4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №370 София,13.06.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА ИВАНКА АНГЕЛОВА изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 1772/2021 година Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. П. С., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 496 от 17.05.2021 г. по гр.д. № 308/2021 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, дванадесети състав, в частта, с която е потвърдено решение № 260355 от 05.10.2020 г. по гр.д. № 14491/2019 г. на Софийски градски съд, I-30 състав, за отхвърляне на предявения срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 50 000 лв. до 100 000 лева, ведно със законната лихва от 05.11.2019 г. В жалбата се поддържат касационни оплаквания за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на атакувания съдебен акт. Твърди се, че апелативният съд не е отчел в пълнота конкретните факти, които са от значение за определянето на точен паричен еквивалент на търпените болки и страдания, в резултат на получените от жалбоподателката тежки травматични увреждания. По съображения, подробно развити в жалбата, се иска касиране на въззивното решение в обжалваната част и уважаване на исковата претенция и за разликата до пълния предявен размер, с присъждане на сторените разноски. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи, че решаващият състав на Апелативен съд – София се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите: 1. Относно задължението на съда да обсъди всички доказателства, от значение за определяне на обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалия и 2. Следва ли, при определяне на справедливото застрахователно обезщетение, съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси. За обосноваване на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационната жалбоподателка се позовава на ППВС № 4/1968 г. и на постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, II т.о. по т.д. № 299/2011 г. и по т.д. № 2940/2019 г. В постъпил по делото писмен отговор от ЗК „Лев Инс“ АД, са изложени доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – за правилност на атакуваното решение, с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд, поради което се преценява като процесуално допустима. За да изведе краен правен извод за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съдебен състав е преценил събраните писмени и гласни относно получените от ищцата увреди и обема на търпените от нея болки и страдания. Подробно е обсъдил и заключението на съдебно-медицинската експертиза, според което, в резултат на настъпилото на 06.06.2017 г. ПТП, ищцата е получила: контузия и кръвонасядания на гърдите, контузия на корема, контузия на дясното коляно, разкъсване на връзковия апарат и изкълчване на колянното капаче на десния крак, спондилолистеза на ниво L5-S1 с неврит на десния перонеален нерв. По време на спешното хоспитализиране на ищцата е проведено инфузионно и медикаментозно лечение, а след стабилизиране на общото й състояние е извършена оперативна интервенция на дясната колянна става, довела до необходимост от спазване на двумесечен постелен режим. През този период на лечение пострадалата е изпитвала и силни болки в гърба и гърдите, затрудняващи дишането й, като за всички ежедневни нужди й е била необходима помощ. Според вещото лице д-р Б., общият лечебен и възстановителен период на травматичните увреждания на ищцата е продължил три месеца, но са налице и неблагоприятни последици: невъзстановена вътрешна колатерална връзка на коляното, водеща до предно-медиална нестабилност на коляното и ограничение до 45 градуса на флексионното движение на дясната колянна става, а поради увредата на десния перонеален нерв, дясното ходило е в положение на полушпиц, при невъзможност за пълно възстановяване и необходимост от ползване на патерици за придвижване. Преценявайки установените по делото обективни обстоятелства, съотнесени към общите критерии за справедливост по т. II от ППВС № 4/1968 г., решаващият състав на Апелативен съд – София е извел извод за обоснован размер на присъденото от първостепенния съд обезщетение. Мотивирал е, че сумата от 50 000 лева отговаря на вида и тежестта на получените увреждания, продължителността на оздравителния период и настъпилите неблагоприятни последици, налагащи придвижване на пострадалата с помощни средства, а търпените болки и понастоящем пораждат необходимост от прием на медикаменти. Съдът е отчел възрастта на ищцата – 66 години към датата на произшествието, както и множеството нейни тежки хронични заболявания, които не само са затруднили оздравителните процеси, но и дават отражение върху състоянието на опорно-двигателния й апарат. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационната жалба до разглеждане. Съгласно задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице общата предпоставка за допускане на касационно разглеждане на делото, е необходимо касаторът да е формулирал ясно и точно един или няколко правни въпроса, включени в предмета на делото, произнасянето по които да е от обуславящо значение за формираната правна воля на съда. Поставените материалноправни и/или процесуалноправни въпроси следва да са обуславящи за изхода на конкретното дело, но не и за правилността на постановения въззивен съдебен акт. В посоченото тълкувателно решение ясно са разграничени основанията за достъп до касационен контрол от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за неправилност на въззивното решение. Акцентирано е и върху невъзможността за извеждане на правния въпрос от касационния съд въз основа на твърдения, съдържащи се в жалбата и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Само след установяване на основанието по чл.280, ал.1 ГПК, касационният съдебен състав дължи произнасяне по поддържаната допълнителна предпоставка за допускане на обжалването. В случая, формулираните от касационната жалбоподателка въпроси не удовлетворяват общото селективно основание. Въпросите касаят правилността на изведения от въззивния съдебен състав извод за размера на справедливото обезщетение за понесените неимуществени вреди, като обективират несъгласието на пострадалата с този размер. Становището на апелативния съд е подробно мотивирано, като е извършена самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото, относим към вида и обема на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди. Доколко съдът е приложил правилно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, то тази преценка е предмет на касационния контрол, а не на производството по неговото допускане. Що се отнася до необходимостта от съобразяване и на лимитите на застрахователно покритие, които обаче не са самостоятелен критерий, а израз на обществено-икономическите условия в страната, то макар и въззивният съд да не е изложил изрични мотиви, липсват данни за неотчитане на правнорелевантния момент, към който се определя обезщетението. При този изход на делото, на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 496 от 17.05.2021 г. по гр.д. № 308/2021 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, дванадесети състав. ОСЪЖДА Б. П. С. да заплати на „Застрахователна компания Лев инс“АД сумата от 100 /сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: