явно неуважение към обществото като цяло, може би защото на фона на неизвестно защо приложеното по делото друго наказателно производство не се е стигнало до масов бой с травмиране на редица участници в него. Приложението на нормата на чл.9, ал.2 от НК (която не е прецизирана от окръжния съд) е относимо към деянието и в много по-малка степен към дееца, видно от самата редакция на разпоредбата и разбирането на правната наука и съдебната практика. Предявеното на подс.З. обвинение съвсем не е за „малозначителна проява”, инцидентна в живота му, за каквито в миналото е бил двукратно осъждан. Именно заради характеровите му особености той е бил нежелан клиент и за пореден път се е проявил като агресивен и циничен към онези, които при правилно поведение биха го обслужили съобразно търговската си практика. Дължимото уважение към клиента е разнопоставено с уважение към обслужващия го персонал и към спазване на обществените порядки както в трезво, особено в пияно състояние. Поради това изводите на въззивния съд за липса на елементи от обективния и субективен състав на престъплението по чл.325, ал.1 от НК са в разрез с фактическите данни по делото и сочат на неправилно приложение на материалния закон, конкретно на нормата на чл.9, ал.2 от НК. Налице е касационното основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за отмяна на протестираната присъда и за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на окръжния съд. Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.3 вр.ал.1, т.5 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ нова присъда № 2 от 22.01.2019 г., постановена по ВНОХД № 1173/2018 г. от Плевенския окръжен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :