Ключови фрази
Неоснователно обогатяване * строително-монтажни работи


5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 89
С., 17.08.2015г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на девети юни две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА

при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 770 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез адв. И. Ц. срещу решение № 511 от 29.10.2013г. по т.д. № 975/2013г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 299 от 25.06.2013г. по гр.д. № 68/2013г. на Пазарджишки окръжен съд, Гражданска колегия в частта, с която предявеният от [фирма] против [община] иск за заплащане на получени без основание и представляващи равностойността на извършени през 2012г. изпълнителни СМР в сградата на „Градска библиотека”, [населено място], изразяващи се в: демонтаж на дървена дограма, демонтаж на дървена врата, доставка и монтаж на алуминиеви щори, доставка и монтаж на П. – дограма и стъклопласт с размер 2040/2050, доставка и монтаж на АЛ врата и АЛ дъски, грундиране с готов грунд върху мазилка, боядисване с латекс двукратно, топлоизолация на външни стени, външна силикатна мазилка, боядисване на фасада, фасадно тръбно скеле, фугиране на каменни плочи, изкърпване на външна пръскана мазилка, е отхвърлен за разликата между претендираните 32 026,03 лева и присъдените 25 198,23 лева, както и в частта, в която е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху получената без основание сума в периода 12.03.2012г. – 13.01.2013г. за разликата между търсеното обезщетение от 3 178,97 лева и присъденото такова в размер на 2 175,54 лева.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно и необосновано. Поддържа, че при неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 ЗЗД предмет на полученото може да бъде всяка имуществена облага, като не е задължително да има непосредственост при разместването на имуществена облага, т.е. обеднелият да е престирал непосредствено на обогатилия се. Поддържа, че под обогатяване се разбира както получаването на имуществени ползи, така и придобиването и спестяването на такива ползи от едно лице за сметка на друго /а не само на недължимо плащане/. Твърди, че в случая ответникът на практика си е спестил заплащането на рентабилност и ДДС, каквито би дължал при сключен договор с касатора или друг строител, което означава, че с размера на тези суми се е обогатил.
Ответникът [община] не изразява становище по касационната жалба.
С определение № 79 от 16.02.2015г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: Следва ли в сумата, дължима на изпълнителя в хипотезата на извършени строително-монтажни работи без сключен договор за изработка, да бъде включен ДДС?
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
За да постанови решението си, въззивният съд е приел за спорен пред него единствено въпросът относно размера на сумата, която се дължи на ищеца като равностойност на полученото без основание. В тази връзка въззивният съд е посочил, че реално полученото от ответника е свързано с извършване на СМР и влагане на материали, описани в решението, чиято парична равностойност е определена от приетото по делото заключение и от която логично следва да се изключи т.нар. рентабилност или печалба. Въззивният съд е приел, че за формиране на печалба освен придобивна сделка, следва да има и продажна и тъй като последната липсва, водещо при определяне на стойността на вложената без основание от ищеца стока или услуга е нейната придобивна /реална/ цена. Приел е още, че тази придобивна цена е логично да не бъде увеличавана с 20% ДДС поради това, че начисляването на този тип косвен данък предполага наличието на доставка по смисъла на ЗДДС, респ. договор /сделка/ по смисъла на гражданското и търговското законодателство, по които доставчик /продавач на стоката или извършител на услугата/ е ищецът в настоящото производство. Тъй като такива липсват, е приел за неоснователно искането за увеличаване на стойността на даденото без основание с 20 % ДДС.
По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване:
Съгласно чл.2, т.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. В чл.9, ал.1 ЗДДС е предвидено, че доставка на услуга е всяко извършване на услуга, в това число: продажбата или прехвърлянето на права върху нематериално имущество; поемането на задължение за неизвършване на действия или неупражняване на права; всеки физически и интелектуален труд, включително обработка в смисъл на производство, строеж или монтаж на материален актив със суровини и материали, дадени от възложителя в разпореждане на изпълнителя; извършването на услуга от държател/ползвател за ремонт и/или подобрение на нает или предоставен за ползване актив. Облагаема доставка според разпоредбата на чл.12, ал.1 ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Въз основа на тези разпоредби може да се приеме, че облагаема доставка по смисъла на ДДС е прехвърляне на право на собственост или други вещни права върху стоката или всяко извършване на услуга срещу насрещна престация, като доставката следва да е извършена от данъчно задължено по закона лице – лице, което е регистрирано по реда на ЗДДС. Не е налице основание да се приеме, че употребеното в цитираните разпоредби понятие „доставка” е равнозначно на гражданскоправното понятие „сделка”, тъй като за възникването на данъчно събитие е от значение реалното осъществяване на доставката, а не постигането на съгласие между страните за пораждане на договорения резултат.
Съгласно чл.82, ал.1 ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице – доставчик по облагаема доставка. В чл.86, ал.1 ЗДДС е предвидено, че регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период и посочи издадения данъчен документ в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон – за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. Когато е налице резултат за периода – данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в държавния бюджет по сметка на конпетентната териториална дирекция на НАП в срока за подаване на справка-декрарацията за този данъчен период /чл.89 ЗДДС/.
В постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 219 от 04.02.2014г. по т.д. № 871/2012г. на ВКС, ТК, I т.о. е прието, че по договор за изработка, който е обявен за нищожен, но резултатът от изпълнените СМР е постъпил в патримониума на собственика на имота, вземането на изпълнителя в размер на спестените разходи от собственика следва да се реализира по правилата за водене на чужда работа без пълномощие. Настоящият състав споделя тази практика и намира, че идентично следва да бъде разрешението и в хипотезата на изпълнени СМР без сключен договор за изработка, каквато е настоящата.
Извършването на строително-монтажни работи от данъчно регистрирано лице представлява доставка на услуга по смисъла на чл.9, ал.2, т.3 ЗДДС, независимо дали е в изпълнение на сключен договор за изработка. Тази доставка е възмездна, тъй като дори и без да е налице сключен договор между доставчика и получателя на услугата, по силата на закона на доставчика се дължи стойността на извършените СМР поради недопустимостта на неоснователното обогатяване. В този случай съгласно чл.26, ал.2 ЗДДС данъчната основа се определя от стойността на извършените СМР, която се дължи от получателя на услугата като насрещна престация по доставката. С оглед на това доставчикът е длъжен да начисли данъка и да го внесе, като при изпълнение на това задължение би извършил разходи не само в размер на стойността на извършените от него СМР, но и на дължимото ДДС, а ответникът като получател на услугата би спестил разходи в същия размер.
Предвид изложеното, отговорът на поставения правен въпрос е в следния смисъл: Извършването на строително-монтажни работи от регистрирано по ЗДДС лице без наличие на сключен договор за изработка представлява облагаема доставка по смисъла чл.9, ал.2 ЗДДС. В този случай в сумата, дължима на изпълнителя от получателя на доставката, следва да бъде включен ДДС, когато такъв е начислен от изпълнителя по реда на чл.86 ЗДДС.
По същество на касационната жалба:
С оглед обстоятелството, че първоинстанционното решение в частта, с която ответникът [община] е осъден да заплати на ищеца [фирма] сумата 25 198,23 лева, представляваща стойността на извършени през 2012г. допълнителни СМР в сградата на „Градска библиотека”, [населено място], е влязло в сила като необжалвано, по делото се явява безспорно установено, че ищецът е извършил описаните в исковата молба строително - монтажни работи, че същите са с добро качеството и стойността им възлиза на посочената сума. Ищецът е съставил данъчна фактура № 241 от 20.09.2011г. за дължимата сума за извършената работа, в която на отделен ред е посочил начисления ДДС, но не е представил доказателства, че е включил размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справката-декларация по чл.125 ЗДДС за този данъчен период и че е посочил фактурата в дневника за продажбите за съответния данъчен период, каквото е изискването на чл.86, ал.1, т.2 и т.3 ЗДДС. В съдебно заседание на 10.05.2013г. процесуалният представител на ищеца е заявил, че съставената фактура не е осчетоводена. Поради това настоящият състав приема за недоказано, че ищецът е начислил ДДС за извършената доставка, което с оглед дадения отговор на поставения правен въпрос обуславя неоснователност на претенцията му за осъждане на ответника да заплати и ДДС върху стойността на извършените СМР.
По изложените съображения, въпреки че даденото от въззивния съд разрешение на релевантния материалноправен въпрос е неправилно, обжалваното решение като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на касатора разноски не следва да се присъждат.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 ГПК
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 511 от 29.10.2013г. по т.д. № 975/2013г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪДИЯ: