Р Е Ш Е Н И Е № 146 София, 24.07.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети май две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря АЛБЕНА РИБАРСКА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 2570/2013 година Производството е по реда на чл. 307, ал. 2, вр. чл. 303 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. На 06.03.2013г. е подадена от К. П. Д. от [населено място] молба за отмяна на влязлото в сила решение на № 841, постановено на 07.06.2011г. по в.гр. дело № 911/2011г. на ПОС, с което е потвърдено решение №65 от 25.02.2011г. по гр.д. №402/2010год. на Асеновградски районен съд, с което се отхвърлят предявените искове от К. П. Д. против И. Д. Г. искове за заплащане на сумата от 280 (двеста и осемдесет) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от пропукване на тавана на антрето и стените в него; 260 (двеста и шестдесет) лева - от демонтиране на алуминиеви елементи от покрива на антрето; 200 (двеста) лева - от наводняване на антрето; 3000 (три хиляди) лева- от завземане на площ от 3 кв. м. от нейния имот; 1000 (хиляда) лева, обезщетение за неимуществени вреди – притеснение и некомфорт, всички причинени от полагане на изолация на калканната стена на сградата на ответника, ведно със законната лихва от датата при причиняване на същите - 13.06.2008г. до окончателното им изплащане. Поддържаните основания за отмяна са по чл. 303, ал. 1, т. 1 , пр.1 ГПК – ново обстоятелство, изразяващо се в принудително издаване на Протокол №1 от 10.07.2012г. на ГД” Пожарна безопасност и защита на населението” за налагане на принудителна административна мярка – спиране на тока, по чл.268 ЗМВР, връчен лично на молителката на 10.07.2012г., и Заповед №1 на Началника на РСПБЗН А. от 09.07.2012г. за спиране на подаването на ел.енергия на адреса на молителката, връчена лично на молителката на 09.07.2012г.; по чл.303 ал.1 т.1 пр.2 ГПК – нови писмени доказателства, каквито според молителката са : Отказ за застраховане на жилището, издаден от Д. [фирма] на 08.04.2011г. и Констативен протокол за състоянието на имота от 08.04.2011г.; частна експертиза за актуалното състояние на имота на молителката, изготвена на 16.05.2012г. от строителна фирма [фирма] – [населено място]; по чл.303 ал.1 т.2 ГПК - наличието на това основание е обосновано с твърдението, че неправилното и необосновано решение, предмет на молбата за отмяна, е основано изцяло на лъжливите показания на свидетеля Д. И. Г., посочен от ответника по иска, срещу когото има образувана прокурорска преписка №4467/2010г. по описа на Пловдивска окръжна прокуратура, както и , че във връзка с тази преписка са постановени две постановления на прокурорите Д. А. и Д. М., с които е разпоредено извършване на допълнителна проверка във връзка с жалбата на К. П. Д. за лъжесвидетелстване. По подробно изложени в молбата съображения се поддържа искане за отмяна на посочените основания на неправилното и необосновано решение, постановено от Пловдивски окръжен съд. Ответникът по молбата за отмяна – И. Д. Г., не взема становище по молбата за отмяна. Настоящият състав на ВКС, Трето отделение, Гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. със сочените основания за отмяна, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 307 и сл. ГПК, намира следното: Молбата за отмяна, постъпила в канцеларията на РС- Асеновград на 13.03.2013г. във връзка с поддържаните основания по чл.303 ал.1 т.1 пр.1 и пр.2 ГПК е подадена извън рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Съображенията за това са следните : Съгласно нормата на чл.305 ал.1 т.1 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня: в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В случая решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 07.06.2011г., когато е постановено от въззивния съд, тъй като с оглед цената на исковете, същото не подлежи на касационно обжалване. Новите обстоятелства, поддържани от молителката, са й станали известни съответно на 10.07.2012г. и 09.07.2012г., когато видно от отбелязването върху представените с молбата за отмяна доказателства за установяване на тези обстоятелства - Протокол №1 от 10.07.2012г. на ГД” Пожарна безопасност и защита на населението” и Заповед №1 на Началника на РСПБЗН А. от 09.07.2012г. , последните са й връчени лично. При това положение с оглед цитираната норма тримесечният срок за молителката в най-благоприятния за нея вариант / считано от 10.07.2012г./ е изтекъл на 10.10.2012г. Молбата за отмяна в частта на поддържаното основание по чл.303 ал.1 т.1 пр.1 ГПК е подадена на 13.03.2013г. след като правото да се подаде вече е преклудирано. Както бе посочено по-горе в настоящото решение, при поддържане на основание по чл.303 ал.1 т.1 пр.2 ГПК началният момент на тримесечния преклузивен срок се свързва с деня, в който молителката е могла да се снабди с новото доказателство. В случая новите доказателства, посочени от молителката - Отказ за застраховане на жилището, издаден от Д. [фирма], и Констативен протокол за състоянието на имота, издаден от Д. [фирма], са от 08.04.2011г. , тоест преди влизане в сила на решението. Същите са изготвени по нейно искане във връзка с изтичане срока на застрахователна полица № 11201155218 /20.05.2010г., касаеща собствения й имот. Молителката не посочва дата и не представя доказателства кога са й връчени, но съобразявайки вече изложените данни, съдът приема, че най-благоприятния за нея вариант е за начало на срока да се счита датата, на която е влязло в сила решението или 07.06.2011г. С оглед на това срокът е изтекъл на 07.09.2011г., а молбата за отмяна е подадена осемнадесет месеца по-късно и поради това е просрочена. Във връзка с представената като ново доказателство частна експертиза за актуалното състояние на имота на молителката, изготвена на 16.05.2012г. от строителна фирма [фирма] – [населено място], следва да се посочи, че същата не покрива общите изисквания за посочване и поддържане на основание по чл.303 ал.1 т.1 пр.2 ГПК, тъй като това новосъздадено доказателство е относимо към нововъзникнали след влизане в сила на решението факти – актуалното състояние на имота към датата на изготвянето му, което е ирелевантно за предмета на спора и извън обхвата на визираното в чл.303 ал.1 т.1 ГПК основание за отмяна. Съобразно изложеното молбата за отмяна в частта на поддържаните основания по чл.303 ал.1 т.1 ГПК е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Молбата за отмяна в останалата й част е допустима, но разгледана по същество – неоснователна. Съображенията за това са следните : Съгласно нормата на чл.305 ал.1 т.2 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня: на влизане в сила на решението или узнаване на присъдата, но не по-късно от една година от влизането й в сила - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. В случая в молбата за отмяна се поддържа довод за наличие на надлежно установена неистинност на показанията на свидетеля Д. И. Г., посочен от ответника по иска, срещу когото има образувана прокурорска преписка №4467/2010г. по описа на Пловдивска окръжна прокуратура, както и , че във връзка с тази преписка са постановени две постановления на прокурорите Д. А. и Д. М., с които е разпоредено извършване на допълнителна проверка във връзка с жалбата на К. П. Д. за лъжесвидетелстване. С оглед на това твърдение следва да се счете, че молбата е подадена в срок. Горното, наред с обстоятелството, че същата е заявена от надлежно конституирана страна в процеса, имаща правен интерес от предприето процесуално действие и срещу акт, подлежащ на отмяна при наличие на лимитивно изброените в чл.303 ГПК основания – влязло в сила съдебно решение, обосновават правен извод за процесуалната й допустимост. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. Съображенията за това са следните: Производството за отмяна е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само при наличие на изрично посочените в закона основания. В случая молителят се позовава на чл. 303, ал. 1, т. 2, пр.2 ГПК. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК заинтересованата страна заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показанията на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител връзка с решаването на делото. Общото във всички посочени случаи е, че неправилността на решението се дължи на извършено престъпление, което трябва да бъде установено по надлежния ред, т. е. с влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.), респ. чл. 124, ал. 5 ГПК, когато наказателното преследване е изключено поради някоя от посочените в чл. 24 НПК причини. В разглеждания случай посочените предпоставки не са налице, тъй като висящото предварително наказателно производство, на който факт се позовава молителката, не представлява признаването на показанията на свидетеля Д. И. за неистински по надлежния съдебен ред. Не може да се обоснове извод и за това, атакуваното решение да е основано на неистинските показания на този свидетел, доколкото то е постановено очевидно преди приключване , нещо повече – при все още висящо наказателно производство за установяване на твърдяната неистинност. Предвид изложеното молбата за отмяна в тази й част е неоснователна. Останалите, изложени в молбата съображения, са такива, касаещи правилността на решенията, и не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство. Предвид изхода разноски за молителя не се следват, а от ответника по молбата за отмяна не са претендирани. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от К. П. Д. от [населено място] молба за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 пр.1 и пр.2 ГПК на влязлото в сила решение № 841, постановено на 07.06.2011г. по в.гр. дело № 911/2011г. на Пловдивски окръжен съд. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от К. П. Д. от [населено място] молба за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.2 пр.2 ГПК на влязлото в сила решение № 841, постановено на 07.06.2011г. по в. гр. дело №911/2011г. на Пловдивски окръжен съд. Решението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд в частта, с която молбата е оставена без разглеждане, а в останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: