О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                        № 30 Гр.София, 16.01.2009 г.       ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди и девета година, в състав:                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска                                                            ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                                                                                                                                           Тотка Калчева   при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 361 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “У”АД, гр. С. срещу определение № 579/23.09.2008г., постановено по ч.гр.д. № 3581/2008г. от Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против разпореждане № 315/07.08.2008г. по гр.д. № 22161/08г. на Софийския районен съд за отхвърляне на заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Е. С. Й. и В. И. Й. , солидарно, за вземания, произтичащи по договор за банков кредит. Частният жалбоподател поддържа, че определението е нищожно, евентуално недопустимо и евентуално неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Ответниците не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, констатира, че частната касационна жалба е редовна. Подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК във вр. с чл.413, ал.2 от ГПК, и е спазен срокът по чл.275, ал.1 от ГПК. Производството по делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, предявено от “У”АД срещу Е. С. Й. и В. И. Й. въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката от 04.08.2008г. и договор за ипотечен кредит от 26.04.2007г. За да постанови обжалваното определение въззивният Софийски градски съд е приел, че не са спазени изискванията на чл.410, ал.2 от ГПК, според които заявителят следва да попълни всички реквизити на заявлението за издаване на заповед за изпълнение съгласно утвърдения образец по чл.425 от ГПК и липсата на реквизит има за последица нередовност на заявлението. Според решаващия състав заявлението не съдържа името на законния представител на дружеството – заявител – нарушение по чл.127, ал.1, т.2 от ГПК, а правилото на чл.129 от ГПК за указване от съда за отстраняване на констатирани нередовности на заявлението, не намира приложение в заповедното производство.   Становището на настоящия състав произтича от следното: Атакуваното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл.280, ал.1 от ГПК. Частният жалбоподател поставя като съществени за делото въпросите за приложението на нормата на чл.129, ал.2 от ГПК в заповедното производство и за задължителността за посочване на законните представители на дружеството – заявител с оглед на препращането на чл.410, ал.2 от ГПК към нормата на чл.127, ал.1, т.2 от ГПК. Съставът на Първо отделение на Търговската колегия намира, че частният жалбоподател е поставил съществени процесуалноправни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Изводите на въззивния съд са основани на тълкуването на нормите на чл.410, чл.411, чл.127 и чл.129 от ГПК, приложими към разглеждания казус, и същите са от значение за крайния резултат от произнасянето на съда. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК предпоставя противоречие в практиката на съдилищата по влезли в сила съдебни актове. В случая частният жалбоподател е посочил едно определение на СГС, за което липсват данни да е влязло в сила. Налице е предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Съществените процесуалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото поради необходимост от произнасяне от ВКС при липсата на задължителна за съдилищата практика по поставените въпроси и нуждата от тълкуване на приложените правни норми по нов за националното право институт. По тези съображения настоящият съдебен състав допуска касационното обжалване на въззивното определение по ч.гр.д. № 3581/2008г. на Софийския градски съд. Неоснователни са поддържаните основания за нищожност и недопустимост на въззивното определение. Според частния жалбоподател определението е нищожно като постановено от орган извън компетентността му – от Административната колегия на СГС, а недопустимо, тъй като частната жалба е разгледана на основание чл.413, ал.1 от ГПК. Съгласно Закона за съдебната власт административните дела се разглеждат като първа инстанция от административните съдилища, а гражданските дела – от съответния районен или окръжен съд – чл.89 и чл.82 от ЗСВ. Окръжният съд действа като втора инстанция по граждански дела / чл.83/ и в същия могат да бъдат създавани отделения – чл.84, ал.2 от ЗСВ. В случая, обжалваното определение е постановено от състав на Софийския градски съд, който е със статут на окръжен съд, а разпределението на делата в отделенията на съда не променя компетентността му на съд, разглеждащ граждански дела като въззивна инстанция. Определението е постановено по реда на чл.274 и сл. от ГПК, т.е. по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционния Софийски районен съд, а посочването на нормата на чл.413, ал.1 от ГПК е техническа грешка, тъй като въззивният съд е счел частната жалба за допустима съгласно чл.413, ал.2 от ГПК. По първия поставен съществен процесуалноправен въпрос за приложението на нормата на чл.129 от ГПК в заповедното производство съставът на Първо отделение на Търговската колегия намира следното: Законосъобразни са изводите на въззивната инстанция, че за районния съд не съществува задължение за даване на указания за отстраняване на нередовностите на заявлението. Разпоредбата на чл.410, ал.2 от ГПК не препраща изрично към чл.129 от ГПК относно проверката за редовност на заявлението. По силата на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК съдът се произнася едновременно по редовността на заявлението по чл.410, ал.2 във вр. чл.127 и чл.128 от ГПК и по основателността на искането по чл.411 от ГПК. В Глава 37 – чл.425, ал.2 от ГПК е предвидена изрична възможност районният съд да дава писмени указания, но само когато не е използван образец на заявлението или използваният е неправилен. Разпоредбата на чл.101, ал.1 от ГПК, вменяваща задължение на съда да следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия, не намира приложение при констатирана нередовност на заявлението по чл.410 от ГПК. Същата въвежда общи правила за поправяне на процесуалните действия на страните, но не и при нередовност на сезиращия съда акт – заявление за издаване на заповед за изпълнение. Липсата на изрична или препращаща норма налага извода, че при нередовност по чл.127, ал.1 и 3 или по чл.128, т.1 и 2 от ГПК съдът се произнася с разпореждане за отхвърляне на заявлението. По втория въпрос: Редовно ли е заявлението за издаване на заповед за изпълнение, подадено от пълномощник, в случаите, когато не са посочени данни за законния представител на дружеството – заявител? Съгласно чл.410, ал.2 от ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, а по силата на чл.425, ал.1 от ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение се попълва по утвърден образец по Наредба на министъра на правосъдието. Според образеца на заявлението заявителят посочва: в т.2 - трите си имена или наименованието на дружеството или организацията, в т.3 - законния представител и в т.4 – данни за пълномощник.казанията за попълване на заявлението – Приложение №1 на Наредба № 6 /20.02.2008г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и на други книжа във връзка със заповедното производство, задължават в т.3 на заявлението да се посочва представителя по закон на заявителя, ако последният не е навършил пълнолетие или е поставен под запрещение, а в т.4 – данните за пълномощника, ако заявлението е подадено от това лице. Препращането на разпоредбата на чл.410, ал.2 от ГПК към съдържанието на исковата молба предполага точното спазване на задължителните реквизити по чл.127 от ГПК. Съгласно чл.127, ал.1, т.2 от ГПК в исковата молба се сочат: името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива. Анализът на посочените норми налага извода, че задължителният реквизит от съдържанието на исковата молба е името на ищеца /ответника/, а името на законния представител или на пълномощника - евентуален, в случаите, когато лицето има такива. Представителството на търговските дружества е органно, т.е. юридическото лице не формира самостоятелно правновалидна воля, а извършва правни действия чрез волеизявленията на представителя си. Органното представителство на юридическите лице не е типичното законно /задължително/ представителство, каквото е това на непълнолетните и на поставените под запрещение. Следователно елемент от съдържанието на исковата молба е посочването на данните за физическото лице, депозирало молбата – органен представител или пълномощник на ищеца – юридическо лице, респ. лицето, чрез което ще се осъществява представителството на ответника. При подаване на исковата молба от пълномощник – адвокат, упълномощен от органния представител на юридическото лице, това е физическото лице, чиито име и адрес следва да се посочени съгласно чл.127, ал.1, т.2. Данните за представителството на дружеството и за упълномощителя на адвоката - пълномощник имат значение за установяване на представителната му власт, но не са задължителен реквизит от съдържанието на исковата молба по чл.127, ал.1, т.2 от ГПК. Препращането на нормата на чл.410, ал.2 от ГПК към разпоредбата на чл.127, ал.1 от ГПК относно редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е досежно задължителните реквизити на исковата молба.твърденият образец за заявление не въвежда допълнителни изисквания за редовност относно посочването на законен представител на заявителя, когато заявлението е депозирано от пълномощник, с изключение на хипотезите на представителство на непълнолетен или на поставен под запрещение кредитор. По тези съображения съставът на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение, подадено от пълномощник /адвокат/ на кредитора – търговско дружество е редовно според изискванията на чл.410, ал.2 във вр. с чл.127, ал.1, т.2 от ГПК и когато не са попълнени данните по т.3 на утвърдения образец - за име на законен представител, т.е. за физическото лице, което осъществява представителство за юридическото лице съобразно вписванията в търговския регистър. С оглед на редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, обжалваното въззивно определение е неправилно и следва да се отмени. Предвид на въведената компетентност на първоинстанционния съд за едновременно произнасяне по редовността /чл.410, ал.2 от ГПК/ и по основателността на заявлението, в случая липсва обсъждане на предпоставките по чл.410, ал.1, чл.417 и чл.411, ал.2 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, поради което на отмяна подлежи и разпореждането на Софийския районен съд. Делото следва да се върне на СРС за произнасяне по наличието или липсата на законовите представки за издаване на заповед за изпълнение по заявеното основание по чл.417 от ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд     О П Р Е Д Е Л И :     ОТМЕНЯ определение № 579/23.09.2008г., постановено по ч.гр.д. № 3581/2008г. от Софийския градски съд и разпореждане № 315/07.08.2008г. по гр.д. № 22161/08г. на Софийския районен съд ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за произнасяне по основателността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение съгласно чл.417 от ГПК. Определението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.