Р Е Ш Е Н И Е № 70 Гр. София, 15.02.2023 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА с участието на прокурора АНТОАНЕТА БЛИЗНАКОВА като разгледа докладваното от съдия Грозданова н.д. № 794/2022 година по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 1 НПК и е образувано по касационен протест на Апелативна специализирана прокуратура и касационна жалба на защитника на подс. Л. Я. С. срещу решение № 15/15.07.2022 година по в.н.о.х.д. № 386/2021 година на Апелативния специализиран наказателен съд, с което е потвърдена изцяло присъдата от 02.06.2021 година по н.о.х.д. № 3885/2017 година на Специализирания наказателен съд. С нея подс. С. е оправдан по обвинението по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 10, т. 1, вр. ал. 1 НК и е осъден по обвинението по чл. 354а, ал. 1, пр. 1 като на основание чл. 54 НК е наказан с лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 5000 лв. Протестът е срещу потвърждаването на оправдателната част на първоинстанционната присъда, като се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Съществените нарушения на процесуалните правила се свързват единствено с оплакване за превратна оценка на показанията на двама свидетели – Г. и Я., поради неверния анализ на взаимовръзката им, в резултат на който е неглижирана тяхната достоверност като гласно доказателствено средство. Същественото нарушение на правилата за проверка и оценка на доказателствените средства от своя страна е довело до изграждане на погрешно вътрешно убеждение, а вследствие на това – до неправилно приложение на материалния закон с постановяването на оправдателната присъда по обвинението по чл. 321, ал. 3 НК. Искането е за отмяна на решението в частта, с която подс. С. е оправдан и връщането на делото за ново разглеждане от въззивния съд в отменената част. Касационната жалба е срещу потвърждаването на осъдителната част на първоинстанционната присъда и с нея също са въведени оплаквания за наличие на касационните основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, както и това по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Според касатора решението било неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено при нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание - явно несправедливо. Изложени са съображения, че осъдителната присъда почива на протокол за претърсване и изземане, физико-химична експертиза и оценителна експертиза, но не е взето предвид, че подс. С. лично е посочил и предоставил наркотичното вещество и че е обяснил, че той е за лично ползване; че претърсванията са предприети на различни адреси по повод на полицейска акция за разкриване на престъпно сдружение, занимаващо се с разпространение на наркотици, но не били разкрити доказателства за противоправна обвързаност на подсъдимия с такъв вид дейност. Поддържа се, че по делото липсват каквито и да е доказателства относно опити или действия, свързани с разпространение на наркотици, каквото е обвинението. Критикува се решението на въззивния съд да кредитира показанията на св. Г. и св. Я., въпреки че те не били конкретни, а освен това показанията били дадени на лична основа – св. Г. бил осъден за участие в извършване на престъпление по чл. 116 НК и в хода на съдебното следствие отправял закани и към защитника на подс. С., а отношенията със св. Я. били свързани с възникнал спор по повод престъпна дейност на негов близък. Сочи се, че св. Я. не е купувал наркотици от подс. С., а обстоятелството, че е насочен към уличен дилър в никакъв случай не обвързва подсъдимия с повдигнатото му обвинение, за което му е наложено наказанието. Според защитника показанията на полицейските служители и експлоатираните специални разузнавателни средства също не се в подкрепа на повдигнатото обвинение. В заключение се излага становището, че решението на АСНС изцяло е игнорирала нормата по чл. 14, ал. 1 НК. Заявлението на подсъдимия, че е държал за своя употреба предаденото наркотично вещество било обективно, а количеството изцяло кореспондирало с визираната в чл. 9, ал. 2 НК малозначителност на деянието. Иска се подсъдимият С. да бъде оправдан, а в условията на алтернативност – делото да бъде върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане. В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от ВКП поддържа протеста и счита, че показанията на двамата свидетели, касаещи дейността на подсъдимия по реализиране на деянието по чл. 321 НК, позволяват да се направи извод, че подс. С. е бил ръководител на инкриминираната организирана престъпна група. Поддържа се и искането за отмяна на решението в атакуваната част и връщане за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, а по отношение на касационната жалба се излага становището за нейната неоснователност. Подс. С. и неговият защитник, редовно призовани, се явяват и поддържат доводите, изложени в касационната жалба, както и искането за приложение на чл. 9, ал. 2 НК, алтернативно – за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждани от въззивния съд. По отношение на касационния протест се изразява становище за неговата неоснователност. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационният протест и касационната жалба са допустими - подадени са в срока по чл. 350, ал. 2 НПК, от надлежно легитимирани страни, срещу акт, подлежащ на касационен контрол на основание чл. 346, т. 1 НПК, но са неоснователни. С първоинстанционната присъда от 02.06.2021 година по н.о.х.д. № 3885/2017 специализираният наказателен съд признал подс. Л. Я. С. за невиновен в това, че от неустановена дата през август 2013 година до 22.07.2016 година в гр. София, гр. Поморие, гр. Бургас и на територията на Република България ръководил организирана престъпна група с участници – А. Л. Х., П. С. Н., Л. П. М., Д. К. В., М. Х. К. и В. С. К. като групата е създадена с користна цел и с цел да върши престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК и го оправдал по обвинението по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 10, т. 1, вр. ал. 1 НК. Със същата присъда подс. С. е признат за виновен в това, че на 27.03.2014 година в жилище, находящо се в [населено място], [улица], ет.*, без надлежно разрешително съгласно ЗКНВП държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – 1,105 грама кокаин с 52% съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол и 1,549 грама кокаин с 41% съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол, на обща стойност 370,43 лв. като е оправдан по първоначалното обвинение деянието да е извършено от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група и на основание чл. 354а, ал. 1, вр. чл. 54 НК е осъден условно на две години лишаване от свобода с три годишен изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 НК и глоба в размер на 5000 лв. С присъдата СНС се произнесъл по въпроса за разноските и веществените доказателства по делото. С решение № 15/15.07.2022 година по в.н.о.х.д. № 386/2021 година, предмет на касационния контрол, АСНС потвърдил първоинстанционната присъда. По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК: Оплакванията на всички касатори за допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила следва да бъдат разгледани приоритетно, тъй като ако такива действително са налице, не би могло да се обсъжда наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. Всъщност, изложените в сезиращите процесуални документи доводи, по нищо не се отличават от тези, с които е обжалвана първоинстанционната присъда. Крайъгълен камък в тях остава разрешението, дадено от въззивния съд, на повдигнатия пред него въпрос за оценката от първоинстанционния съд на доказателствената стойност на показанията на двама свидетели Я. и Г., доколкото една част от тях не е кредитирана като годен доказателствен източник, а на друга – е признато качеството на косвено доказателство. Всички касатори твърдят, че те са превратно тълкувани. Според държавното обвинение – ако показанията на Г. и Я. са били оценени съобразно действителното им съдържание, то изводът на решаващите съдилища, че повдигнатото обвинение на подс. С. по чл. 321, ал. 3 НК е останало недоказано, би бил друг, а според защитника-касатор – показанията били дадени на лична основа и в тях не се съдържала никаква конкретика, поради което не можело да се направи извод, че държаното от подсъдимия наркотично вещество е било подготвено за неговото разпространение. Изразеното недоволство е неоснователно. Въззивният съд е отделил нужното внимание и обстойно, в съответствие с чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 5 НПК е анализирал и преценил показанията на двамата свидетели от съдебното и досъдебното производство от гледна точка на тяхната информативност и взаимовръзката им с останалите доказателствени източници (л.25-л.27 от въззивното решение). Утвърденото от въззивната инстанция заключение на първостепенния съд, че по повод на обвинението по чл. 321, ал. 3 НК св. Г. преразказва предимно слухове с неизвестен източник и прави изводи за съобщена му информация от трети лица, без да посочва конкретни факти и обстоятелства, които непосредствено е възприел, не е произволен, а отговаря на действителното съдържание на показанията на свидетеля. Верен е изводът на АСНС, че логическите разсъждения не са фактически данни от обективната действителност, поради което нямат юридическата стойност на доказателство, а щом това е така, те няма как да послужат в подкрепа на обвинението на подс. С. по чл. 321, ал. 3 НПК, както настоява държавното обвинение. Аналогично е и положението с тази част от показанията на другия свидетел – Я., който е разказал пред съда и в досъдебното производство какво е чул за участниците в група за разпространение на наркотици, чийто ръководител бил подс. С., от други неконкретизирани от него лица. Свидетелстването по слухове е непроверимо с други доказателствени средства, поради което показания с подобно съдържание никога не са били годен доказателствен източник. В останалата част, в която този свидетел разказва, че е направил опит да си закупи кокаин от подс. С., който обаче го препратил към св. А. Х., а впоследствие на няколко пъти той се снабдявал от Х. с наркотици, съдът ги е преценил като годен и достоверен доказателствен източник, съпоставил ги е с всички други налични доказателства и доказателствени средства и е достигнал до верен извод, че те са изолирани от останалата доказателствена маса. Поради това от тях не може да се направи категоричен извод за извършено от подс. С. престъпление по чл. 321, ал. 3 НК, след като не са налични други доказателства, че той е давал указания и разпореждания на който и да е от сключилите споразумение и осъдени по чл. 321 НК свидетели А. Х., П. Н., Л. М., В. К., М. Д., М. К. и Д. В., както и за обвързаността му с вторична дейност по чл. 354а НК, представляваща цел на организираната престъпна група. Положението не е такова с тази част от показанията на двамата свидетели, които заявяват, че лично са купували от подс. С. кокаин за своя употреба. Касае се за съобщени макар и неконкретизирани като дата и място лично възприятия на двамата свидетели, на които съдът е дал кредит на доверие, след като е констатирал, че те не са изолирани от доказателствената маса и в тяхна подкрепа са протоколът за претърсване и изземване от дома на подс. С. на наркотично вещество, за което посредством извършената физико-химическа експертиза е установено, че е кокаин. Обстоятелствата, че св. Г. бил осъден за участие в извършване на престъпление по чл. 116 НК и в хода на съдебното следствие отправял закани и към защитника на подс. С., а отношенията на подсъдимия със св. Я. били свързани с възникнал спор по повод престъпна дейност на негов близък, би бил достатъчно силен аргумент, който да разколебае достоверността им при липсата на други доказателствени източници в тяхна подкрепа. В обобщение – АСНС не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 14, чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, които да налагат касиране на обжалваната присъда и това позволява да бъдат обсъдени годните за това оплаквания за неправилно приложение на закона и за явна несправедливост на наложеното на подс. С. наказание. По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК: То следва да бъде разгледано единствено по повод на касационната жалба на защитника на подс. С., в която се твърди, че откритият във фактическа власт на подс. С. наркотик е бил за собствена употреба, а не с цел разпространение, както и че деянието му е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, заради което се настоява касационната инстанция да го оправдае по обвинението по чл. 354а, ал. 1 НК. В подадения касационен протест неправилното приложение на материалния закон се обвързва единствено с оплакването за превратно тълкуване на показанията на свидетелите Г. и Я., каквото съществено нарушение на процесуалните правила в аналитично-оценъчната дейност на решаващия съд не бе констатирано. При установените по несъмнен начин с годни доказателствени средства фактически положения от двете инстанции, материалният закон е приложен правилно с осъждането на пос. С. по чл. 354а, ал. 1 НК и оправдаването по квалифицирания състав по чл. 354а, ал. 2, т. 1 НК. Доводите на защитника, че деянието на подсъдимия е несъставомерно от субективна страна по чл. 354а, ал. 1 НК поради липсата на изискуемата от закона специална цел, както и че деянието му е малозначително, не са нови. Те са били поставени на обсъждане както пред първата, така и пред въззивната инстанция и са получили своя аргументиран отговор, който се възприема от върховната инстанция. Общото нетно тегло на открития кокаин и високото съдържание на активния му компонент, сравнен с този на наркотични вещества, открити при други лица, за които наказателното производство е приключило със споразумение, както и показанията на свидетелите Г. и Я. за закупувани от тях наркотици от подсъдимия, са факти, които обосновават извода за наличието на специалната цел за разпространение, с която наркотичното вещество е държано от подс. С., респективно – че лансираната с обясненията му пред въззивния съд теза, че той е бил за лична употреба е защитна. Същите факти не позволяват да се обсъжда и приложение на чл. 9, ал. 2 НК, така че подсъдимият да бъде оправдан в касационното производство, тъй като деянието му не е престъпно – поради липсата на обществена опасност или поради явната й незначителност. Приложението на чл. 9, ал. 2 НК предполага конкретното деяние да не е общественоопасно, поради изводима от съвкупната оценка на релевантните за всеки конкретен случай данни негова малозначителност, или когато обществената му опасност се оказва явно незначителна, поради което количеството на наркотичното вещество като единствен аргумент не е достатъчно, за да обоснове чл. 9, ал. 2 НК. По касационното основание по чл. 348, ал. 1 т. 3 НПК: Оплакването на защитника на подс. С. за явна несправедливост на наложеното наказание не подлежи на разглеждане, защото в сезиращия процесуален документ касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК е заявено бланкетно и данни в негова подкрепа не са изложени. Касационният контрол, за разлика от въззивния, не е служебен и съгласно чл. 347, ал. 1 НПК се извършва само в обжалваната част на съдебния акт, по отношение на обжалвалите лица и в обхвата на посочените в касационната жалба или протест данни. С оглед на изложените съображения атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила, тъй като липсват основания за неговата отмяна или изменение. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15/15.07.2022 година, постановено по в.н.о.х.д. № 386/2021 година по описа на Апелативния специализиран наказателен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.