1 Р Е Ш Е Н И Е № 34 гр. София, 21.03.2016 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ГАЛИНА ТОНЕВА при секретар КРИСТИНА ПАВЛОВА и с участието на прокурор ПЕТЯ МАРИНОВА разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 71/2016 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.2 от НПК по касационен протест на СГП срещу присъда № 288 от 05.11.2015 г. на Софийски градски съд, НК, І-ви въззивен състав, постановена по ВНОХД № 2670/2015 г. по описа на същия съд. В протеста се релевира касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, като към ВКС е отправено искане на основание чл.354 ал.3 т.3 от НПК да отмени въззивната присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Аргументите в подкрепа на искането съдържат упрек към въззивния съд, че недопустимо е смесил напълно различни правни категории – „маловажен случай“ на престъпление по смисъла на чл.93 т.9 от НК и „малозначителност“ на деянието по смисъла на чл.9 ал.2 от НК. В протеста се твърди, че след като правилно е приел, че извършеното от подсъдимия деяние осъществява признаците на състава на престъплението по чл.198 ал.1 от НК, Софийският градски съд неправилно е оценил неговата обществена опасност като малозначителна. В подкрепа на този довод се сочи, че за да се приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, преценката на степента на обществена опасност на конкретното деяние следва да обхване редица обстоятелства – както обективното отрицателно въздействие на извършеното върху обекта на престъплението, върху обществените отношения въобще и съзнанието на гражданите (конкретния престъпен резултат, начина и средствата на въздействие, други несъставомерни последици), така и субективните му характеристики извън вината (подбуди за извършването, борба на мотиви, цели на дееца и др.). В тази връзка се подчертава, че извършвайки анализ на обстоятелствата, характеризиращи степента на обществена опасност на деянието – предмет на делото (ниската стойност на предмета на престъплението, ниският интензитет на упражнената принуда, възстановяване на причинените вреди), въззивната инстанция правилно е оценила същото като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите престъпления от този вид. В същото време в протеста се оспорва оценката на тези обстоятелства, дадена от СГС като такива, очертаващи инкриминираното деяние като „малозначително“ и се изразява подкрепа на извода на първоинстанционния съд за това, че те имат характер единствено на смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства, дали основание наказанието на същия да се определи при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК. По тези съображения се предлага атакуваната въззивна присъда да бъде отменена и делото върнато на СГС за ново разглеждане от друг състав за отстраняване допуснатите нарушения на материалния закон при постановяване на оправдателната присъда. В съдебно заседание на ВКС прокурорът от ВКП поддържа касационния протест по подробно изложените в допълнението към него съображения. Подсъдимият А. Т., редовно призован, се явява и декларира съгласие делото да се разгледа в отсъствие на защитника му – адв.М.. Изразява становище в подкрепа на въззивната присъда и моли протестът да бъде оставен без уважение като неоснователен. От защитника му е депозирано писмено становище, съдържащо аргументи за законосъобразност на атакувания съдебен акт на СГС. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното: С присъда от 05.06.2015 г., постановена по НОХД № 22919/2014 г., Софийският районен съд е признал подсъдимия А. И. Т. за виновен в това, че на 13.08.2014 г. в [населено място], на [улица], в района на „О. м.“ е отнел чужда движима вещ – банкнота с номинал 10 /десет/ лева от владението на С. И. А. с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила – бръкнал в предния десен джоб на панталоните на А. и взел намиращата се там банкнота с номинал 10 /десет/ лева, поради което и на основание чл.198 ал.1 вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК го осъдил на 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“,изтърпяването на което отложил за срок от 3 /три/ години на основание чл.66 ал.1 от НК. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото. По жалба на защитника на подсъдимия Т. – адв.М. срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 2670/2015 г. по описа на Софийския градски съд, НК, І-ви въззивен състав, който с присъда № 288 от 05.11.2015 година на основание чл.334 т.2 вр.чл.336 ал.1 т.3 от НПК е отменил присъдата на СРС и вместо нея постановил нова, с която признал подсъдимия А. И. Т. за невиновен в това, че на 13.08.2014 г. в [населено място], на [улица], в района на „О. м.“ е отнел чужда движима вещ – банкнота с номинал 10 /десет/ лева от владението на С. И. А. с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила – бръкнал в предния десен джоб на панталоните на А. и взел намиращата се там банкнота с номинал 10 /десет/ лева, поради което и на основание чл.304 от НПК във вр.чл.9 ал.2 от НК го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.198 ал.1 от НК. С оглед изхода на делото, разноските останали за сметка на държавата. Касационният протест на прокурор от СГП е допустим – подаден е от процесуално легитимирана страна по чл.349 ал.2 вр.чл.253 т.1 от НПК в законоустановения от чл.350 ал.1 вр.чл.319 ал.1 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346 т.2 от НПК. Разгледан по същество, касационният протест на СГП е неоснователен. Принципно прокурорът от СГП се съгласява с изводите във въззивната присъда досежно възприетите обстоятелства, характеризиращи степента на обществена опасност на деянието – предмет на делото и направената въз основа на тях оценка на същото като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите престъпления от този вид. Несъгласието, изразено в протеста, с изводите по същество в атакувания въззивен съдебен акт се отнася до оценката на тези обстоятелства като такива, очертаващи инкриминираното деяние като „малозначително“ и обусловила приложението на чл.9 ал.2 от НК. Прокурорът от СГП се солидаризира с извода на първоинстанционния съд за това, че те имат характер единствено на смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства, поради което прави искане за отмяна присъдата на СГС и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Извършеният от касационната инстанция контрол върху процесуалната законосъобразност на конкретните действия на въззивната инстанция по допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата по делото, и правилността на формиране на вътрешното й убеждение доведе до констатация, че не са допуснати процесуални нарушения, които да дадат основания за отмяна на проверявания съдебен акт. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото, ръководейки се от изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в изводите на съда за това, че извършеното от подсъдимия деяние формално съдържа обективните и субективни елементи на състава на престъплението по чл.198 ал.1 от НК. Приетите за установени от СГС като инстанция по същество фактически положения, са изведени в резултат на задълбочен анализ, подкрепят се от обективно наличната по делото доказателствена съвкупност и се възприемат от настоящият касационен състав. Основанието за противоположни изводи на двете инстанции по фактите относно наличието на основания за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия Т. се свеждат до различната оценка, дадена от тях на обстоятелствата, имащи отношение към определяне степента на обществената опасност на инкриминираното деяние. Както първата, така и въззивната инстанции са изяснили тези обстоятелства прецизно и са стигнали до верния извод, че те го характеризират като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите престъпления от този вид. Сред тях са ниската стойност на предмета на престъплението, ниският интензитет на упражнената принуда, възстановяването на причинените вреди, поднесеното извинение и установените нови, коректни отношения между дееца и пострадалия. Тези обстоятелства, относими към самото деяние, в комплекс с обстоятелствата, характеризиращи дееца като личност с ниска степен на обществена опасност – млада възраст (току що навършил 18 години), чисто съдебно минало, трудова ангажираност, а в същото време и студент редовна форма на обучение, обуславят законосъобразността на извода на въззивната инстанция, че извършеното от него деяние е „малозначително“. В този смисъл настоящият състав на ВКС не приема изводите на първата инстанция за това, че съвкупността на описаните обстоятелства, сочещи на значително по-ниска степен на обществена опасност на деянието от останалите престъпления от този вид, не могат да го охарактеризират като „малозначително“ поради факта, че е извършено в светлата част на денонощието, на публично място и в присъствието на още четири лица (макар и без отношение към самото деяние), поради това, че е съставно престъпление, засягащо освен имуществената сфера на пострадалия и неговата лична неприкосновеност, свързана със свободния му избор на поведение и разпореждане с имуществото му, както и защото деянието е довършено. Тези доводи, доближаващи се до разбирането, че разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК е неприложима за всички престъпления по НК, са в противоречие с разбиранията за правилата, произтичащи от структурата на Наказателния кодекс. Безспорно е, че разпоредбите, които систематически се намират в общата част на НК имат приложение по отношение на всички състави на престъпления, регламентирани в неговата особена част. След като и нормата на чл.9 се намира в общата част на НК, няма съмнение, че тя е приложима и за престъплението, уредено в чл.198 от НК. Н. И., Наказателно право на НРБ, обща част.С.: Наука и изкуство,1972 г., стр.293 – 296; Решение № 568 от 15.03.2011 г. по кнд № 502/2010 г. на ВКС, I н.о. Не се спори, че за приложението на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК водеща роля има оценката на степента на обществена опасност на деянието, а на втори план стои степента на обществена опасност на дееца. За това е допустимо като малозначително да бъде оценено и деяние, извършено от лице при условията, напр. на опасен рецидив. В този смисъл, ако деянието е такова, че въобще не може да окаже отрицателно въздействие върху обекта на посегателство или това негово въздействие е толкова лишено от значение, че в действителност не застрашава този обект, ще е налице малозначителност в най-висша степен, то няма да бъде обществено опасно и следователно няма да бъде престъпно. Дори и когато малозначителността не изключва обществената опасност на деянието, но обосновава една нейна явна незначителност – т.е. такава ниска степен, която не е достатъчна, за да бъде третирано като престъпление, отново ще сме изправени пред хипотезата на чл.9 ал.2 от НК. Пак там, стр.294. Обществената опасност на дееца може да окаже влияние само в случаите, когато неговите особени качества имат значение /напр. възползване от служебното положение/ или когато се установи завишена степен на неговата лична обществена опасност и тя е довела до по-висока степен на обществена опасност на самото деяние Пак там, стр.295.. В настоящия случай не сме изправени пред последната хипотеза. Подсъдимият Т. е лице с ниска степен на обществена опасност – не е осъждан, на млада възраст е, а деянието е извършил, когато току що е навършени 18 години, трудово ангажиран е и в същото време е студент редовна форма на обучение, което води до извода, че няма пречки извършеното от него деяние да бъде оценено като такова с явно незначителна обществена опасност по смисъла на чл.9 ал.2 от НК, ако са налице останалите предпоставки, касаещи самото деяние. Според настоящия касационен съдебен състав преценката на въззивния съд за това, че инкриминираното по дело деяние е с явно незначителна обществена опасност е законосъобразна, основана на вярна интерпретация на доказателствената съвкупност по делото, поради което следва да бъде изцяло споделена. Ниската стойност на предмета на престъплението – 10 лв., възстановяването му на пострадалия, придружено с извинение, слабият интензитет на приложената принуда при отнемането на инкриминираната парична сума, само подкрепят извода на въззивната инстанция за това, че деянието, формално осъществяващо признаците на престъплението по чл.198 ал.1 от НК е малозначително, поради което неговата обществена опасност е явно незначителна и това изключва престъпния му характер. Ето защо подсъдимият Т. законосъобразно е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.198 ал.1 от НК. От изложеното следва, че при осъществената проверка на атакуваната въззивна присъда ВКС не констатира наличие на релевираното в протеста на СГП основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК – нарушение на закона. В пределите на установените и доказани фактически положения, въззивният съд е приложил правилно материалния закон. Изложените в тази насока съображения от въззивния съд в мотивите към атакуваната присъда почиват на вярно разбиране на закона, изведени са в съгласие с цитираната в съдебния акт практика на ВКС и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Водим от изложените аргументи и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 288 от 05.11.2015 г., постановено по ВНОХД № 2670/2015 г. по описа на Софийски градски съд, НК, първи въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.