Р Е Ш Е Н И Е №226 гр.София, 05.11.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на втори октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА със секретар Зоя Якимова изслуша докладваното от председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско дело под № 410/2012 година Производството е по чл.304 ГПК. А. С. Т. от [населено място] е подал молба за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 1577 от 18.11.2011 год. по в.гр.дело № 2567/2011 год. на Пловдивския окръжен съд, 14-ти граждански състав, с което е потвърдено решението от 15.02.2011 год. по гр.дело № 17837/2009 год. на Пловдивския районен съд, 17-ти граждански състав в частта, с която М. Т. Т. е осъдена да предаде владението на собствените на Ф. О. Р. и А. А. Р. * идеална част от дворно място, съставляващо УПИ *., в кв.* по регулационния план на [населено място], ПИ № * по кадастралната карта, с площ * кв.м., ведно с * идеална част от построената в него едноетажна сграда с площ * кв.м. и идентиф.№ * по кадастралната карта. Молителят поддържа, че от 1965 год. е в граждански брак с ответницата по гр.дело № 17837/2009 год. на Пловдивския районен съд, 17-ти гр.състав-М. Т. Т.. Твърди, че по време на брака съпругата му се снабдила с констативен нотариален акт за собственост по наследство и давност от 24.10.2006 год. върху целия недвижим имот УПИ *., имот пл.№ * от кв.* по плана на [населено място] от 1987 год. и че спрямо него атакуваното с молбата за отмяна решение се ползва със сила на пресъдено нещо, въпреки че не е бил конституиран като ответник и не е взел участие в производството по делото. Ответниците по молбата за отмяна Ф. О. Р. и А. А. Р., представлявани от адв.Д. А. В., са на становище, че същата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че подадената на 23.12.2011 год. молба за отмяна, подлежи на разглеждане по същество, тъй като е спазен тримесечния преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, който започва да тече от деня на узнаване на влязлото в сила решение. Атакуваното с молбата за отмяна въззивно решение е влязло в сила от деня на постановяването му – 18.11.2011 год./чл.296, т.1 във връзка с чл.280, ал.2 ГПК/. Разгледана по същество, молбата за отмяна е основателна. От представеното удостоверение от 27.10.1970 год. на К. РНС-С. е видно, че на 15.09.1965 год. молителят А. С. Т. е сключил граждански брак с М. Ф. Р.. Съгласно удостоверение № 194/09.09.2005 год. на Столична община-район „Л.”, М. Т. Т. и М. Ф. Т. са имена на едно и също лице. Предявеният от Ф. О. Р. и А. А. Р. иск по чл.108 ЗС срещу М. Т. Т. е за предаване владението върху * ид.ч. от дворно място, ведно с * ид.ч. от построената в него едноетажна сграда, като е заявено и искане по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на констативния нотариален акт за собственост по наследство и давност № *, т.*, рег.№ *, нот.дело № */* год., с който ответницата се е легитимирала като едноличен собственик на целия поземлен имот ведно с построените в него сгради. Ответницата е оспорила иска, като е поддържала, че е придобила собствеността върху целия имот освен по договор за покупко-продажба с баща си и по наследяване от него, още и въз основа на упражнявано от нея давностно владение. Следователно, предметът на спора обхваща и придобивно основание, за което се твърди, че е настъпило през време на брака между молителя и ответницата М. Т. Т.. Съвместната собственост при съпружеската имуществена общност налага съвместна процесуална легитимация, а следователно и задължително другарство по искове за собственост, предявени срещу съпрузите. В качеството си на необходим, при това задължителен другар на ответницата М. Т. Т., молителят е легитимиран да вземе участие по делото, тъй като е обвързан от силата на пресъдено нещо на съдебното решение поради неделимостта на спорното правоотношение. Дали имотът е съпружеска имуществена общност е въпрос по съществото на спора, но с оглед възражението на ответницата за придобиване на собствеността върху целия имот по давност и обстоятелството, че към момента на изтичане на давностния срок, същата се е намирала в брак с молителя, налице е предположение за съпружеска имуществена общност, което е налагало конституирането на последния като необходим другар в процеса. Налице е основание по чл.304 ГПК за отмяна на влязлото в сила въззивно решение, като делото следва да се върне на Пловдивския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав, при което молителят следва да бъде конституиран като ответник, наред с първоначалния. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА на основание чл.304 ГПК влязлото в сила решение № 1577 от 18.11.2011 год. по в.гр.дело № 2567/2011 год. на Пловдивския окръжен съд, 14-ти граждански състав. ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/