4 Р Е Ш Е Н И Е № 192 София , 8 май 2015г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ : Юрий Кръстев Е. Авдева при секретар К.П. и в присъствието на прокурора К.Колова..................................изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 370/2015 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по касационна жалба на защитника на подсъдимия Х. Е. М. Е. Д. против присъда № 16 от 22. 01. 2015 г. по внохд № 4448/2014 г.по описа на Софийски градски съд. В жалбата и нейното допълнение се сочи, че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. Изтъква се, че данните по делото не обосновават пряк умисъл за унищожаване на чужда вещ, а насочват към извод за непредпазливо деяние. С позоваване на касационните основания на чл. 348 , ал. 1 , т. 1 и т. 2 от НПК касаторът отправя искане за оправдаване или, алтернативно – за отмяна на присъдата и ново разглеждане на делото от друг въззивен съдебен състав. Пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения, доразвити и в писмени бележки. Прокурорът пледира присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното : Софийският районен съд, трети състав, с присъда от 24.09.2014 г. по нохд № 15329/2013 г. признал подсъдимия Х. Е. М. Е. Д. за невинен и го оправдал по обвинението по чл. 216, ал. 1 от НК. Софийският градски съд, четвърти въззивен състав, с присъда № 116 от 22.01.2015 г. по внохд № 4448/2014 г. отменил първоинстанционната присъда и вместо нея постановил нова, с която признал подсъдимия Х. Е. М. Е. Д. за виновен в това, че на 28.11.2012 г., в [населено място], в казино „У. Б.”, унищожил противозаконно чужда движима вещ - счупил тъч-скрийн екран на игрален автомат, на стойност 2 300, 38 лева, собственост на [фирма], поради което и на основание чл. 216, ал. 1, пр. 1 и чл. 54 от НК му наложил наказание три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил съгласно чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия съдът възложил и сторените по делото разноски. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е основателна поради следните съображения: Софийският градски съд е постановил нова присъда при съществени нарушения на процесуалните правила, гарантиращи пълно, обективно и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото, поради което и в нарушение на закона счел поведението на подсъдимия за съставомерно по повдигнатото обвинение за умишлено унищожаване на чужда вещ. Въззивният съд / на стр. 3 от мотивите си / съобщава, че фактическата обстановка, която възприема, е „аналогична” на отразената в първостепенния съдебен акт. В действителност втората инстанция е коментирала твърде различни обстоятелства, очертаващи субективните елементи на деянието като приел, че деянието е извършено при пряк умисъл. Тук е мястото да се припомни , че формата на вината, макар изводима от обективирани промени на реалната действителност, е подлежащ на установяване факт, а не правна конструкция. В частност умисълът, макар да е съвкупност от психически моменти, които отразяват субективното отношение на дееца към извършваното деяние и неговите общественоопасни последици, е част от субективната реалност, проявена в психическата сфера на дееца. Ето защо той подлежи на установяване чрез доказване както всички други фактически констатации по делото Вж., И. Н. , Наказателно право на РБ , 1972 г. стр.319 и сл.. Въззивният съдебен състав е допуснал процесуално неправилен подход, подменяйки фактите със свои разсъждения, което е отклонило постановения акт от стандарта на чл. 13 и чл.14 от НПК. В този ред на мисли настоящия съдебен състав съзира и елементи на превратно тълкуване и избирателен анализ на доказателствата. Така на стр.4 е отбелязано, че според свидетеля П. подсъдимият нанесъл удар с юмрук по монитора на игралния автомат с такава сила и интензитет, че свидетелят незабавно натиснал панк-бутона . Информацията, съобщена от П., не е интерпретирана в сравнение фактите, съобщени от свидетелите Е. и И., които също били в казиното. Според Е. той повикал П., за да натисне бутона едва след като изгаснал екрана, а според И. „клиента го е ударил /тъч-скрийна/ малко по-силно/. Свидетелите чули шум от удар , но единият от тях /Е./ дори не може да уточни дали подсъдимият е замахнал с юмрук или с цяла длан. Не са обсъдени и съобщените от свидетеля Т. данни, че при повреждането на монитора обикновено има и счупване на външното стъкло, като съдът се ограничил с простото отхвърляне на тази информация от сбора факти , очертаващи волевите измерения на умисъла. Извън вниманието на съда са останали и всички данни за поведението на подсъдимия преди, по време и непосредствено след деянието, които също не са без значение при изясняване на формата на вината. Е. Д. бил познат на персонала редовен клиент , който обичайно имал кротко поведение, консумирал единствено кафе, а след инцидента бил видимо притеснен. Ако въззивният съд бе обсъдил цялата доказателствена съвкупност, би могъл да стигне до други фактически изводи за формата на вината ,имащи съществено значение за правната квалификация на деянието. Обобщено, касационната проверка намира, че вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите е изградено в нарушение на правилата по чл. 13 и чл. 14 от НПК, което формира касационното основание на чл. 348, ал. 1, т.2 от НПК. Поради тази причина и базираната върху него констатация за съставомерност на деянието по чл. 216, ал.1 от НК е относима към нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1 , т. 1 от НПК. Обжалваната присъда следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от второстепенния съд, при което да се отстранят посочените нарушения. Касационната инстанция не би могла да удовлетвори претенцията за оправдаване на подсъдимия при установената от въззивния съд фактическа обстановка, а естеството на касационната проверка не допуска нови изводи по фактите. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 348 , ал.1 , т.1 и т.2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯВА присъда № 16 от 22.01.2015 г. по внохд №4448/2014 г.по описа на Софийски градски и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.