Р Е Ш Е Н И Е № 116 С о ф и я, 22 май 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 27 а п р и л 2018 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 305/2018 година. С касационен протест от Софийската апелативна прокуратура се претендира отмяна на решение № 568 от 18.12.2017 г., постановено по ВНОХД № 912/2017 г. от Апелативен съд-София с доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1 и 2 от НПК и искане за отмяната му и връщане на делото за новото му разглеждане от въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения и отправеното искане. Подсъдимият Б. Л. С. от София, редовно уведомен, не взема лично участие в касационното производство, като защитникът му адв.Й.П. от АК-София оспорва основателността на протеста и моли същият да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд провери правилността на протестираното решение в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 346 от 22.12.2016 г. по НОХД № 2189/2016 г. Софийският градски съд е признал подсъдимия Б. Л. С. от София за невинен в това на 10.02.2016 г. в София, при условията на опасен рецидив да е отнел чужди движими вещи – 300 лева, собственост на „.....”-Е., от владението на В. О. С., продавач-консултант в магазин на търговското дружество за хранителни стоки „Моят магазин” в[жк], като я е заплашил с пистолет, с намерение противозаконно да ги присвои и е оправдан по обвинението му по чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК. Разпоредено е веществените доказателства – дрехи и маратонки да се върнат на подсъдимия. Направените разноски по водене на делото е постановено да останат за сметка на държавата. Присъдата е била протестирана от Софийска градска прокуратура с оплаквания за нейната необоснованост, процесуална и материалноправна незаконосъобразност с искане за провеждане на въззивно съдебно следствие и след отмяната й постановяване на нова осъдителна присъда по предявеното на подсъдимия обвинение, но с поставеното на касационна проверка решение Апелативният съд в София я е потвърдил изцяло. Касационният протест визира отново неправилната според прокурора дейност на съда при формиране на вътрешното му убеждение относно авторството на деянието в лицето на подсъдимия, довело до неоснователното му оправдаване, утвърдено от въззивния съд с искане за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за новото му разглеждане с конкретни указания за отстраняване на констатираните от него процесуални пропуски. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема протеста за допустим, подаден в законоустановения срок и срещу подлежащ на основание чл.346, т.1 от НПК на редовна касационна проверка въззивен съдебен акт, като разгледан по същество същият е НЕОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения : Макар да са ангажирани двете касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, доводите на протестиращия въззивното решение прокурор всъщност касаят единствено изграждането на вътрешното убеждение на апелативния съд по фактите от предмета на доказване по делото, основно за авторството на деянието в лицето на подс.С., поради което следва да бъдат разгледани заедно. Акцентът е поставен върху процесуалната годност на проведеното два дни след деянието разпознаване на същия от св.В.П. (предишна фамилия С.) и достоверността на показанията й, неоснователно отречени от съда заради нарушаване на разпоредбите на чл.170 и чл.171, ал.2 и ал.4 от НПК и заради възприетите като „колебливи, променящи се и нестабилни” нейни твърдения в проведените й няколкократно разпити на досъдебното производство и в съдебната фаза на процеса. Тези изводи на съда се оборвали и от показанията на св.К. и св.Я. (участвали в разпознаването лица), поради което се настоява за нов прочит на доказателствата в съответствие с чл.13 и чл.14 от НПК след връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане за осъждането на подсъдимия по предявеното му обвинение. Тези възражения са били правени и пред въззивния съд, наред с редица други и по тях са изложени убедителни съображения, които няма основание да не бъдат споделени от настоящата инстанция. Правилно още градският съд е приел проведеното на 12.02.2016 г. разпознаване на подс.С. за опорочено, макар протоколът за това следствено действие да е бил оформен изрядно от процесуална гледна точка. То е пряко свързано с показанията на св.П. (С.) като разпознаващ дееца на грабежа свидетел, за проверка достоверността на които са били положени сериозни усилия от двете инстанции по фактите. Като най-съществен порок е прието извършеното недокументирано двукратно (на 10 и 11.02.2016 г.) разпознаване по снимки веднъж на компютър, след това от фотоалбуми на криминално проявени лица, в разрез с изискванията на чл.169, ал.2 и чл.171, ал.4 от НПК, като е съобразена утвърдената съдебна практика. Неоснователно във въззивния протест се е настоявало това да се приеме като част от „оперативно-издирвателната дейност”. За да е валидно, разпознаването на обвиненото лице следва да е извършено от „органите на досъдебното производство” или от съда, да бъде надлежно документирано със съответен протокол и фотоалбум, за да се закрепи изпълнението на изискването за сходност с него на представените за разпознаване по фотоси три или четири лица. В случая, не само че такова разпознаване не е процесуално оформено, но и оспореното от съда като годно доказателствено средство разпознаване „на живо” на 12.02.2016 г. не е съпътствано със съответните снимки. Поради това съдилищата са се принудили да събират гласни доказателства за това спазено ли е било изискването за сходност с разпознавания по външност лица, за белезите, по които разпознатия е индивидуализиран, съответствието им с тези, описани в показанията на разпознаващия при разпита му включително непосредствено преди самото разпознаване. Отделно от това, разпитът на поемните лица св.Ст.К. (доста конкретен) и св.Г.Г. (без какъвто и да е спомен за това му участие), както и на определените от прокурора „като фон на разпознаването” представени наред с подс.С. на св.П. св.К. и св.Я. с нищо не са подкрепили наистина колебливите й твърдения. Те са в противоречие и с иззетите при обиска в дома му същия ден като веществени доказателства черен суитчър с цветна ваденка отпред, светли дънки и маратонки, различни от описаните от нея. И апелативният съд не борави с понятието за идентичност на представените за разпознаване лица, а с записаното в закона в ал.2 и ал.4 на чл.171 от НПК изискване да са „сходни … по външност”. Именно в тази насока е анализирал показанията на св.П. и на св.К., извеждайки още едно от основанията за порок в проведеното разпознаване „на живо”. В изпълнение на задължението му за пълнота и взаимосвързаност на анализа му апелативният съд е обсъдил и останалите гласни доказателства, изясняващи психическото състояние на св.П. непосредствено след грабежа, изявленията й пред пристигналия на местопрестъплението полицейски екип, обстановката в дома на подс.С. при провеждане на претърсването и изземването на дрехите и обувките му като веществени доказателства, съпоставил ги е и с обясненията на последния за здравословното му състояние и за липсата на мотив да извърши далеч от дома си възведеното му с обвинението деяние. На тази основа заключението му за недоказаност на авторството на деянието в лицето на подсъдимия е ясно заявено и правилно е подкрепено оправдаването му от първостепенния съд, като обоснован и законосъобразен отговор са получили всички доводи на прокурора във въззивния протест, с което са изпълнени изискванията на чл.339, ал.2 от НПК. ВКС не намира да има допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на процесуалния и на материалния закон и касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК за негова намеса. Касационният протест като неоснователен следва да бъде оставен без уважение, а атакуваното въззивно решение следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 568 от 18.12.2017 г., постановено по ВНОХД № 912/2017 г. на Апелативен съд-София. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :