2 гр. д. № 4942/2016 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 148 София, 26.10.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на десети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 4942/2016 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. С. Т. срещу решение № 5049 от 16.06.2016 г. по гр. д. № 10153/2014 г. на СГС- ГО-ІІІ г. с-в, с което е потвърдено решение № І-44-103,(без дата на обявяване), постановено по гр. д. № 21716/2009 г. на СРС, 120 с-в. Жалбоподателят поддържа оплакване за материална незаконосъобразност на въззивното решение, което обуславя касационното основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Намира за неправилен изводът, че не е била налице една от предпоставките на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за изкупуване на предоставения на майка му имот – той да е бил застроен. Ответниците по касация Л. Т. С., Р. Т. И., Р. М. П., М. М. П., Г. Т. Н., М. Г. Н., С. Г. Н., Е. Г. Г., П. Ц. С., Е. Х. М., Х. Е. М., Т. Е. К., , намират жалбата за неоснователна. Ответниците Ц. Х. Н. и З. Д. Б. не са подали отговор на касационната жалба. С определение № 287 от 15.05.2017 г., постановено по делото на основание чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: задължен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото; кое е същественото обстоятелство по смисъла на § 1в, ал. 3, т. 3 от ДР ППЗСПЗЗ, което определя една трайно прикрепена към земята постройка, като такава по смисъла на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. За да се произнесе по тези въпроси и по същество на касационната жалба, настоящият състав на ВКС, І г. о. взе предвид следното: По въпроса, по който е допусната касационна проверка: Действащата редакция на §4а ПЗР ЗСПЗЗ съдържа две предпоставки при наличието на които възниква правото да се трансформира правото на ползване в право на собственост. Те са: правото на ползване да е предоставено на основания актове от посочените в § 4 от ПЗР ЗСПЗЗ и в имота да е построена сграда. По отношение на сградата, не е установено легално определение в закона и правилника за прилагането му. Противоречивата практика по този въпрос е преодоляна с ТР № 2/2012 г., в което е прието, че построеното в имот, предоставен за ползване на основание актовете по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, което не попада в посочените в § 1в от ДР ППЗСПЗЗ изключения и е трайно прикрепено към земята, представлява сграда по смисъла на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. По същество на касационната жалба: От фактическа страна е установено, че ищците са наследници на Ц. Н. Б.. С решение от 15.12.1999 г. на ПК при [община], Област София-град е възстановено правото на собственост до размер на 5447 кв. м. от заявения за възстановяване имот - нива с площ от 7.009 дка, в землището на [населено място], местността „Б.”, съставляваща имот пл. № 3325.115 по кадастралния план от 1950 г. Посочено е, че тази част е извън регулация, а останалите 1562 кв. м. попадат в терен под режима на § 4а от ПЗР ЗСПЗЗ като от тях в имот пл. № 453 попадат – 466 кв. м., а в имот пл. № 458 - 1096 кв. м. Тези два имота са заснети в съставения през 1978 г. кадастрален план. Ответницата П. Б. Г. е била ползвател на имот пл. № 458 и след влизане в сила на ЗСПЗЗ е упражнила предоставеното от закона право да трансформира правото на ползване в право на собственост на основание § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. През 1995 г. е заплатила стойността на 600 кв. м. от ползваните 1096, съставляващи имот пл. № 458, и се е снабдила с нот. акт за собственост № 178, т. ХІІІ, д. 2691/1996 г., а на 17.11.1997 г. е дарила имота на сина си К. С. Т., втория ответник по иска. В заповедта за изкупуване на терена е отразено, че в имота има построена сграда на 30 кв. м. върху бетонова основа. В съставения нот. акт № 167/1997 г. за продажба на имота на втория ответник К. Т., сградата е описана с площ от 13 кв. м., състояща се от една стая, построена без строителни книжа. С приета техническа експертиза въз основа на извършен оглед е установено, че имот № 458 не е ограден, не е застроен, в него вещото лице е намерило строителни отпадъци, за които изказва предположение, че вероятно са от съществувала сграда, която е съборена. Въз основа на така установените факти въззивният съд е достигнал до извода, че в полза на Г. не е възникнало правото да трансформира правото на ползване в право на собственост по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като към момента на влизане на ЗСПЗЗ в сила не е бил налице единият от елементите на това придобивно основание – предоставеният за ползване имот да е застроен. Приел е, че построената от Г. постройка не отговаря на изискванията за сграда, а има характеристиките на изброените в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, тъй като постройката е изпълнена от сглобяеми елементи – етернитови плоскости, по данни от констативния протокол от 01.09.1994 г., съставен от комисия, назначена от кметския наместник по прилагане § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Този извод е основан и на установеното с гласни доказателства, че в този имот и съседните е имало „някакви бараки”, че имота не е ограден и не се ползва, тъй като почвата е бедна. Пред въззивната инстанция ответницата е представила протокол № 5 от 15.11.1996 г., съставен от комисия, назначена със заповед от кмета на район В., която е установила, че в имота има постройка с размери 5.40 м. на 3.8 м. изградена на бетонова основа от етернитови плоскости. Представена е и служебна бележка от 01.02.1990 г., издадена от КЗС „В.”, в която е отразено, че й е предоставена земя за лично ползване с решение по протокол № 5 от 18.04.1978 г. в землището на кв. С. от 0.900 дка, в м. „Б.” и че продължава да я обработва за лично ползване. По данни от писмо от 27.09.1989 г., издадено от ИК на Столичен народен съвет, места в местността „Б.” – [населено място] са раздавани на основание ПМС № 76. От показанията на свидетелите Н. и Х. се установява, че в ползвания имот е била построена малка виличка на площ от около 30-40 кв. м. , в която са били обособени стая, кухненски бокс и антре. Била е построена и оранжерия. Впечатленията на свид. Х. са за „масивна къщичка”. Тези показания не влизат в противоречие с показанията на свидетелите на ищците, тъй като отразяват впечатленията им създадени в периода 1980 -1989 г. Свидетелите на ответниците са виждали имота след влизане в сила на реституционния закон, като свидетеля Х. сочи началото на 1992 г., която дата свърза със заеманата от него длъжност на кметски наместник. При така установените факти постановеното решение е неправилно като необосновано и поради нарушение на материалния закон, което е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяната му. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършване на други съдопроизводствени действия на основание чл. 293, ал. 2 ГПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора от касационната инстанция. По делото е установено, че към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, предоставеният на ответницата имот за ползване на основание акт по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е бил застроен със сграда, трайно прикрепена към земята – на бетонна основа. Тя по данни от протокол № 5 е била с площ от 20.52 кв. м. Била е изпълнена от етернитови плоскости. Фактът, че е била трайно прикрепена към земята и с предназначение стая, а според свидетелите е имала освен стоя и кухненски бокс и антре и е ползвана сезонно, дава основание да се приеме, че не е попадала в изключенията по § 1в, ал. 3 ДР на ППЗСПЗЗ, поради което за ползвателката е възникнало право на изкупуване и то е надлежно упражнено. На това основание праводателката на ищеца, неговата майка, е придобила правото на собственост върху имота, предмет на иска и валидно се е разпоредила с него в полза на ищеца К. Т.. Предявеният отрицателен установителен иск срещу касатора и ответницата П. Б. Г., негова майка и праводателка, като неоснователен следва да се отхвърли. На основание чл. 78, ал. 2 ГПК ответниците имат право на разноски с оглед изхода на спора. Ищците ще бъдат осъдени да заплатят направяните от ответника К. Т. разноски за всички инстанции, които възлизат на 709.56 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 5049 от 16.06.2016 г. по гр. д. № 10153/2014 г. на СГС- ГО-ІІІ г. с-в и потвърденото с него решение № І-44-103,(без дата на обявяване), постановено по гр. д. № 21716/2009 г. на СРС, 120 с-в. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от З. Д. Б., Л. Т. С., Р. Т. И., Р. М. П., М. М. П., Г. Т. Н., Ц. Х. Н., М. Г. Н., С. Г. Н., Е. Г. Г., П. Ц. С., Е. Х. М., Х. Е. М., Т. Е. К. срещу К. С. Т. със съдебен адрес [населено място], [улица], вх. „А”, ет. 1, чрез адв. К. Т. и П. Б. Г., представлявана от особен представител назначен на основание чл. 47, ал. 5 ГПК адв. М. П. от САК, с адрес [населено място], [улица], вх. В, партер, иск за установяване, че К. Т. и П. Г. не е собственици на основание наследяване и упражнено право на изкупуване по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ на 600/1105 ид. части от имот пл. № 458, нанесен в кад. лист № 810 и 811 в неодобрения кадастрален план на землището на[жк], м. „Малинова долина”-Бункера ІІ етап”, м. „Б.”, при съседи: от север – имот пл. № 453; от изток – мера; от юг – мера; от запад – път, заедно с построената в имота сграда със застроена площ от 13 кв. м. като неоснователен. ОСЪЖДА З. Д. Б., Л. Т. С., Р. Т. И., Р. М. П., М. М. П., Г. Т. Н., Ц. Х. Н., М. Г. Н., С. Г. Н., Е. Г. Г., П. Ц. С., Е. Х. М., Х. Е. М., Т. Е. К., всички със съдебен адрес : [населено място], [улица], ет. 3, ап. 5, чрез адв. М. С. от САК, да заплатят на К. С. Т. със съдебен адрес [населено място], [улица], вх. „А”, ет. 1, чрез адв. К. Т. от САК сумата 709.56 лв., разноски за водене на делото във всички инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: