3определение по ч.гр.д.№ 52 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
[населено място], 28.03.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Г. ч.гр.д.№ 52 по описа за 2011 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. кооперация „З. панега” срещу определение № 769 от 09.12.2010 г. по ч.гр.д.№ 492 от 2010 г. на Л. окръжен съд, с което е потвърдено определение № 225 от 07.10.2010 г. на Луковитския районен съд за прекратяване на гр.д.№ 225 от 2010 г.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебния акт и се моли същият да бъде отменен.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.2 от ГПК- противоречие с практиката на съдилищата по въпроса за задължението на съда при преценка на допустимостта на иска да се съобразява с естеството на търсената за всеки конкретен случай искова защита. Като практика на съдилищата, на която обжалваното определение противоречи, се сочи определение № 484 от 30.12.2008 г. по гр.д.№ 1998 от 2008 г. на ВКС, Пето г.о. В конкретния случай предмет на исковата претенция не била реституцията на имота, както неправилно бил приел съда, а установяване на реално съществуващото към момента право на собственост на кооперацията върху процесния имот, възникнало чрез придобивна сделка през 1942 г. и непрекратено по никакъв начин оттогава досега.
Ответникът по частната жалба Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, не взема становище.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/ и в срока по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалвания съдебен акт на 13.12.2010 г., а частната жалба е подадена на 15.12.2011 г./.
Тъй като е срещу акт на въззивен съд, с който по същество се оставя без уважение частна жалба срещу определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, съгласно чл.274, ал.3, т.1 от ГПК тази частна жалба подлежи на касационно обжалване, само ако са налице някои от основанията на чл.280, ал.1 от ГПК. В случая е налице противоречие на обжалваното определение с посоченото от касатора определение № 484 от 30.12.2008 г. по гр.д.№ 1998 от 2008 г. на ВКС, Пето г.о., в което е прието, че при преценката на правния интерес от предявяване на иска съдът следва да се съобразява с естеството на търсената за всеки конкретен случай искова защита. Обратно, в обжалваното определение, въпреки твърденията на ищцовата кооперация в исковата молба, че е собственик на процесния имот и никога този имот не й е бил отнеман, съдът е приел, че е предявено искане за възстановяване на собствеността на отнето от кооперацията имущество и с оглед на това е счел иска за недопустим. Поради това е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна поради следното: Както бе посочено и по-горе, в исковата молба ищцовата кооперация е твърдяла, че е собственик на процесния имот и никога този имот не й е бил отнеман. Обосновала е правния си интерес от предявяване на установителен иск за собственост с факта, че ответникът-Държавата се е снабдил с акт за държавна собственост върху процесния имот, който го легитимира като собственик на имота пред трети лица. С оглед тези твърдения в исковата молба напълно неправилно съдът е счел, че е предявено искане за възстановяване на собствеността на кооперацията, което съгласно Наредбата за условията и реда за връщане на кооперации и кооперативни съюзи на тяхно иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10.09.1944 г. се извършва по административен ред и поради това е прекратил делото. Ето защо, обжалваното определение на въззивния съд, както и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени, а делото върнато на първоинстанционния съд за по-нататъшно разглеждане и решаване на спора по същество.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно разглеждане частната жалба на П. кооперация „З. панега” срещу определение № 769 от 09.12.2010 г. по ч.гр.д.№ 492 от 2010 г. на Л. окръжен съд, с което е потвърдено определение № 225 от 07.10.2010 г. на Луковитския районен съд за прекратяване на гр.д.№ 225 от 2010 г.
ОТМЕНЯ определение № 769 от 09.12.2010 г. по ч.гр.д.№ 492 от 2010 г. на Л. окръжен съд и потвърденото с него определение № 225 от 07.10.2010 г. на Луковитския районен съд за прекратяване на гр.д.№ 225 от 2010 г.
ВРЪЩА делото на същия състав на Луковитския районен съд за по-нататъшно разглеждане и решаване на спора по същество.
Определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
|