О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 57
София, 26.01. 2009
година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия,
второ отделение в закрито заседание на двадесети януари
две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от
съдията М.Славчева
ч.т.дело N 425/2008 година
Производство по чл.274, ал.3, т.2
ГПК.
Образувано е по частна касационна
жалба на “Л” –ЕАД против определение № 115 от 29.04.2008 г. по в.ч.гр.д. №
225/2008 г. на Великотърновския апелативен съд. По изложените съображения, че е
неправилно, жалбоподателят иска да се отмени и да се
постанови друго, с което да се остави в сила първоинстанонното
определение, с което е допуснато обепечение на иска
чрез налагане на запор върху сметките на ответника “Х” О. в Банка “П” и “Юробанк (Пощенска банка) до размер на сумата 46 444.26
лв.
В депозираното по делото съгласно
изискванията на чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение частният жалбоподател
е обосновал допустимостта на касационното обжалване на атакуваното определение
с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос в
противоречие с практиката на съдилищата – касационно основание по чл.280, ал.1,
т.2 ГПК. Излагат се съображения в подкрепа на довода, че обжалваното
определение е неправилно, тъй като при съмнение за вероятната основателност на
иска и при наличие на обезпечителна нужда съдът
допуска обезпечението под условие, че се внесе гаранция съобразно чл.391, ал.1,
т.2 ГПК, но не може да се откаже по съображения, че висящият спор между
страните относно преюдициалния за изхода му въпрос не
е разрешен с влязло в сила решение. Към изложението си прилага Определение от
15.10.2004 г. по в.ч.гр.д. № 468/2004 г. на ВтАС,;
Определение от 04.04.2007 г. по в.ч.гр.д. № 145/2007 г. на ВтАС;
Определение от 20.11.2001 г. на САС по ч.гр.д. № 2114/2001 г.; Определение от
03.08.2001 г. по ч.гр.д. № 2407/2001 г. на Софийски градски съд и Определение №
425/15.11.2004 г. по ч.гр.д. № 2590/2004 г. на Софийски районен съд.
Ответникът по частната касационна
жалба “Х” О. чрез процесуалния си представител адв. К
по реда на чл.276 ГПК изразява становище, че е неоснователна.
Върховният касационен съд,
Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по
делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в
срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално
допустима съобразно правилото на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение се дава разрешение по същество на обезпечителното производство.
С обжалваното определение е
отменено определение от 12.03.2008 г. по т.д. № 22/2008 г. на Русенския окръжен
съд в частта, с която на основание чл.389 ГПК е допуснатото обезпечение на
предявените от настоящия жалбоподател обективно
съединени искове срещу “Х” ООД-гр. Русе с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника в Банка
“П” и Ю. до размер на сумата 46 444.26 лв. и вместо него е постановено друго, с
което молбата му за допускане на обезпечение на предявените искове е оставена
без уважение. Изложени са съображения, че след като не е влязъл в сила
съдебният акт, който със сила на пресъдено нещо ще
разреши преюдициалния за изхода на спора въпрос, а
именно прекратен ли е или не наемният договор между страните по делото, то към
момента на постановяването му следва да се направи извода, че предявеният иск,
с който се претендира обезщетение поради ползване без правно основание на
собствения на ищеца недвижим имот не е вероятно основателен.
Касационно обжалване следва да се
допусне, тъй като разрешеният от въззивния съд
процесуален въпрос е съществен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като именно
неговото решаване е обусловило изхода на конкретния правен спор, а това е
въпросът за законовите предпоставки, при които се допуска обезпечение на иска и
съответно съставлява ли процесуална пречка за допускането му наличието на
висящо производство по преюдициален по отношение на
изхода на спора въпрос. Този въпрос е разрешаван
противоречиво от съдилищата, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1,
т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното
определение.
По същество частната жалба е
ОСНОВАТЕЛНА.
Предпоставките за допускане на
обезпечение са посочени в чл.391, ал.1 ГПК – т.1) ако искът е подкрепен с
убедителни писмени доказателства и т.2) ако бъде представена гаранция в
определения от съда размер съгласно чл.180 и чл.191 ЗЗД. За да допусне обезпечение
на иска, съдът трябва да установи, че ищецът има право на иск (искът е допустим
и вероятно основателен) и че е налице интерес от обезпечаването на иска. При
преценката за вероятната основателност на иска съдът изхожда от представените с
исковата молба, съответно в хода на производството писмени доказателства,
доказващи било факта, пораждащ претендираното право,
било факт, изключващ, унищожаващ или погасяващ отричаното с иска право. Законът
допуска да се допусне обезпечение на иска и при липса на доказателства,
подкрепящи неговата основателност при положение, че ищецът изрази готовност да
представи гаранция, а съгласно чл.391, ал.2 ГПК съдът може да задължи ищеца да
представи гаранция и в случая по ал.1, т.1. Цитираната разпоредба е аналогична
на съдържащата се в отменения Гражданскопроцесуален кодекс норма на чл.310 ГПК,
с която изцяло са съобразени приложените към частната касационна жалба съдебни
актове. Изложеното позволява да се направи извода, че като е приел, че не са
налице предпоставките за допускане на исканото обезпечение поради отсъствието
на влязъл в сила съдебен акт, разрешаващ със сила на пресъдено
нещо преюдицален за изхода на спора въпрос, възивният съд по същество е приел, че обезпечение се
допуска само по отношение на доказани, но не и на вероятно основателни искове.
Даденото от съда разрешение по отношение на условията и предпоставките, при
които наличието на които се допуска обезпечение на иска е направено изцяло в
противоречие с нормата на чл.391, ал.1 ГПК, което налага обжалваното определение
да се отмени и с оглед на представените по делото доказателства, сочещи на
вероятната основателност на предявения иск да се постанови вместо него друго, с
което да се допусне обезпечението му чрез налагане на посоченаата
в молбата на частния жалбоподател обезпечителна
мярка.
Водим от горното Върховният
касационен съд, състав на второ отделение при Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 115 от
29.04.2008 г. по в.ч.гр.д. № 225/2008 г. на Великотърновския апелативен съд, с
което е отменено определение от 12.03.2008 г. по т.д. № 22/2008 г. на Русенския
окръжен съд в частта, с която на основание чл.389 ГПК е допуснатото обезпечение
на предявените от “Л” –ЕАД обективно съединени искове срещу “Х” ООД-гр. Русе с
правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА на основание чл.391,
ал.1, т.1 ГПК обезпечение на предявените от “Л” –ЕАД искове чрез налагане на
запор върху сметките на ответника “Х” О. в Банка “П” и “Ю” (Пощенска банка) до
размер на сумата 46 444.26 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: