Р Е Ш Е Н И Е № 144 гр. София, 02.04.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 22 март, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Бисер Троянов при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора М. Велинова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 372/2013 година. Касационното производство е образувано по жалба на подс. П. Н. И. от гр. Видин, чрез неговия защитник - адвокат Г. Г., против въззивна присъда на Видинския окръжен съд, постановена по внохд № 365/2012 г. Твърди се, че в съдебният акт са допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК, че същият е необоснован, като се иска да бъде отменен и подсъдимият оправдан. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважавана. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по реда на чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивна присъда № 1/15.01.2013 г., Видинският окръжен съд, е отменил присъда № 762/23.10.2012 г., по нохд № 1316/2012 г., на Районен съд Видин, като вместо нея е признал подс. П. Н. И. за виновен в извършено на 28.07.2012 г., престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК и го е осъдил на три месеца лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години, по реда на чл. 66, ал. 1 НК. На основание чл. 343г НК, го е лишил от правото да управлява МПС, за срок от една година. По довода за необоснованост на съдебния акт: Въпросите за необосноваността на съдебния акт, не са предмет на касационна проверка, тъй като не са включени в касационните основания, съгласно чл. 348 НПК и няма законно основание за обсъждане доводите на подсъдимия в тази насока. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Посоченото отменително основание – по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по същество, по този довод се свеждат до твърдения, за ограничаване процесуалните права на подсъдимия, поради неправилна преценка на събраните доказателства. При извършената проверка на въззивният съдебен акт, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на подс. И. За да са налице такива е необходимо, да са нарушени специалните правила за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Видинският окръжен съд по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на първоинстанционната присъда, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, осигурена е възможност за устни възражения и изложение по направени доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на подсъдимия. Изводите и заключенията относно правно - релевантните факти са основани на цялостен анализ на събрания доказателствен материал. Не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3 НПК, за да възникне задължение на настоящата инстанция, за отмяна на съдебния акт по реда на касационното обжалване. Посочените твърдения, са напълно неоснователни. Подходът на въззивният съд, не е бил несъвместим с процесуалните норми. Същият е действал в пълно съответствие с правомощията си предвидени в чл. 334 – 337 НПК. Не може да има никакво съмнение, че тази инстанция е действала в съответствие с разпоредбите на процесуалния закон. Изпълнила е в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това не е възприела превратно доказателствата, в разред с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса извършено ли е или не престъпление от подс. И., съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства и приложените писмени доказателства, чрез които е установил точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установил по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил осъден за това. Не възприемайки констатациите и правните изводи на първоинстанционният съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. По довода за нарушение на закона: И това посочено основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, е неподкрепено от данните по делото и е неоснователно. По същество се правят конкретни възражения във връзка с необосновани изводи относно фактическата обстановка и неправилно според защитата кредитиране на част от събрания доказателствен материал. По своята същност те се свеждат до оспорване обосноваността на второинстанционната присъда във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Касационната инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова, процесуалният закон не предвижда необосноваността като касационно основание. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата е спазен регламентирания процесуален ред. При това въззивната инстанция, както бе посочено и по – горе в мотивите, при установяване на правно – релевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите й за виновността на подсъдимия са изцяло подкрепени от показанията на свидетелите А., А., Г., от експертното заключение по химическата експертиза и приложените писмени доказателства, включително протокол за медицинско освидетелствуване. Следователно, вътрешното й убеждение не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на доказателствата. Поради това е законосъобразен извода, че подс. И. е осъществил престъпния състав на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК. Точни и съобразени със закона са направените изводи, че допуснатите нарушения при вземане и изследване на кръвта, не могат да доведат до неправилност по отношение установената алкохолна концентрация в кръвта на подсъдимия. Правилно е прието, че протоколът за медицинско изследване е законосъобразен и че не е опорочен резултата от химическата експертиза. Обсъдени са били протоколът на л. 30 от ДП, подписан от лекаря, данните в него, че лицето е употребило алкохол и липсата на подписа му и неговото общо състояние, забавянето на изпращане на пробата за химическото изследване. От съществено значение в случая е отразеното в протокола за химическа експертиза № 91, л. 9 от ДП, че опаковката на пробата отговаря на изискванията на Наредба № 30/2001 г. и не е установен мирис характерен за разложителен процес в кръвта. Съставът на Върховният касационен съд изцяло възприема изводите на въззивната инстанция, относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите на тази съдебна инстанция в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието от въззивната инстанция, че е установено по несъмнен начин, че подс. И. е извършил престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК. Затова няма никакво основание, за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 1/15.01.2013 г., постановена по внохд № 365/2012 г., на Видинския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: