Ключови фрази
Пряк иск на увредения срещу застрахователя * обезщетение за неимуществени вреди * справедливост на обезщетението

Р Е Ш Е Н И Е

№ 280
София, 05.11.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България,второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 25.09.2018 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА


при участието на секретаря Л.Златкова
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 659 /2018 година
за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. Ф. А., действащ чрез своята майка и законен представител Ф. А. А., против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2443 от 24.11.2017 г., по гр.д.№ 32/2017 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решене на Софийски градски съд № 7559 от 18. 10. 2016 г., по гр.д.№ 10957/2015 г. за отхвърляне на предявения срещу ЗК ”ЛЕВ ИНС”АД частичен пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над сумата 24 000 лв. до пълния заявен размер от 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от пътно - транспортно произшествие, настъпило на 17.11.2013 г. в [населено място] по вина на водача на л.а”Опел Вектра”, с ДК [рег.номер на МПС] - П.П., чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение, в частта му, предмет на подадената касационна жалба, поради необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът, чрез пълномощника си адв. Ат.Г., възразява срещу извода на въззивния съд, че увреденото дете е нарушило на ЗДвП , с което е съпричинило вредоносния резултат при принос от негова страна в размер на 1/5.
Ответникът по касационната жалба не заявява становище.
Касационното обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд в посочената част, е допуснато с определение на ВКС,ТК № 332 от 30. 05.2018 г., на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право, свързан с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобрази правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира:
Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна.
При постановяване на обжалваното решение по предявения пряк иск, основан на чл.226, ал.1 КЗ /отм./, въззивният съд е приел за доказани предпоставките на закона за ангажиране пряката отговорност на ответника, като застраховател на гражданската отговорност на виновния за процесното пътно- транспортно произшествие водач на лек автомобил „Опел Вектра ”, с рег.№ ДК „У” 59- 60 АМ, за обезщетяване на неимуществените вреди на ищеца, причинени му в резултат на получените от процесния пътен инцидент травматични увреждания, част от които имащи за няколкодневен период животозастрашаващо разстройство за неговото здраве. При обосноваване конкретния размер на обезщетението за обезвреда решаващият състав на Софийски апелативен съд е счел, че определената от първостепенния съд сума от 30 000 лв., съставляващ приблизително 100 минимални работни заплати към датата на непозволеното увреждане, удовлетворява, предвид характера и тежестта на получените от пострадалия телесни травми, продължителността на проведеното болнично лечение и възстановителен процес, принципа за справедливост, установен с чл.52 ЗЗД . Позовавайки се на събраните по делото доказателства, вкл. заключението на изслушаната автотехническа експертиза, според които пострадалият е предприел пресичане на пътното платно внезапно и на необозначено с пешеходна пътека място въззивната инстанция е счела, че поведението на последния е в нарушение на чл.114, т.1 ЗДвП и е създало предпоставки за настъпване на вредата. Въз основа на така установената фактическа обстановка е споделила, като съобразен със закона и извода на Софийски градски съд за основателност на защитното възражение на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат, определяйки приноса на пострадалия на 1/5. Съобразно възприетото съотношение в съпричиняване на вредата решаващият състав на въззивния съд е редуцирал и дължимото обезщетение за обезвреда на 24 000 лева, прилагайки правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Обжалваното въззивно решение в частта, с която въззивният съд е се е произнесъл по въведеното от ответника защитно възражение за съпричиняване на вредата от пострадалото дете, приемайки принос в размер на 1/5, е неправилно.
Съгласно задължителната съдебна практика и формираната по реда на чл.290 и сл. ГПК казуална практика на касационната инстанция, обективирани съответно в т.7 на ППВС № 17/ 63 г., ТР № 88/62 г. на ОСГК на ВС, ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС и в множество служебно известните на настоящия съдебен състав решения: № 206/ 12. 03. 2009 г., по т.д.№ 35/2009 г. на ІІ т.о.; № 54 от 22.05. 2012 г., по т.д.№ 316 / 2011 г. на ІІ т.о.; № 165 от 26.10.2010 г., по т. д.№ 93/ 2010 г.; № 45 от 15. 04. 2009 г., по т.д.№ 525/2008 г. на ІІ т.о.; № 169 от 28. 02.2012 г., по т.д.№ 762 /2010 г. на ІІ т.о.; № 58 от 29.04.2011 г., по т.д.№ 623/2011 г. на ІІ т.о.; № 206 от 12.03.10 г., по т.д.№ 35/2009 г.; № 18 от 17. 09.18 г., по гр.д.№ 60304 / 16 на ІV г.о. и мн.др., които изцяло споделя, за да е налице съпричиняване на вредата е необходимо да бъде установена пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога това му поведение трябва да е противоправно и да води до настъпване, или да улеснява настъпването на вредоносния резултат, т.е., в някаква степен да го обуславя. Затова и винаги е необходимо да бъде направено разграничение между приноса на пострадалия за възникване на самото пътно - транспортно произшествие, като правно значим факт, изискващ приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД и допринасяне за настъпване на вредата спрямо самия него, факт, също изискващ приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Следователно, за да е налице принос на увредения към настъпване на увреждането е необходимо извършеното от последния действие, респ. въздържането от такова, не само да нарушава предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но в своята конкретика да се намира в пряка причинна връзка с вредата, т.е. тя да е негово следствие. В задължителната практика на ВКС е прието още, че правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД се прилага и тогава, когато малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпване на вредоносния резултат, независимо от недееспособността на тези субекти и невъзможността им да действат виновно, щом в резултат на проявеното от тях поведение обективно са създадени предпоставки за настъпване на увреждането. Преценката дали поведението на пострадалия е допринесло за вредоносния резултат, както и степента, в която се отнася към вредата, като обективен принос на увредения, принадлежи на съда и е обусловена винаги от конкретните осъществени, при реализиране на деликта, действия, респ. въздържане от такива, без значение дали са виновни или не. Затова според така възприетото в съдебната практика разрешение, при намаляване на дължимото обезщетение по правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД, във всички случаи следва да бъде отчетен реалния обективен принос на увредения в настъпване на вредата.
Обжалваното въззивно решение, в частта му, относима към приложението на чл.51 ал.1 ЗЗД, е постановено в отклонение от посочената задължителна и трайно непротиворечива практика на ВКС, поради което е неправилно и следва да бъде частично отменено.
Видно от заключението на изслушаната автотехническа експертиза при реализиране на процесното пътно транспортно произшествие отстоянието на увреждащия лек автомобил в момента, в който пострадалото дете е стъпило на пътното платно е по- голямо от дължината на опасната зона за спиране и ударът му е бил обективно предотвратим посредством аварийно спиране при своевременна реакция на водача, независимо, че се е движил и с неразрешена скорост - не по- малка от 40 км./ч., при максимално разрешена до 30 км./ч.. Безспорно установено е в хода на делото, че непосредствено до мястото на настъпилия пътен инцидент в [населено място], в района на [улица], са съществували към релевантния за спора момент и съществуват поставени пътни знаци: „Деца”, „Забранено движение със скорост по- висока от 30 км./ч” и „ Внимание пешеходна пътека”. Наличието на тези пътни знаци следва да са били добре известни на водача – св. П.П., предвид показанията му в първоинстанционното производство пред СГС /с.з.28.04.2016г./, че минаването му по улица на местопроизшествието, пресичаща ромския квартал в града, е било често.
Следователно макар въззивният съд правилно да е квалифицирал поведението на увреденото дете, изразяващо се във внезапно предприето пресичане на пътното платно на място, необозначено като пешеходна пътека, като противоправно, нарушаващо правилото на чл.114, т.1 ЗДвП, намиращо се в пряка причинно - следствена връзка с възникналия пътен инцидент и с настъпилия за самото него вредоносен резултат, неправилно е приел, че този принос е в размер на 1/5. При определянето му решаващият състав на Софийски апелативен съд не е отчел, в тяхната съвкупност, макар формално да ги е посочил, всички онези действия, които са били решаващи, с оглед конкретния механизъм на процесното пътно произшествие, изяснен в хода на процеса, нито в достатъчна степен е съпоставил поведението на всеки един от участниците в същото. Несъобразено в достатъчна степен е останало и императивно вмененото от чл.20, ал.2 ЗДвП задължение на водача на моторното превозно средство - да предприеме незабавни мерки за безопасност, в момента, когато пешеходецът е започнал пресичане на пътното платно, чрез намаляване скоростта и рязко задействане на спирачната уредба, нито са взети предвид и обсъдени последиците, които в конкретния случай биха произтекли от тези своевременни мерки, подробно разяснени в заключението на изслушаната автотехническа експертиза.
Поради това и определеният от въззивната инстанция принос на увредения за настъпване на вредоносния резултат, с оглед извършеното от него конкретно нарушение на ЗДвП,като пешеходец, се явява незаконосъобразно завишен над размера от 1/10 и в този смисъл обжалваното въззивно решение, като неправилно, следва да бъде изменено. Приетият от настоящата инстанция размер на съпричиняване на вредата, налага отмяна на въззивното решение на Софийски апелативен съд в частта, с която частичния иск по чл. 226, ал.1 КЗ/ отм./ е отхвърлен, поради редуциране на дължимото обезщетение с 1/5,на осн. чл.51, ал.2 ЗЗД. Възникналия правен спор следва да бъде решен по същество от касационната инстанция с присъждане на обезщетение за обезвреда, което в общия определен от Софийска апелативен съд размер от 30 000 лв. се явява справедлив паричен еквивалент на всички претърпяни от пострадалия болки и страдания, по см. на чл.52 ЗЗД, но по правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД подлежи на редуциране, съобразно приноса на пострадалия за съпричиняване на вредата в размер на 1/10. В останалата му част за разликата над 27 000 лв. до пълния заявен размер от 30 000 лв. обжалваното въззивното решение на Софийски апелативен съд следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото в касационната инстанция на адв. Ат. Г. - САК, се следва адвокатско възнаграждение за осъществената в касационната инстанция безплатна правна защита и съдействие по договор № 4610 от 04.12.2013 г. с АД ”Йовчев и Евгениев”, на осн. чл.38, ал.1 , т. 2 ЗА, във вр. сл.36 ЗА, което своевременно претендирано и определено съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/ 2004 г. на ВАС /изм.ДВ бр. 28/ 2014г./, възлиза на 440 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК на ответника ЗК ”ЛЕВ ИНС”АД, гр. София следва да бъде възложена дължимата държавна такса за касационното производство в общ размер на сумата 150 лв./30.00лв. + 120.00лв./
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.293, ал.2, във вр. с ал.1 ГПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2443 от 24.11.2017 г., по гр.д.№ 32/2017 г., в частта, с която предявения от С. Ф. А., действащ чрез своята майка и законен представител Ф. А. А., частичен пряк иск срещу ЗК ”ЛЕВ ИНС”АД, гр.София е отхвърлен за разликата над 24 000 лв. до 27 000 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди от пътно - транспортно произшествие, настъпило на 17.11.2013 г. в [населено място], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на непозволеното увреждане и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК ”ЛЕВ ИНС”АД , гр.София, с[ЕИК] да заплати на С. Ф. А., действащ чрез своята майка и законен представител Ф. А. А., допълнително сумата 3 000 лева /три хиляди лева/, обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило в [населено място] на 17.11.2013 г. /в общ размер от 27 000 лв./, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на непозволеното увреждане до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА ЗК ”ЛЕВ ИНС”АД , гр.София, с[ЕИК] да заплати на адв. А. Г. - САК от АД ”Йовчев и Евгениев” сумата 440 лв./ четиристотин и четиридесет лева/,адвокатско възнаграждение за касационното производство по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗК ”ЛЕВ ИНС”АД, гр.София, с[ЕИК] да заплати по сметка на ВКС държавна такса за касационното производство в размер на 150.00 лв./ сто и петдесет лева/.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2443 от 24.11.2017 г., по гр.д.№ 32/2017 г., в останалата му обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: