Р Е Ш Е Н И Е № 139 гр. София,30.11.2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на девети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ВЕРОНИКА НИКОЛОВА При секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Н. т. д.№2450 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.47 и сл. от ЗМТА. Образувано е по предявен от А. Г. К. иск по чл.47 т.4 и ал.2 от ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 16.06.2012г. по арб. дело №2012053110125/2012 на Арбитражен съд СНЦ "А. Юстициарум". С решението А. Г. К. е осъдена да заплати солидарно с Л. Д. В. и Е. И. В. на „Профи Кредит България” ЕООД сумата от 4219,27 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 393,16 лева юрисконсултско възнаграждение и 85 лева, разноски по арбитражното дело. Ищцата поддържа, че е узнала за арбитражното решение на 03.07.2019г., когато й е била връчена покана за доброволно изпълнение по изп. дело №20168410403639 от частен съдебен изпълнител Н. М., рег.№841. Прави оплаквания, че не е била надлежно уведомена за назначаването на арбитър и за арбитражното производство, поради което не е могла да вземе участие в него. Поддържа също, че решението е нищожно, тъй като с него се разрешава потребителски спор, който е неарбитрируем по силата на чл.47 ал.2 от ЗМТА. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по иска за отмяна - „ Профи Кредит България” ЕООД, не изразява становище. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на иска: Предявеният от А. Г. К. иск за отмяна на арбитражно решение от 16.06.2012г. по арб. дело №2012053110125/2012 на Арбитражен съд СНЦ "А. Юстициарум", е процесуално допустим, като предявен от надлежна страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48 ал.1 от ЗМТА, считано от узнаване на арбитражното решение. Видно от служебно изисканото от частен съдебен изпълнител Н. М., рег.№841, известие за доставяне, на А. Г. К. е била връчено съобщение за образуваното изп. дело №20168410403639 на 03.07.2019г. С оглед на това подаването на исковата молба на 26.09.2019г. се явява в рамките на преклузивния срок. Преди преценката дали са налице основанията за отмяна, на които страната се позовава, ВКС следва да се произнесе дали арбитражното решение е валидно, като тази преценка е дължима служебно. По силата на §6 ал.2 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр.8/2017г./ производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, ал.1 от ДР на Закон за защита на потребителите, съгласно изменената със същия закон разпоредба на чл.19, ал.1 от ГПК, се прекратяват. Прекратяването се извършва служебно от сезирания арбитраж. Съгласно действащата разпоредба на чл.47 ал.2 от ЗМТА /§8, т.5 от ЗИД на ГПК - ДВ 8/2017г./ арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Правилото на § 6 ал.2 от ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъде приложено и по отношение на онези арбитражни решения, които са предмет на иск за отмяна, предявен в преклузивния срок по чл.48 ал.1 от ЗМТА, по който ВКС не се е произнесъл и делото е висящо към датата на влизане в сила на изменението на процесуалния кодекс. По силата на даденото от Конституционния съд тълкуване в т.3 по конст. дело №15/2002г. защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първия стадий на процеса, а защитата по реда на чл.47 от ЗМТА е следващият стадий, който е факултативен. Съгласно действащата понастоящем нормативна уредба, завареното производство в първия стадий подлежи на прекратяване от арбитражния съд поради неарбитрируемост на спора /чл.19, ал.1 от ГПК във вр.с § 6, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ГПК - ДВ бр.8/2017г./. Следователно, ако защитата в рамките на арбитражния процес е преминала в своя втори стадий при постановено арбитражно решение и това е заварено производство, ще следва ВКС да констатира този порок на арбитражното решение, като постановено по спор, който ГПК изключва от подведомствеността на арбитража, а ЗМТА изрично прогласява за нищожно. Във фазата на втория стадий на защитата в рамките на арбитражния процес следва да бъде прогласена нищожността на арбитражното решение като постановено по неарбитрируем - потребителски спор, тъй като изменението на процесуалния закон намира приложение спрямо заварените съдебни производства и правните последици на извършените процесуални действия се преценяват с оглед на новите процесуални разпоредби. Пореден аргумент за смисъла на дължимото от ВКС произнасяне може да бъде изведен от разпоредбата на новата ал.5 на чл.405 от ГПК /приета ДВ бр.8/2017г./. В процесния случай предмет на арбитражното производство е спор по договор за заем, като в качеството си на солидарен длъжник по същия се явява „потребител“ по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Въпреки, че първата фаза на процеса пред арбитража се е развил преди ЗИДГПК /обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г./, втората фаза по чл.47 от ЗМТА се е осъществила в срока по чл.48, ал.1 от ЗМТА при действието на новите разпоредби на ГПК и ЗМТА, според които потребителските спорове са неарбитрируеми, поради което следващата от това нищожност на арбитражното решение трябва да бъде прогласена по реда на чл.47, ал.2 от ЗМТА. При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78 ал.1 от ГПК, на ищцата се дължат разноски за държавна такса в размер на 189,90 лева. С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на А. Г. К. адвокат Е. И., на основание чл.38 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 525,33 лева, с ДДС. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И: ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО по иска на А. Г. К. срещу „ Профи Кредит България” ЕООД арбитражно решение от 16.06.2012г. по арб. дело №2012053110125/2012 на Арбитражен съд СНЦ "А. Юстициарум". ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], бл.53 Е, вх.В, ет.7, да заплати на А. Г. К., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], със съдебен адрес [населено място], [улица], адвокат Е. И., сумата 189,90 лева /сто осемдесет и девет лева и деветдесет стотинки/ - разноски за настоящото производство. ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], бл.53 Е, вх.В, ет.7, да заплати на адвокат Е. Г. И., с адрес [населено място], [улица], сумата 525,33 лева, с ДДС, адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от Закона за адвокатурата. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.