4 Р Е Ш Е Н И Е № 167 София, 09.11. 2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова Бонка Йонкова при секретаря И. В. изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1012/2009 година Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Л. 2006” ООД със седалище в гр. Варна срещу решение № 159 от 22.07.2009 г. по в. т. д. № 234/2009 г. на Варненски апелативен съд. С обжалваното решение е отменено решение № 113 от 16.03.2009 г. по т. д. № 843/2008 г. на Варненски окръжен съд „само в частта на мотивите, ползващи се със задължителна сила между подпомаганата и подпомагаща страна досежно дължимостта на неустойка за договорно неизпълнение” и е осъдено дружеството - касатор да заплати на „Е. България М.” АД разноски за въззивното производство в размер на 2 409.58 лв. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост на въззивното решение и се прави искане за неговото обезсилване. Касаторът се позовава на задължителните указания в т.18 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, с които аргументира тезата си, че мотивите към решението не подлежат на самостоятелно обжалване и не могат да бъдат отменяни изрично с диспозитив. Поддържа, че въззивният съд не е изяснил предмета на обжалване и петитума на въззивната жалба, подадена от третото лице - помагач, и в противоречие със закона и задължителната съдебна практика е приел, че подпомагащата страна има право да обжалва мотивите към решението, които касаят отношенията й с подпомаганата страна и не са част от спорния предмет на делото. Развива съображения за незаконосъобразност на решението в частта за разноските поради нарушаване на забраната по чл.78, ал.10 от ГПК за присъждане на разноски в полза на третото лице - помагач. При условията на евентуалност заявява доводи за неправилност на решението по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба „Б. И.” ООД - гр. Варна не изразява становище по жалбата. Третото лице - помагач и ответник по касационната жалба „Е. България М.” АД - гр. Варна оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК с определение № 212 от 20.04.2010 г. по настоящото дело по приетия за обуславящ процесуалноправен въпрос за допустимостта да се обжалват с въззивна жалба мотивите към съдебно решение, отделно от самото решение, и свързаните с него въпроси за пределите и предмета на обжалване при подадена въззивна жалба от трето лице - помагач в процеса. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните в съответствие с правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК, приема следното : С въззивна жалба вх. № 1929/27.03.2009 г. „Е. Б. М.” АД е обжалвало пред Варненски апелативен съд решение от 16.03.2009 г. по т. д. № 843/2008 г. на Варненски окръжен съд. С първоинстанционното решение е уважен предявеният от „Б. И.” ООД против „Л. 2006” ООД иск с правно основание чл.92 от ЗЗД като е осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата 61 600 евро, представляваща неустойка за забавено изпълнение на задължение за изграждане и предаване на обекти в новопостроена сграда, поето с договор от 28.12.2006 г. Въззивната жалба е подадена от „Е. България М.” АД в качеството на трето лице - помагач на ответника „Л. 2006” ООД и е основана на доводи за неправилност на съдържащите се в мотивите към първоинстанционното решение фактически и правни изводи, според които забавата и възникването на основание за заплащане на неустойка по договора между главните страни са резултат от виновно поведение на дружеството - жалбоподател. Независимо от така заявените доводи, с жалбата е направено искане за цялостна отмяна на атакуваното осъдително решение и за отхвърляне на предявения срещу подпомаганата страна иск за неустойка. Произнасяйки се по въззивната жалба, Варненски апелативен съд е отменил решението на Варненски окръжен съд само в частта на мотивите, касаещи причинената по вина на третото лице - помагач забава в изпълнението на договора между главните страни, по съображения за тяхната незаконосъобразност и необоснованост. Въззивният съд е приел, че доколкото е сезиран само с жалба на третото лице - помагач, проверката по чл.269 от ГПК следва да бъде ограничена до заявените в жалбата оплаквания за неправилност на отразените в мотивите констатации за вътрешните отношения между подпомаганата и подпомагащата страни. Решението е недопустимо. С Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС - т.18, което в тази си част не е изгубило значение при действието на приетия през 2007 г. и приложим към конкретното дело Граждански процесуален кодекс, е разрешен по задължителен за съдилищата начин въпросът за обжалваемостта на мотивите към съдебно решение. Според дадените указания, на обжалване подлежи самото решение /т. нар. диспозитив/, с което съдът се произнася със сила на пресъдено нещо относно съществуването на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Мотивите към решението, които съдържат констатации за доказателствени факти, юридически факти и преюдициални правоотношения, не са източник на правни последици и не са част от решението. Поради това те не могат да бъдат предмет на самостоятелно въззивно и касационно обжалване, отделно и независимо от решението по съществото на правния спор, в какъвто смисъл е и отговорът на основния процесуалноправен въпрос, по повод на който въззивното решение е допуснато до касационен контрол. Посоченото разрешение е относимо както към предметния обхват на жалбата, изхождаща от главна страна в процеса, така и към предмета на обжалване при жалба, подадена от подпомагаща страна по смисъла на чл.218 от ГПК. Процесуалният закон признава на подпомагащата страна самостоятелно право на жалба, чието упражняване може да има за цел единствено постигане на благоприятен за подпомаганата страна изход на делото, не и защита на материални права на обжалващия, произтичащи от вътрешните отношения с подпомагания. Третото лице - помагач е легитимирано да обжалва решението, с което е разрешен правният спор между главните страни със съдържанието, въведено от ищеца с основанието и петитума на предявения иск. Необжалваемостта на мотивите към решението изключва процесуалната допустимост същите да бъдат атакувани от подпомагащата страна отделно от решението, включително тогава, когато съдържат неизгодни за нея констатации. В случаите на въззивно обжалване сезираният съд следва да се произнесе по жалбата на третото лице - помагач в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК като прецени валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение в рамките на правния спор, по отношение на който ще се формира сила на пресъдено нещо в отношенията между главните страни. Като е отменил обжалваното пред него решение само в частта на мотивите, касаещи отношенията между ответника „Л. 2006” ООД и третото лице - помагач „Е. България М.” АД, вместо да се произнесе по основателността на заявените в жалбата искания за отмяна на самото решение, с което е уважен предявеният срещу подпомаганата страна осъдителен иск с правно основание чл.92 от ЗЗД, и за отхвърляне на иска, въззивният съд е постановил недопустимо решение. На основание чл.293, ал.4 във вр. с чл.270, ал.3, изр.3 от ГПК решението следва да бъде обезсилено и делото следва да се върне на Варненски апелативен съд за ново разглеждане и произнасяне по въззивната жалба на „Е. България М.” АД при съобразяване на спорния предмет на делото, по повод на който е постановено обжалваното първоинстанционно решение. Поддържаните при условията на евентуалност доводи за неправилност на въззивното решение поради наличие на касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК не следва да се обсъждат с оглед констатираната недопустимост на съдебния акт. При този изход на делото решението следва да бъде обезсилено и в частта за разноските, без да се обсъждат оплакванията на касатора за нарушение на разпоредбата на чл.78, ал.10 от ГПК, като въззивният съд следва да се произнесе по отговорността за разноски, в т. ч. и пред настоящата инстанция, съобразно разрешението на спора в производството за ново разглеждане на делото. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.4 във вр. с чл.270, ал.3, изр.3 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 159 от 22.07.2009 г., постановено по в. т. д. № 234/2009 г. на Варненски апелативен съд. ВРЪЩА делото на Варненски апелативен съд за произнасяне от друг състав по подадената от „Е. Б. М.” АД - гр. Варна въззивна жалба вх. № 1929/27.03.2009 г. срещу решение № 113 от 16.03.2009 г. по т. д. № 843/2008 г. на Варненски окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :