Р Е Ш Е Н И Е № 234 С о ф и я, 04 ю н и 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 08 м а й 2013 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретар Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 624/2013 година. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. Х. Х. от [населено място], област Шумен против решение № 7 от 07.02.2013 г., постановено от Варненския апелативен съд по ВНОХД № 242/2012 г., която се позовава на основанията по чл. 348, ал.1, т.1-3 от НПК и с която се отправят няколко разнопосочни искания : от отмяна на въззивното решение и оправдаването му по предявеното обвинение, преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление и намаляване на наказанието, позволяващо и приложението на чл66, ал.1 от НК, както и изменяване на решението и в гражданско-осъдителната му част с намаляване на размера на присъденото в полза на пострадалия обезщетение за неимуществените му вреди. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Подсъдимият и служебният му защитник адв.Ц.К. от САК поддържат жалбата в съдебно заседание и молят да бъде уважена. Гражданският ищец Д. З. А. от [населено място], област Шумен, редовно уведомен, не взема участие в производството пред ВКС лично или чрез повереник и не е изразил становище по жалбата. Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 14 от 18.07.2012 г., постановена по НОХД № 49/2012 г. на Шуменския окръжен съд подсъдимият М. Х. Х. от [населено място], област Шумен е признат за виновен за извършено на 02.09.2011 г. в [населено място], област Шумен престъпление по чл.115 вр.чл.18, ал.1 от НК, като при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание от 6 години лишаване от свобода, търпимо в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднат срокът на предварителното му задържане – от 02.09.2011 г. до 08.11.2011 г. Уважен е предявеният от пострадалия Д. З. А. против подсъдимия граждански иск, като последният е осъден да му заплати сумата от 10 000 лв, както и такава от 54 лв, представляващи обезщетения, първата за неимуществени, втората за имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тези суми, начиная от 02.09.2011 г. до окончателното им изплащане, като искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 25 000 лв, като неоснователен. В тежест на подсъдимия са присъдени направените от държавата разноски по водене на делото, както и тези, направени от гражданския ищец. Разпоредено е с веществените доказателства по делото : ножът е отнет в полза на държавата, парчетата от дървен кол – да се унищожат след влизане на присъдата в законна сила, а останалите вещи да се върнат на подс.Х.. Присъдата е била обжалвана от защитника на подс.Х. с оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценката на доказателствения материал и оттам – заради необосноваността й и незаконосъобразност при приложението на материалния закон, явната несправедливост на наложеното му наказание и определеното в негова тежест обезщетение за репариране вредите на пострадалия с искане за отмяната й и постановяване на нова за оправдаване по предявеното му обвинение с отхвърляне изцяло на предявения иск за неимуществени вреди, алтернативно – за преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление, а като последна алтернатива намаляване на размера на наложеното му наказание и на размера на присъденото в негова тежест обезщетение на пострадалия. С решение № 7 от 07.02.2012 г. по ВНОХД № 242/2012 г. Варненският апелативен съд е потвърдил първоинстанционната присъда изцяло. В касационната жалба на подс.Х. са заявени като касационни основания допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по оценката на събрания по делото доказателствен материал и направените въз основа на него фактически и правни изводи, оттам заради неправилното приложение на материалния закон и явната несправедливост на наложеното му наказание - основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК с искане обжалваното решение да бъде отменено и същият бъде оправдан по предявеното му обвинение, алтернативно – то да бъде изменено с преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление, следвано от намаляване на размера на наказанието и на присъденото в негова тежест обезщетение на пострадалия за причинените му неимуществени вреди, със съответните законови последици. Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение приема, че касационната жалбата е подадена в законния срок, от страна, имаща право на жалба, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.1 от НПК и е допустима, като разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Недоволството на подс.Х. и защитника му касае изводите на съдилищата по фактите той да е инициатор на възникналия между него и пострадалия св.Дж.А. конфликт, оттам отказът им да приемат, че е действал при условията на неизбежна отбрана и да го оправдаят, ограничавайки правото му на защита да докаже следите от извършеното върху него нападение, но които изводи неправилно били изведени само въз основа на показанията на пострадалия и баща му св.З.Х., игнорирайки собствените му твърдения като защитни, като не били съобразени и събраните писмени и веществени доказателства и резултатите от изследването им, което довело до неправилно ангажиране на наказателната му отговорност и оттам – до несправедливото му осъждане, включително и ангажирането на гражданската му отговорност, заради което се отправят поредицата от алтернативни искания от оневиняването му, до преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление (без неговата конкретизация) с намаляване на размера на наказанието му, позволяващ приложението на чл.66, ал.1 от НК и съответно намаляване на размера на присъденото обезщетение на пострадалия по иска му за неимуществени вреди. Всички тези оплаквания не са съобразени с резултатите от проведеното съдебно следствие и изложените мотиви от съдилищата. Обвинителният акт е изключително подробен и мотивиран както досежно обективните признаци на инкриминираното деяние, така и при обосноваване наличието на пряк умисъл у жалбоподателя да причини смъртта на св.А.. Съдебното следствие е било проведено прецизно, давайки възможност на всички страни да изяснят чрез ангажираните доказателства и доказателствени средства обстоятелствата, обслужващи избраната от тях линия на защита по делото. Още на досъдебното производство подс.Х. не просто е бил прегледан „от фелшер” за причинените му телесни увреди в хода на конфликта му със св.З.Х., но те са били обект на изследване и по назначената СМЕ (л.69-70, т.1 от ДП). Не са били подминати и веществените доказателства – части от дървен кол и предадените от Х. сгъваем нож, връхни дрехи и галоши, които са подробно изследвани (л.66-68, т.1 ДП). Не на последно място, били са допуснати всички поискани от страните относими към предмета на доказване по делото доказателства и доказателствени средства. Това обяснява и липсата на доказателствени искания към въззивната инстанция, а и активност от нейна страна за събиране на нови или повтаряне на следствени действия. Или, задълбочеността при излагане на фактическата обстановка в обвинителния акт е дала възможност както на страните, така и на съда да се фокусират върху правно значимите по делото обстоятелства, да ги изяснят със съответните процесуални средства и техники и първите да изложат пред съда съображенията си в подкрепа на поддържаната от тях теза. Въззивният съд с основание е подкрепил съжденията на първоинстанционния относно причините да се стигне до конфликта между жалбоподателя и св.Дж.А., развитието му преди и след намесата на бащата на последния св.З.Х., включително времето и начина на нанасяне от подсъдимия на трите удара с ножа в гърдите и рамото на пострадалия А.. Ясно е изразено становището по констатираните противоречия между обясненията на Х. и показанията на св.А. и св.Х., както и съображенията, поради които първите се възприемат като негова защитна теза, оборена от доказателствената съвкупност. ВКС намира, че въззивният съд в проверката си на атакуваната присъда е спазил напълно изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, обсъдил е надлежно, макар и лаконично противоречията в доказателствените материали и е утвърдил възприетата фактическа обстановка по ясен и категоричен начин, давайки правилен и законосъобразен отговор на всички доводи на защитата на подсъдимия, с което е изпълнил задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК. Това обяснява липсата на конкретни доводи в касационната жалба против доказателствената оценка на съда. Така съдът е изложил законосъобразни и убедителни съображения за отстраняване противоречивостта в доказателствените материали при формиране на вътрешното си убеждение по фактите от кръга на тези по чл.102 от НПК. Липсва визираната в касационната жалба противоречивост и превратност в изводите му, извън най-общото и декларативно заявяване на основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за неправилност на обжалваното решение, каквото ВКС не намира за налично. Именно на основата на така отказаното доверие на обясненията на жалбоподателя се претендира преквалификация на деянието като осъществено при условията на неизбежна отбрана или превишаване на пределите й. ВКС обаче намира, че при правилно очертаната от съда фактическа рамка на осъществяване на инкриминираното деяние материалният закон е правилно приложен. Агресията на жалбоподателя спрямо св.А., започнала с нанасяне на шамар пред магазина, е еволюирала при пресрещането му при трафопоста с нанасяне на поредица от удари по тялото му първоначално с ръце, а при появата на баща му св.Х., с употребата на ножа с причиняване на двете прободни наранявания в гърдите със засягане на белия дроб, последвано от изпадането му в шоково състояние, от което е бил изведен при своевременната и квалифицирана медицинска помощ. Няма и вече не се поддържа от защитата подсъдимият да е бил изпаднал във физиологичен афект, а осъществяването на нападението над пострадалия при трафопоста изключва и тезата им за наличие на неизбежна отбрана, обратно, св.Х. е псувал и се е включил в конфликта в защита на сина си, като са отречени доказателствено твърденията на Х. да му е била направена засада за саморазправа над него. В тази насока въззивният съд не е имало нужда да излага подробни съображения, като основателно е възприел тези на окръжния съд. Правилно е прието, че с деянието си подс.Х. е осъществил всички признаци на престъплението по чл.115 вр.чл.18, ал.1 от НК и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен, поради което не е налице и касационното основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК. При индивидуализацията на наказанието на жалбоподателя съдилищата са отчели всички относими и налични смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства и правилно и законосъобразно са приели санкцията му да бъде определена значително под законовия минимум, съобразявайки и степента на довършеност на деянието. Няма как на фона на данните той да е „добър, спокоен, трудолюбив човек” да не се отчете неадекватното му отреагиране при конфликтни ситуации. Веднъж той вече е бил премиран за случая със св.С. през 2008 г., който е бил наранен с нож от Х. в гърдите при сбиването им, като се е разминал само с предупреждение по ЗМВР. Затаената от него вражда към пострадалия обаче процесната вечер го е тласнала да потърси реабилитация с нанасяне на побой над него, особено както е бил сам и пиян (по негови думи), но за малко не се е стигнало до лишаването му от живот. Мотивирано апелативният съд е отказал да смекчи още повече дължимата се на жалбоподателя санкция, правилно отчитайки както обществената опасност на деянието, така и неговата лична. ВКС също не намира явно несъответствие между наложеното наказание и така очертаната обществена опасност на деянието и дееца, съобразно вложеното в ал.5, т.1 от чл.348 от НПК, поради което не е налице и основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК за корекция на решението в санкционната му част. Искът на ищеца Дж.А. за причинените му неимуществени вреди (за имуществените няма и въззивна жалба) е основателен и е уважен при спазване на изискванията на чл.52 от ЗЗД. Всъщност, с признанието да са му били причинени две средни телесни повреди (а не опит за убийство) се признава основателността на иска, но се счита от подсъдимия присъденото обезщетение за прекомерно. Апелативният съд обаче не е изходил само от реално причинения вредоносен резултат, от понесените от ищеца физически болки и страдания, но е отчел и преживяната психическа травма при нараняването му и впоследствие от опасността да почине, при липса на съпричиняване на този резултат. По този начин убедително е защитил позицията си да се постигне целената от закона справедливост чрез изплащане на присъденото му обезщетение именно в определения от първоинстанционния съд размер. И ВКС не намира основание за намаляването му и затова жалбата и в тази й част се явява неоснователна. С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7 от 07.02.2013 г., постановено по ВНОХД № 242/2012 г.от Варненския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: