Р Е Ш Е Н И Е №111 [населено място], 19.07. 2016г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на тридесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА при секретаря Петя Кръстева като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2183 по описа за 2015г. и за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Е. С., чрез пълномощника адв. К. Н. срещу решение № 2161/25.11.2014г. по в.гр.д. № 2672/2014г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3068/17.04.2014г. по гр.д. № 8232/2012г. на СГС в частта, с която е отхвърлен искът на касаторката против [фирма], [населено място] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 24 000 лв. до общия предявен размер на сумата 50 000 лв., на осн. чл.226, ал.1 КЗ / отм./. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваната част от решението на САС. Касаторката счита за необоснован изводът на въззивния съд, че липсват доказателства за претърпените от пострадалата болки и страдания във връзка с психическата травма от преждевременно прекратена бременност и загубата на плод. Не е съобразено, че тези увреждания са оставили дълбока емоционална следа, която трудно ще бъде преодоляна в бъдеще. Това е довело до присъждане на по-малко обезщетение, с което е нарушен принципът на справедливост по чл.52 ЗЗД. В нарушение на чл.51,ал.2 ЗЗД апелативният съд е приел, че касаторката е допринесла с поведението си за настъпване на ПТП. Иска се отмяна на въззивното решение в обжалваната част и постановяване на друго решение за осъждане на застрахователя да заплати обезщетението в пълен размер с присъждане на разноски за всички инстанции. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] и третите лица помагачи - ГФ и К. Н. Д. не са подали писмени отговори. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в резултат на ПТП, причинено виновно от водач на МПС със сключена към момента на деликта задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, касаторката е претърпяла увреждания : изкълчване на дясна раменна става, както и спонтанен аборт. Като е отчел вида и интензитета на търпените болки и страдания от увреденото лице, проведеното лечение, общата продължителност на възстановителния период, САС е определил обезщетение в размер на 30 000лв. При уважено възражение на застрахователя за поведение на касаторката, допринесло за настъпване на така коментираните вреди, въззивната инстанция е намалила посочения общ размер на обезщетението с 1/5 и е приела, че искът по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ е основателен до размера на 24 000 лв. За разликата над тази сума до общо претендираната от 50 000 лв. решаващият съд е счел, че искът е неоснователен. С определение № 158/ 17.02.2016г. по т.д. № 2183/2015г. на ВКС, I т.о. е допуснато касационно обжалване на решението на САС при условията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД. Съобразно задължителната за съдилищата практика, обективирана в ППВС №4/68г. понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размерът, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на болките, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. По основателността на касационната жалба: Апелативният съд правилно е установил полученото в резултат на ПТП травматично увреждане – изкълчване на дясна раменна става и спонтанен аборт, преценил е съдържанието на проведеното лечение по отношение на ръката, възстановителния период и доброто общо състояние понастоящем на касаторката. Съобразени са физическите болки – гадене, повръщане, болки ниско в корема, получено кървене, които са предхождали аборта. Необосновано въззивната инстанция е изключила установеността на психическите травми за касаторката от прекъсване в резултат на ПТП на втора желана бременност във втори лунарен месец. В тази връзка не е съобразено депозираното заключение на СМЕ пред първата инстанция, че до произшествието касаторката не е имала оплаквания, бременността се е развивала нормално, като ПТП представлява голям стрес за организма и води до прекъсване на бременността като няма друга причина извън деликта за този резултат. Не е отчетено, че между застрахователното събитие – 16.11.2011г. и предизвикания от него спонтанен аборт – 14.12.2011г. е изминал достатъчно дълъг период както на физически страдания, така и на емоционални притеснения с оглед запазване на плода. В този смисъл решаващият съд не е отчел в пълна степен както характера на полученото в конкретния случай травматично увреждане /спонтанен аборт/, така и породените от него значителни по интензивност психически болки. Поради което тези обстоятелства не са отнесени правилно към критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД в отклонение от съдържащите се в ППВС №4/1968г. задължителни указания. В резултат на горното присъденото в полза на пострадалата обезщетение за неимуществени вреди е занижено и с оглед точното приложение на материалноправния закон – чл.52 ЗЗД е необходимо то да се завиши. За двете травматични увреждания обезщетението възлиза на 50 000 лв. Доколкото от заключението на САТЕ и свидетелските показания се установява, че касаторката е предприела пресичане на пътното платно на неозначено за това място, то правилно САС е намерил, че с поведението си тя е допринесла за настъпване на ПТП като участието й следва да се определи в размер на 1/5. В резултат на доказаното съпричиняване от страна на увредената дължимото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди възлиза на 40 000лв. Тъй като въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за обезщетение в размер на 24 000лв. / в която част решението на САС не е обжалвано и е влязло в сила/, то следва да се присъдят още 16 000лв. Предвид изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК, след отмяна на въззивното решение в обжалваната част за 16 000лв. ВКС следва да постанови решение по същество в изложения смисъл, тъй като не се налага извършване на нови или повтаряне на съдопроизводствени действия от въззивната инстанция. Решението на САС в отхвърлителната част за сумата над 40 000лв. до 50 000лв. следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора следва да се отмени въззивното решение и в потвърдителната му част за присъдените в полза на застрахователя разноски над 830 лв. до 1310 лв. Присъдените в полза на ГФ разноски са поради оставяне без разглеждане на иска спрямо този ответник, което положение не е променено с резултата от спора пред настоящата инстанция. В полза на пълномощника на касаторката се дължат разноски за трите инстанции върху допълнително уважената част от претенцията в размер общо на 1440 лв., на осн. чл.38,ал.2 ЗАдв. В полза на касаторката следва да се присъди сумата от 125,80 лв., представляващи направените от нея разноски за внесени депозити за вещи лица съразмерно уважената част от иска пред настоящата инстанция. На осн.чл.78, ал.6 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса в размер на 1 280 лв. за производството в трите инстанции, определена върху уважената в касационната инстанция част от иска. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2161/25.11.2014г. по в.гр.д. № 2672/2014г. на Софийски апелативен съд в частта, с което е потвърдено решение № 3068/17.04.2014г. по гр.д. № 8232/2012г. на СГС в частта, с която е отхвърлен искът на К. Е. С. против [фирма], [населено място] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 24 000 лв. до 40 000 лв., на осн. чл.226, ал.1 КЗ / отм./, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за присъдените в полза на [фирма], [населено място] разноски за разликата над 830 лв. до 1310 лв., като вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на К. Е. С. ЕГН [ЕГН] допълнително сумата от 16 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП на 16.11.2011г., на осн. чл.226, ал.1 КЗ /отм./, ведно със законната лихва от момента на увреждането - 16.11.2011г. до окончателното изплащане, както и сумата от 125,80лв. - разноски за внесени депозити за вещи лица съразмерно уважената част от иска пред настоящата инстанция, на осн.чл.78, ал.1 ГПК. ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на адв.К. И. Н., с адрес [населено място] , [улица], ет.3 на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв сумата от 1440 лв., адвокатско възнаграждение за трите инстанции. ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1280 лв., на осн. чл.78, ал.6 ГПК. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2161/25.11.2014г. по в.гр.д. № 2672/2014г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: