6 Р Е Ш Е Н И Е № 60161 гр. София, 31 май 2022г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при секретаря......................Марияна Петрова........................и с участието на прокурора.......................Атанас ГЕБРЕВ...................................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 504 по описа за 2021г. Производството е по реда на чл.420, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 т. 4 от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на внохд № 191/16г. на окръжен съд гр. Ямбол. Основание за така направеното искане за възобновяване е постановено решение на Европейския съд по правата на човека от 28.05.2020г. (влязло в сила на 12.10.2020г.) по делото „З. срещу България”, с което са констатирани нарушения по чл.3 и чл.8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. В искането подробно се аргументира становището на Главния прокурор, че констатираните от Европейския съд нарушения на правата на човека имат съществено значение за делото. В съдебно заседание на касационната инстанция искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура по изложените в него съображения. Защитникът на осъдения по внохд № 191/16г. на окръжен съд гр. Ямбол Щ. – адв. Д. пледира за оставяне на искането за възобновяване без уважение по аргумент, че е внесено извън определения по закон срок. Приложената съдебна практика от страна на прокуратурата счита, че не е относима към конкретния случай. Осъденият Г. Щ., редовно призован, не се явява в заседанието на касационния съд. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 56 от 16.05.2016г. по нохд № 386/16г. районен съд Ямбол е признал подсъдимия Г. Щ. Щ. за виновен в това, че на 26.02.2015г. около 4.30ч. в [населено място], [община], на [улица] се съвкупил с лице, ненавършило 14г. – С. Д. Н., [дата на раждане] , поради което и на основание чл. 151, ал.1 във вр. с чл.54 и чл.58а, ал.1 от НК му наложил наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. След инициирана въззивна проверка по жалба на подсъдимия, с решение № 91 от 06.07.2016г. по внохд № 191/16г., Ямболски окръжен съд потвърдил първоинстанционната присъда. С решение на Европейския съд по правата на човека от 28.05.2014г. (влязло в сила на 12.10.2020г.) по делото „З. срещу България”, са установени нарушения по чл.3 и чл.8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. В материалите по делото е приложено писмо изх. № 99-00-22/14 от 06.04.2021г., на Министерство на правосъдието, с което ВКП се уведомява за постановеното решение на ЕСПЧ, подписано с електронен подпис. Писмото е било заведено в деловодството на ВКП на 09.04.2021г. на която дата следва да се приеме, че прокуратурата е узнала за постановеното решение на ЕСПЧ. От същата дата е започнал да тече месечният срок по чл.421, ал.2 от НПК. Искането за възобновяване от Главния прокурор е подадено на 14.05.2021г., след изтичане на месечния срок (изтекъл на 10.05.2021г.) Посоченото обстоятелство изисква проверка на допустимостта на искането и преценка дали то следва да се разгледа по същество. Постановяването на влязло в сила решение на ЕСПЧ, с което е констатирано нарушение на ЕКЗПЧОС, представлява основание по чл. 422, ал.1, т.4 от НПК за възобновяване на наказателното производство. Вярно е, че единственият субект, който може да направи искане за възобновяване на това е основание е Главният прокурор при наличието на две предпоставки – решението на ЕСПЧ да има съществено значение на делото и искането да е направено в срок от един месец от узнаването за постановеното решение. Съдебната практика на касационната инстанция относно правната природа на предвидения в чл.421, ал.2 във вр. с чл.422, ал.1, т.4 от НПК срок е твърде оскъдна, макар и еднопосочна – в решения № № 68 от 02.05.2018г. по н.д. № 210/18г. на III н.о. на ВКС и № 237 от 11.02.2019г. по н.д. № 1002/18г. на I н.о. на ВКС е прието, че този срок е инструктивен и има по - скоро дисциплиниращ характер. Като съображение за това се изтъква задължението на Главния прокурор да направи искане за възобновяване на основание чл.422, ал.1, т.4 от НПК, което произтича от поети международни задължения на българската държава в качеството й на страна по ЕКЗПЧОС. Съществената разлика между разгледаните в двете решения хипотези и настоящия казус се корени в обстоятелството, че искането за възобновяване в двете посочени решения е било в полза на осъдените лица, докато в настоящото дело се претендира възобновяване на производството, за да бъде проведено разследване за по - тежко наказуемо престъпление – за изнасилване по чл.152 от НК. В случаите, когато внесеното на основание чл.422, ал.1, т.4 от НПК искане за възобновяване е в полза на осъденото лице, дори то да е било забавено, за съда е налице задължение да се произнесе по съществото му, тъй като с пропускането на определения срок не отпада задължението, чието изпълнение е насочено не към реализирането на наказателна репресия, а към възстановяване на ограничени или нарушени граждански права (в същия смисъл Р.Ненков – БВКС бр.10, 2006г. стр.11). Това е така и поради обстоятелството, че искането за възобновяване на наказателно производство в полза на осъденото лице не е ограничено със срок – по аргумент от чл.421, ал.1 от НПК. В този смисъл възприетото в двете цитирани решения разбиране, че когато искането е в полза на осъденото лице, срокът за Главния прокурор по чл.421, ал.2 от НПК е инструктивен, се споделя и от настоящия касационен състав. В нормата на чл.421, ал.2 от НПК, освен, че се създава задължение за Главния прокурор да внесе искане за възобновяване при наличието на предпоставките за това, то се ограничава с конкретно разписан в закона срок. Посочването на такъв срок от страна законодателя не е случайно, тъй като представлява гаранция за правата на осъденото лице. Искането за възобновяване на наказателно дело, завършило с оправдателна присъда или определение или разпореждане за прекратяване и такова, с което се иска да се увеличи наказанието или да се приложи закон за по - тежко наказуемо престъпление може да се направи не по - късно от шест месеца от влизане в сила на съдебния акт или от разкриване на новите обстоятелства. След изтичането на този срок възможността да се иска възобновяване на наказателното производство се преклудира. Срокът по чл.421, ал.2 от НПК е дори още по - кратък – едномесечен от узнаване на решението на ЕСПЧ. И макар този срок да е инструктивен, когато искането за възобновяване е в полза на осъдения, то когато искането за възобновяване е във вреда на осъденото лице, този срок е преклузивен (в същия смисъл Г. М. – „Възобновяване на наказателни дела“ – изд. „Сиби“ – л.136). Да се приеме противното би означавало, че исканията за възобновяване, с които се иска влошаване на положението на осъдения са ограничени със срок, но тези подадени по чл.422, ал.1, т.4 от НПК подлежат на разглеждане във всички случаи, което би довело до неравноправно третиране на осъдените лица. По изложените съображения настоящият касационен състав счита, че искането за възобновяване на наказателното производство за провеждане на разследване срещу осъдения Щ. за по - тежко наказуемо престъпление, като подадено след изтичане на предвидения в чл.421, ал.2 от НПК срок, се явява се явява недопустимо и не подлежи на разглеждане по същество. Предвид изложеното Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ без разглеждане искането на Главния прокурор на Република България за възобновяване на внохд № 191/16г. на окръжен съд гр. Ямбол. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.