Р Е Ш Е Н И Е
№ 194
София, 15.04.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Татяна Кънчева
Членове: 1. Бисер Троянов
2. Петя Шишкова
при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Петър Долапчиев разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 856 за 2020 г.
Касационното производство е образувано по отделни жалби на подсъдимия Д. М. А. и на неговия защитник адвокат Анатоли Дочев против решение № 260026 от 04.09.2020 г., по в.н.о.х.д. № 109/2020 г. на Варненския апелативен съд, с всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК.
В жалбите се съдържат идентични оплаквания по конкретни факти и обстоятелства от делото (твърдения за необоснованост). Нарушението на материалния закон е изведено с неяснота за касатора в какво се състои изменението, извършено с диспозитива на въззивното решение, както и с ненамеса в оправдателните части на престъплението, направени с отменения въззивен съдебен акт. Явната несправедливост на наказанието е мотивирана с липсата на престъпление, поради недоказаност на обвинението.
Касационните жалби съдържат почти буквален препис на доводите и възраженията изложени във въззивната жалба, на „допълнителните писмени обяснения“ на подсъдимия пред апелативния съд, на защитните възражения от съдебните прения, както и на предишната касационна жалба.
В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Д. М. А. и неговия защитник адвокат Анатоли Дочев поддържат изложените в жалбите им съображения и настояват за отмяна на атакувания съдебен акт, както и за оправдаване на подсъдимия.
С присъда № 4 от 24.04.2019 г. по н.о.х.д. № 439/ 2018 г. Шуменският окръжен съд е признал Д. М. А. за виновен в това, че от началото на 2008 г. до 17.12.2013 г. в гр. Шумен, без съответно разрешение извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква разрешение (уведомяване на БНБ, съгласно чл. 3 от Закона за кредитните институции, в сила до 30.03.2009 г.), и регистрация в БНБ, съгласно чл. 3а от ЗКИ (в сила от 31.03.2009г.), като с деянието е получил неправомерни доходи общо в размер на 2313,63 лева, поради което и на основание чл. 252, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода. Оправдал подсъдимия по първоначалното му обвинение за извършване на престъплението от началото на 2006 г. до края на 2007 г., да е извършвал по занятие банкови сделки спрямо Н. М. Х. и М. С. С., както и че е извършил деянието по квалифицирания състав на чл. 252, ал. 2, пр. І и ІІ от НК, за причиняване на значителни вреди общо за 5031,23 лева и получаване на значителни неправомерни доходи общо в размер на 6461,23 лева. Окръжният съд отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от 4 години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
С решение № 260026 от 04.09.2020 г. по в.н.о.х.д. № 109/2020 г. Варненският апелативен съд изменил присъдата по чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, като приложил закон за същото наказуемо престъпление по чл. 252, ал. 1 от НК и оправдал подсъдимия да е предоставил заем на В. Б. К. в размер на 5000 лева в периода от 21.03.2008 г. до края на 2011 г.
Въззивното производство е трето по реда, след отмяната на предишно решение № 158 от 25.11.2019 г. по в.н.о.х.д. № 244/ 2019 г. на Варненския апелативен съд, ІІ наказателен състав с решение № 37 от 16.04.2020 г. по н.о.х.д. № 70/ 2020 г. на Върховния касационен съд, І н.о., поради неприобщени показания на свидетел. (Първоначалната присъда № 6 от 08.03.2018 г. по н.о.х.д. № 142/2017 г. на Шуменския окръжен съд е била отменена с решение № 137 от 16.07.2018 г. по в.н.о.х.д. № 138/ 2018 г. на Варненския апелативен и делото е било върнато за ново разглеждане, но първоинстанционният съд прекратил съдебното производство по новото н.о.х.д. № 246/2018 г. и на основание чл. 249, ал. 2 от НПК върнал делото на прокурора.)
Касационните жалби на подсъдимия Д. М. А. и на неговия защитник адвокат Анатоли Дочев са процесуално допустими, подадени в законовия срок и срещу акт, подлежащ на касационна проверка.
Разгледани по същество касационните жалби са частично основателни, поради което налагат отмяна на въззивния съдебен акт, на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 от НПК и връщане на делото за поредното му ново решаване от въззивната инстанция.
Апелативният съд изрично е поставил на своето внимание забраната за reformatio in pejus, защото инстанционният съдебен контрол по делото е иницииран само по жалби на подсъдимия – с. 14 от обжалваното решение. Правилно е съобразил, че с отмененото въззивно решение № 158 от 25.11.2019 г., по в.н.о.х.д. № 244/ 2019 г. на Варненския апелативен съд, подсъдимият Д. А. е бил оправдан за част от инкриминирания период, частично за престъплението по чл. 252 от НК по отношение на сключените от него сделки с Д. Ж., С. Ч., Б. Б., А. Д. и Й. И., както и за намалените размери на лишаването от свобода на две години и на изпитателния срок на три години.
Разбирането на апелативния съдебен състав за правната природа на отменения акт на предишната въззивна инстанция и за действащите след отмяната му правни последици е несъстоятелно и не може да бъде споделено. Поради липсата на протест съдът неправилно е приел, че в оправдателната част и в частта за намалените срокове на наказанието и на условното осъждане предходното решение е влязло в сила и затова не са предмет на новия въззивен контрол, разгледан пред него.
С отмяната на съдебния акт извършените чрез него правни разпореждания не могат да породят правно действие, защото не са влезли в законна сила. Затова новият съдебен състав следва да ги пресъздаде в собствения си акт, ако те са били правилно решени и отмяната не е извършена заради тях. Проведените в предишното въззивно производство следствени действия следва да бъдат повторени, ако новият въззивен състав ги прецени за нужни в изясняването на обективната истина, иначе не може да се позове на тях.
Съгласно тълкувателните разяснения по т. 4 на решение № 5 от 21.05.2018 г. по тълк.д. № 5/ 2017 г. на ОСНК когато „…оправдаването на едно подсъдимо лице не е протестирано от прокурора или обжалвано от частния обвинител, контролиращата инстанция не може да интервенира върху съдебния акт, защото не е допустимо да утежни положението на този подсъдим. Поради това, при инстанционното разглеждане на делото спрямо същия не може да се постанови друго, освен да се потвърди оправдаването му.“
Варненският апелативен съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не се е произнесъл изрично за част от престъплението – в оправдателна му част и в частта за наказанието и изпитателния срок, променени след жалба на подсъд. Д. А. с отменения въззивен акт (решение № 157/25.11.2019 г.). По този начин е оставил нерешени въпросите за наказателната отговорност на подсъдимия и за правилността на проверяваната първоинстанционна присъда. Нарушено е основното правило по чл. 14, ал. 1, от НПК, защото събраните по делото доказателства не са обсъдени обективно, всестранно и пълно, а обжалваното решение съдържа недопустимо препращане към мотивите на вече отменен съдебен акт, вместо основанията за оневиняване на подсъдимия и за намаляване на санкцията да бъдат повторно оценени, съобразно суверенното вътрешно убеждение на новия съдебен състав. Нарушени са и правилата на чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, тъй като апелативният съд не е проверил изцяло първоинстанционната присъда, а само отделни нейни части, неправилно считайки останалите части за влезли в законна сила.
Съгласно съображенията на цитираното по-горе тълкувателно решение на ОСНК въззивната инстанция извършва цялостна проверка на съдебния акт - „по отношение на всички основания, включително и непосочени от страните, по отношение на целия акт, включително и в необжалваната му част, и спрямо всички лица, включително и неподалите жалба и неприсъединили се към нея…. Ограниченията са свързани само със забраната за reformatio in pejus. Това ограничение не означава забрана за въззивната инстанция да провери присъдата и в необжалваната част, но препятства намесата й, когато тя би довела до влошаване на положението на подсъдимия, без наличие на съответни жалба или протест.“ Според тълкувателните разяснения присъдата може частично да влезе в законна в сила само за изцяло оправдан подсъдим по обвинение за самостоятелно извършено престъпление, спрямо когото не са подадени протест или жалба от частен обвинител. В противен случай – присъдата влиза в сила след обявяването на въззивното решение, когато то е окончателно, или след изтичане на срока за неговото атакуване, ако не е било обжалвано и протестирано, или с постановяване на касационното решение – ако е проверено по касационен ред.
В настоящия казус подсъдимият Д. А. не е бил изцяло оправдан по обвинението му за извършено по занаят престъпление по чл. 252, ал. 1 от НК. Затова и в частта за неговото оправдаване присъдата на Шуменския окръжен съд не е влязла в сила. Престъплението разкрива специфична особеност с усложнение на изпълнителното деяние, изразяващо се в многократно (системно) повторение на неразрешена по закон банкова дейност от физическо лице, извличайки от нея неправомерни доходи. Престъплението е единно и оневиняването на дееца за част от включената в обвинението противозаконна дейност не поражда частично влизане на оправдателната част от присъдата в законна сила по-рано, отколкото в частта ѝ за осъждането.
Въззивният съд е преценил, че сключеният заем от подсъд. А. с В. Б. К. за 1000 лева не е част от престъпното поведение, поради което правилно е приложил закон за същото наказуемо престъпление по чл. 252, ал. 1 от НК, оправдавайки дееца за тази сделка. Същото процесуално поведение е било дължимо от него и за заемите, сключени с Ж., Ч., Б., Д. и И., но е пропуснал да оправдае подсъдимия с нарочен диспозитив според погрешните разбирания на съдебния състав. На практика съдът не е оправдал подсъдимия за конкретни сделки, както това е сторено с отмененото въззивно решение. Дори нещо повече – оставил е санкционната част на присъдата без изменение, с което на практика е нарушил забраната за reformatio in pejus и е влошил положението на подсъдимия, защото той е наказан за две години и шест месеца лишаване от свобода при четиригодишен срок на условно осъждане, определени му с първоинстанционната присъда, докато с отмененото предишно въззивно решение наказанието е било намалено на две години, а изпитателният срок – на три години.
Обжалваното от подсъд. А. въззивно решение № 260026/ 04.09.2020 г. е постановено при съществено нарушение на основни принципи на наказателния процес, което от своя страна е довело до накърняване на процесуалните права на подсъдимия и на обвинителната власт (въпреки липсата на протестна инициатива) по смисъла чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, защото съдът частично се е произнесъл по наказателната отговорност на дееца. Като следваща последица от нарушенията е неправилното приложение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК – подсъдимият е осъден за част от сделките, извършени по занаят, за други е потвърдено оправдаването му (спрямо Н. М. Х. и М. С. С.), а за останалите сделки по обвинението, сключени с Ж., Ч., Б., Д. и И. изобщо няма произнасяне – нито за виновно поведение, нито за оневиняване (а оправдаването, постановеното с предишното решение (№ 157/ 25.11.2019 г.) е отменено и не е могло да породи правни последици).
Касационният съд може да отстрани част от допуснатите процесуални нарушения, като намали размерите на санкцията и на изпитателния срок на подсъдимия А., но с това няма да поправи цялостната порочна дейност на въззивната инстанция. Останалите съществени процесуални нарушения не могат да бъдат отстранени в касационното производство, тъй като извеждането на фактическите констатации и на доказателствения анализ по делото са изключително правомощие на първата и на въззивната инстанции (освен при изключението на чл. 354, ал. 5 от НПК, което не е проявено в това производство). Касационният съд може да оправдае подсъдимия само когато правилно изложените във въззивния съдебен акт факти не сочат на извършено от него престъпно поведение. В останалите случаи, както и по настоящия казус, касационната намеса е недопустима. За извършените от подсъд. А. сделки с Ж., Ч., Б., Д. и И. първоинстанционната присъда съдържа обвинителни факти, а в обжалваното въззивно решение № 260026/ 04.09.2020 г. те не са променени. Ето защо атакуваният акт на Варненския апелативен съд подлежи на отмяна, като делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състава на същия съд.
Непълно недопустимо е в диспозитива на съдебното решение съдебният състав да сочи, че променя (изменя) присъдата на окръжния съд, която е „изменена с решение № 158/25.11.2019 г. на Апелативен съд-Варна“, защото такова изменение не е правно валидно и затова не е действително извършено. Първоинстанционният акт подлежи на инстанционен контрол само пред един съдебен състав, а не съвместно от няколко различни състави. Ето защо промените в първоинстанционната присъда с правно значение се извършват от последния по реда въззивен акт, оставен в сила. Затова и основателно касаторът възразява срещу начина на изготвяне на обжалваното решение и в частност – на неговия диспозитив, тъй като е останал в неведение в какво точно е изменена присъдата.
При новото разглеждане на делото въззивният съдебен състав следва да подложи на самостоятелна преценка поведението на подсъд. Д. А. спрямо дадените от него заеми на всички лица, включително и тези, за които е бил оправдан с присъдата и с отмененото (второ по ред) въззивно решение, както и да съобрази забраната за влошаване на процесуалното положение на жалбоподателя, променяйки наложената с присъдата санкция и период на условно осъждане.
Останалите възражения на касатора не могат да бъдат обстойно разгледани не само поради липсата на компетентност касационният съд да разглежда по същество фактите и доказателствата по делото, в какъвто смисъл се настоява в жалбите (доводите са за необоснованост и възразяване за начина на оценка на отделни факти и събития), но и поради изхода на касационното производство с възможност за установяване на нови фактически положения.
Воден от изложените мотиви касационният съд счита, че въззивният съдебен акт следва да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на Варненския апелативен съд, от стадия на съдебното заседание (действията на съда по чл. 327 от НПК).
Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 от НПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260026 от 04.09.2020 г. по в.н.о.х.д. № 109/2020 г., по описа на Варненския апелативен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |