Р Е Ш Е Н И Е № 8 София, 06.07.2018 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА При участието на секретаря Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 1086/2017 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК. А. Н. Т. и Р. А. Т., и двамата от [населено място] чрез процесуалния си повереник адв.Е. А. - Б. АК К. обжалват и искат да се отмени Решение Nо 326 от 21.12.2016 година по В.гр.д. Nо 444/2016 година на ОС- Кюстендил , в частта по сметките , във втората фаза на делбата. Поддържат , че обжалваното въззивното решение е неправилно и необосновано, като постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, искат отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса съществуващите обективни пречки , препятстващи реалното ползване на съсобствения имот по предназначението му , могат ли да обусловят уважаване на иска по чл. 31 ал.2 ЗС , в която насока е практиката на ВКС по чл. 290 ГПК- Решение No 220 от 29.12.2011 година по гр.д.No 1521/2010 год. -II отд. и Решение No 95 от 16.06.2014 година по гр.д.No 1913/2014 год. -II отд. Ответникът по касация М. Й. чрез адв. Ю. С.- АК К., оспорва касационната жалба като неоснователна по обстойно изложените съображения. Счита , че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и следва да се потвърди. Претендират се разноски. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания за отмяна и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК / редакция на закона до изм. с ДВ. бр.86/2017 година /, намира : С обжалваното решение , въззивният съд е отменил решение на първата инстанция в частта, с което е отхвърлен иска на М. Е. Й. по сметки , заявен на основание чл. 346 ГПК във вр. с чл. 31 ал 2 ЗС за заплащане обезщетение за ползата от която е била лишена като съсобственик на делебния имот в [населено място] – дворно място с къща , и е постановил ново решение , с което исковете на М. Й. са уважени като А. Н. Т. и Р. А. Т. са осъдени да заплатят сумата 1841.81 лв., обезщетение за ползата от която последната е била лишена като съсобственик на делбения имот за времето 23.05.2011 година до 13.01.2016 година, както и за сумата 308.12 лв. обезщетение за забава на основание чл. 86 ЗЗД. В частта до пълни размер на отхвърления иск от 5 400 лв. решението е потвърдено. За да отмени решението на първата инстанция по отхвърления иск по сметки- чл. 346 ГПК във вр. с чл. 31 ал.2 ЗС и постанови ново решение , с което същият е уважен частично , решаващият- въззивен съд е приел, че ищцата М. Й. е доказала правно-релевантните факти, обуславящи ангажиране гражданската отговорност за обезвреда на съсобствениците на недвижим имот, лишили някой от останалите съсобственици от възможността да ползват имота , съобразно на права си в съсобствеността. По правния въпрос С разясненията на ТР 7/2012 година на ОСГК на ВКС се прие , че „съсобствеността е правно състояние, при което едновременното съществуване на няколко взаимно свързани права на собственост на различни лица върху една и съща вещ, поражда специфични вътрешни отношения между съсобствениците по повод използването на общата вещ, които са регламентирани с нормата на чл.31 от ЗС.“ Всеки един от съсобствениците е титуляр на самостоятелно право върху общата вещ, идентично по същността си с това на другите съсобственици, чийто обем зависи от размера на притежаваната идеална част. Това негово право предполага възможността да се служи с цялата обща вещ. Правото на ползване, разбирано като фактическо служене без получаване на доходи, на служещия си с общата вещ съсобственик е ограничено от конкуренцията на еднородните права за ползване, които имат другите съсобственици. Съгласно чл.31 ал.1 от ЗС - съсобственикът може да си служи с общата вещ съобразно предназначението, което тя е имала при възникването на съсобствеността и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Забраната да не се пречи на другите съсобственици е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на притежаваното право. Ползващият съсобственик започва да пречи,когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. В тази хипотеза - лишеният от възможността да ползва общата вещ според нейното предназначение и според притежавания от него обем права съсобственик – има съгласно чл.31 ал.2 от ЗС право да получи обезщетение. Касае се до имуществено право,установено като коректив при настъпилото неоснователно разместване. С двете цитирани решения на ВКС по чл. 290 ГПК, разбирани като задължителна съдебна практика за долните съдилища, са разгледани аналогични една с друга хипотеза , при които обекта на съсобственост е обективно технически негоден за ползване според предназначението му, поради което се приема , че и няма основание – фактическо и правно/ неоснователно обогатяване / за търсене на реди от неползването на общата вещ. По основателността на касационната жалба С оглед на изложените съображения и при данните по делото, настоящият състав на ВКС прима , че касационната жалба е неоснователна. С решение № 461 от 15.10.2015 г., постановено по гр.д. № 1035/2015 г. на РС – Дупница е допусната съдебна делба на следните обекти: поземлен имот с идентификатор 68789.29.463 по КККР на [населено място], област К., дворно място с площ от 380 кв.м. трайно предназначение: урбанизирана територия и начин на трайно ползване: ниско застрояване /до10м/, ведно с построената в имота сграда с идентификатор 6878.29.463.1, със застроена площ от 92 кв.метра, на два етажа при права: 3/6 ид.ч. за А. Н. Т. , 2/6 ид.ч. за А. Н. Т. Р. Т. в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/ и 1/6 ид.ч. за М. Е. Й.. Делбата на процесният имот е извършена на основание чл. 348 ГПК чрез изнасяне на публична продан . Във втората фаза на делбата съдът е приел за съвместно разглеждане претенцията на М. Й. с правно основание чл. 346 ГПК вр. с чл. 31, ал.2 ЗС за сумата в размер на 5400 лв. ,представляваща обезщетение за ползата, от която е лишена в резултат от неползването на собствената й 1/6 идеална част от процесния недвижим имот за времето от 26.03.2011 г. до 13.01.2016 г., както и вреди за забава - мораторна лихва в размер на 474.11 лв. за същия период. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че за да бъде реализирано притезателното право на съсобственика за заплащане обезщетение за неползването на съсобствения имот, следва да са налице следните материални предпоставки: вещта да е съсобствена; тази вещ да се ползва лично само от един или само от някои от съсобствениците; този съсобственик да препятства чрез фактически или правни действия останалите съсобственици да ползват вещта съобразно нейното предназначение и съсобственикът, който не ползва вещта, да е поискал писмено от съсобственика, който ползва общата вещ, да заплати обезщетение или да осигури достъп до вещта за ползване от другия съсобственик съобразно притежаваните от него вещни права.Няма спор , че правно-релевантни обстоятелства, от които възниква спорното притезателно право, следва да бъдат установени в процеса на доказване чрез пълно и главно доказване от лицето, което ги навежда и което черпи права от тях. В тежест на пртендидиращият обезщетението по чл. 31,ал.2 ЗС съсобственик е да установи , че няма достъп до съсобствения имот по причина на поведението на ответниците по иска и въпреки отправена покана. Годността за ползване на имота според функционалното си предназначение на конкретната по делото съсобствена вещ , не съствлява отделна материално-правна предпоставка , касае се до качество на вещта и се предопределя от фактите по делото, а не от субективното разбиране на някоя от страните по спора. От данните по делото (влязлото в сила съдебно решение по допускане на делбата ) е безспорно, че страните са съсобственици на делбения имот. Спорният период е за времето 26.03.2011 година до 13.01.2016 година. Няма спор , че М. Й. е отправила нотариална покана до А. Т. за достъп до имота , чрез осигуряване на ключове от всички врати от дата 26.03.2011г. По естеството си това писмено поискване, обективирано в нотариалната покана, е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, равнозначно е на поканата по чл.81 ал.2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение и от този момент започва да тече срокът на общата пет годишна погасителна давност.Тази покана има действие и по отношение на съсобственика Р. Т. , тъй като получаването на поканата от страна на съпругата представлява действие по управление по отношение на съсобствения им имот съгласно чл.24, ал.2 СК, каквото може да извършва всеки съпруг с цялата вещ – съпружеска имуществена общност. Законосъобразен е извода на решаващия съд , че с поведението си -неявяване ответницата в кантората на нотариуса ,същата е възпрепятствала възможността на ищцата да получи достъп до съсобствения имот, доколкото не се е явила,не е предоставила ключове от същия , да извърши необходимите ремонтни дейности за привеждане на имота в годен за ползването му вид. Законосъобразен е и извода на съда , че без значение в случая е обстоятелството, че никой от съсобствениците не е ползвал имота за процесния период- било то лично или чрез отдаването му под наем . Доколкото събраните по делото и обстойно анализирани от въззивната инстанция доказателства сочат , че е налице препятстване от страна на ответниците по иска / касатори / ищцата М. Й. да ползва съсобствения имот съобразно на правата си в съсобствеността , то и изводите за основателността на претенцията по чл. 31, ал.2 ЗС са правилни, обосновани и съответстващи на закона, поради което и обжалваното решение следва да се потвърди. По направеното искане за разноски от страна на ответника по касация: Искането е основателно съобрано парвилата на чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78, ал.3 ГПК и крайния изход на спора в касационната инстанция. Искането е доказано в размер на сумата 600 лв. /шестстотин лева/, разход за защита пред касационния съд , установен с ангажираните надлежни писмени доказателства. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал.1 ГПК, настоящият състав на ВКС Р Е Ш И : ПОТЪРЖДАВА въззивно Решение Nо 326 от 21.12.2016 година по В.гр.д. Nо 444/2016 година на ОС- Кюстендил , в частта по сметките , във втората фаза на делбата, което исковете на М. Й. срещу А. Н. Т. и Р. А. Т. са уважени и последните двама осъдени да заплатят сумата 1841.81 лв., обезщетение за ползата от която последната е била лишена като съсобственик на делбения имот за времето 23.05.2011 година до 13.01.2016 година, както и за сумата 308.12 лв. обезщетение за забава на основание чл. 86 ЗЗД. ОСЪЖДА А. Н. Т. ЕГН и Р. А. Т. ЕГН [ЕГН] ,и двамата от [населено място] да заплатят на М. Е. Й. от [населено място] , ЕГН [ЕГН] сумата 600 лв. / шестстотин лева/, разноски за защита пред касационния съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: