РЕШЕНИЕ     № 368     София, 07.07.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и десета година в състав:                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                                  ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА                                                                        МИМИ ФУРНАДЖИЕВА     при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №4749/2008 година по описа на бившето І г.о.     Производството е по чл.290 ГПК. Образувано по касационна жалба от адв. Р процесуален представител на Ж. “Български художник” - София, против въззивно решение № 183/27.6.2008 г., постановено по гр.д. № 4170/2007 г. по описа на Софийския градски съд, ІV-А състав, с което е отменено решение от 09.7.2007 г. по гр.д. №19296/2006 г. на Софийския районен съд, 31 състав, и е признато за установено по отношение на Н. И. Ц. и Д. И. Д., и двамата от град С., че Ж. “Български художник” – София, не е собственик на следния недвижим имот: апартамент №104 с площ от 185,15 кв.м, находящ се на трети етаж в блок 9, сега с административен адрес: блок 259, вх. И, в сградата на Ж. “Български художник” – София, кв. Красно село –. канал, състоящ се от кухня, трапезария с дневна, три спални, две сервизни помещения, мокро помещение, четири лоджии и антрета, ведно с прилежащото избено помещение №10 с площ от 5,95 кв.м и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена – парцел **** от кв.133Д. Касационният жалбоподател твърди, че ищците нямат правен интерес за завеждане на предявения отрицателен установителен иск, тъй като не са доказали, че владеят процесния имот. Навежда се довод, че в тази насока не са събрани нито писмени, нито гласни доказателства. Твърди се също така, че ищците не са доказали началният момент на владение на имота, както и че последното е било явно. Оспорват се изводите на въззивната инстанция относно протокола от 28.6.1996 г. досежно страните по него. Като неправилни се сочат изводите на СГС, че е достатъчно оспорването на факта, че прехвърлителят е бил собственик на имота, и тъй като това не е доказано по делото, то сделките не са имали вещно-прехвърлителен ефект. Прави се и оплакване относно изводите на СГС за Творческия фонд. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касационния жалбоподател – адв. Р. Ответницата по касация Д. И. Д., посредством процесуалния си представител – адв. П, е депозирала писмен отговор по чл.287 ГПК. Ответникът по касация Н. И. Ц., посредством процесуалния си представител – адв. Д, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила. Депозирани са и писмени бележки. С определение №282/26.3.2009 г., постановено по настоящото дело,е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение на основание чл.280, ал.1 т.2 ГПК по следният процесуалноправен въпрос: “Има ли правен интерес от установяване на това, че Ж. “Български художник” не е собственик на апартамента при съобразяване на обстоятелството, че ищците осъществяват фактическа власт върху него?“. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по поставения въпрос съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че предявеният отрицателен установителен иск е допустим. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са представени решения: №1188/08.4.1960 г. по гр.д. №798/1960 г. на ВС, І г.о., №240/07.02.1970 г. по гр.д. №1582/1969 г. на ВС, І г.о., №11/19.01.1979 г. по гр.д. №782/1978 г. на ВС, ІІІ г.о. и №10119/10.5.1996 г. по гр.д. №519/1995 г. на ВС, ІV г.о. В нито едно от представените решения не се дава отговор на поставения от касационния жалбоподател въпрос, поради което те са неотносими към спора и на основание чл.291, т.3 ГПК отговор на въпроса следва да се даде на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Един правен спор може да бъде причина както за предявяване на положителен, така и на отрицателен установителен иск. Обуславящото е кой предявява иска. В случай, че искът се предявява от страна, която твърди съществуването на спорното право, нейният иск е положителен. Ако това е страната, която отрича съществуването на спорното право, то нейният иск е отрицателен. Отговорът за зададения въпрос е положителен, тъй като от твърденията в исковата молба се установява, че ищците осъществяват фактическа власт върху процесния апартамент, а ответникът засяга твърдяно от тях право. По касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становищата на процесуалните представители на страните, изразени в съдебно заседание и писмените им бележки, намира за установено следното: Решението на Софийският градски съд е правилно. С оглед отговора на поставения от касационен жалбоподател въпрос касационната инстанция намира, че въззивното решение е процесуално допустимо, поради допустимост на предявения иск. Налице е правен интерес от предявяване на иска, тъй като както ищците, така и ответникът по иска се позовават на права върху процесния апартамент. При отрицателния установителен иск ответникът е този, който трябва да докаже, че спорното право е възникнало, а ищецът да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. В процесният случай ответникът е признал наличието на факта на осъществявана фактическа власт върху имота още в първото проведено пред районния съд съдебно заседание. Поради това този факт не се явява спорен и следва да се приеме за доказан. В случая не е необходимо доказване от страна на ищците на началния момент на своене на процесния имот. Ето защо неоснователни се явяват доводите на касационния жалбоподател досежно изводите на въззивната инстанция за допустимост на предявения иск и за установяване владението върху имота. Законосъобразен е изводът на въззивната инстанция, че представените по делото нотариални актове за дарение и продажба на идеална част от дворното място, оспорени от ищците, не установяват наличието на вещно - прехвърлителен ефект. Съгласно чл.2, ал.2 и чл.3, ал.2 от Закона за творческите фондове, творческите фондове имат икономическа самостоятелност, включително и правото да притежават имоти. Поради това от представения по делото нот.акт №162, том ХІ, дело №2251/1975 г. е видно, че собственик на процесния имот е станал Творческият фонд към Съюза на българските художници. Липсват обаче доказателства, от които да се направи извод за надлежно прехвърляне на имота от фонда на съюза. Дори и горепосоченото прехвърляне на собствеността да е станало законно от представените два нотариални акта от 19.5.1994 г. е видно, че с тях е прехвърлена само собствеността върху идеална част от терена, без да е прехвърлена собствеността върху постройката. От представения по делото констативен протокол №АГ-94-3244/06.12.2007 г., издаден от Столична община – район “Т”, се установява, че сградата е изградена в груб строеж в началото на 1994 г. Поради това следва да се приеме, че прехвърлянето на собствеността върху идеална част от терена е станало след изграждането на сградата и касационният жалбоподател не е станал собственик на последната по смисъла на чл.92 ЗС. Предвид изложеното, за да съществува правото на собственост върху постройката на касатора, ведно с прехвърляне правото на собственост върху терена е следвало да се прехвърли и правото на собственост върху построеното. Освен това по делото липсват каквито и да е доказателства за учредено право на строеж в полза на Ж. “Български художник” Касационният жалбоподател не е провел пълно и главно доказване на твърденията си по предявения иск. Не е установено по категоричен начин нито едно от неговите твърдения с допустимите от процесуалния закон доказателствени средства. Изложеното налага извод за неоснователност на касационната жалба, поради което тя следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.       Р Е Ш И :       ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 183/27.6.2008 г., постановено по гр.д. № 4170/2007 г. по описа на Софийския градски съд, ІV-А състав. Решението е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: