5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 301
С., 12.06.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на седми юни две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 966 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 1308 от 25.09.2009 година е допуснато касационно обжалване на решение от 04.03.2009 година по гр.д. № 1070/2008 година на Софийски градски съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Д. П. М. И. от [населено място] против Национална здравно-осигурителна каса, [населено място] за отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № 40 от 18.05.2004 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 1704 лева.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 КТ поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос относно надлежния ответник по иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 КТ за отмяна на незаконно уволнение в хипотезата на чл. 61, ал.2 КТ.
В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието, че трудовият договор на ищеца, сключен с Директора на НЗОК в изпълнение на чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗЗО, определя трудово правоотношение възникнало при условията на чл. 61, ал.2 КТ с Районна здравно-осигурителна каса, [населено място], предвид което ответникът по делото Национална здравно-осигурителна каса, [населено място] не е пасивно материалноправно легитимиран по процесното правоотношение.
В противоречие с това становище, в решения № 1173 от 10.06.2005 г. по гр.д. № 2415/2004 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение № 1935 от 13.02.2001 г. по гр.д. № 562/2000 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение от 11.01.2008 г. по гр.д. № 456/2007 г. на Софийски апелативен съди решение от 10.07.2008 г. по гр.д. № 109/2008 г. на Пирдопски районен съд е прието, че горестоящия на работодателя орган, сключил трудовия договор и прекратил трудовото правоотношение е надлежна страна по спора за незаконно уволнение.
Констатираната противоречива практика е преодоляна с постановяване на Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГК ВКС, в което е прието, че надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изречение първо КТ е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган; че съгласно чл. 344, ал. 4 КТ споровете относно законността на уволнението са трудови, а такива по легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 357 КТ, са споровете между работника и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, а изключение от това правило в закона не е предвидено, включително и в случаите, при които трудовото правоотношение е възникнало при условията на чл. 61, ал. 2 КТ.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че възприетата в Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. постановка е приложима в случаите, когато на работодателя е признато качество на юридическо лице, а трудовият договор е сключен с висшестоящ орган извън системата му. Когато трудовия договор на служителя по силата на закона е сключен с представляващия юридическото лице за изпълнение на работа в негова организационно обособена структура, то трудовото правоотношение възниква с юридическото лице. В качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 ДР КТ, организационно обособената структура притежава специална правоспособност да участвува като страна в производство по трудови спорове, но постановеното спрямо нея решение обвързва юридическата личност, в чиято организационна структура тя е включена. Затова в този случай като надлежна страна в процеса могат да участват както организационно обособената структура, поради призната и от КТ правоспособност по трудови спорове, така и юридическото лице в чиято структура е и в чиято правна сфера настъпват правните последици на решението. В този смисъл и решение № 325 от 22.07.2011 г. по гр.д. № 954/2010 г. на ІV г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
В обжалваното решение на Софийски градски съд е прието, че ищцата Д. И. е изпълнявала по трудов договор длъжността “директор” на Районна здравно-осигурителна каса, [населено място]. Трудовото и правоотношение е било прекратено от работодателя със заповед № 40 от 18.05.2004 г. на основание чл. 330, ал. 2, т.6 КТ за допуснати дисциплинарни нарушения по чл. 187, т.1 и т.10 КТ. Прието е, че трудовият договор, сключен с Директора на НЗОК в изпълнение на чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗЗО, определя трудово правоотношение възникнало при условията на чл. 61, ал.2 КТ с Районна здравно-осигурителна каса, [населено място], предвид което ответникът по делото Национална здравно-осигурителна каса, [населено място] не е пасивно материалноправно легитимиран по процесното правоотношение. Предявените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на уволнението, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение са отхвърлени като неоснователни.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Д. П. М. И. от [населено място]. Поддържа се, че съдът е приложил неправилно чл. 61, ал.2 КТ.
Ответникът по касационната жалба Национална здравноосигурителна каса не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания за неправилно приложение на чл. 61, ал.2 КТ са основателни.
Съгласно чл. 6 от Закона за здравното осигуряване, Националната здравноосигурителна каса е юридическо лице със седалище в [населено място], състоящо се от централно управление, районни здравноосигурителни каси и поделения на районните здравноосигурителни каси. Съгласно чл. 19, ал. 7, т. 11 ЗЗО, Управителят на Националната здравноосигурителна каса сключва, изменя и прекратява трудовите договори с директорите на Районните здравноосигурителни каси, а съгласно чл. 20, ал.1, т.4 ЗЗО, директорите на Районните здравноосигурителни каси сключват, изменят и прекратяват договорите с изпълнителите на медицинска помощ на територията, обслужвана от Р..
Така уредената в закона организационна структура сочи, че трудовите договори с директорите на Районните здравноосигурителни каси се сключват с представляващия Националната здравноосигурителна каса. Като надлежен ответник в производството по иска с правно основание чл. 344, ал.1 КТ са легитимирани да участват както Районните здравно осигурителни каси в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 ДР КТ, така и Националната здравноосигурителна каса – юридическото лице, в чиято структура са обособени районните здравноосигурителни каси и в чиято правна сфера настъпват последиците на съдебното решение.
Формираните от въззивния съд неправилни изводи по приложението на чл. 61, ал.2 КТ обаче не обуславят отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен с оглед формирания в съдебното решение краен извод за неоснователност на предявените искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
От доказателствата по делото е установено, че трудовото правоотношение между ищцата, изпълнявала длъжността „директор” на Районна здравноосигурителна каса, [населено място] е било прекратено от работодателя със заповед № 40 от 18.05.2004 г. на основание чл. 330, ал. 2, т.6 КТ за допуснати дисциплинарни нарушения по чл. 187, т.1 и т.10 КТ – в качеството си на общински съветник, ищцата е участвала в работно време в десет заседания на общинския съвет в периода 17.11.2003 г. – 08.04.2011 г. без да уведоми работодателя си и да подаде заявление за ползване на неплатен отпуск на основание чл. 34, ал. 3 ЗМСМА, получавайки за същото време възнаграждения както за работата и като общински съветник, така и от работодателя.
Заповедта за уволнение отговаря на изискванията на чл. 195, ал.1 КТ – съдържа точно описание на констатираните нарушения на трудовата дисциплина, издадена е в сроковете по чл. 194, ал.1 КТ и след приемане на писмените обяснения на уволнената служителка съобразно чл. 193, ал.1 КТ.
Установено е и извършването на дисциплинарните нарушения. В периода 17.11.2003 г. – 08.04.2011 г. ищцата е участвала в десет заседания на Общински съвет [населено място], пет от които с продължителност от 13 ч до 19 ч. ( 04.12.2003 г.; 09.12.2003г.; 27.01.2004 г.; 24.02.2004г.;08.04.2004г.); на 18.03.2004 г. е участвала в заседание с продължителност от 10ч. до 17.40 ч.; на 17.11.2003 г. от 14.30ч. до 17.30ч.; на 24.02.2003 г. от 14 ч. до 15.10 ч.; на 24.11.2003г. от 16 ч. до 17 ч. и на 09.02.2004г. от 13 до 15,30 ч.). За тези си отсъствия от работа ищцата не е уведомила работодателя – не е установено, че писмо от 17.11.2003 г. е достигнало до адресата; не е подавала заявления за ползване на неплатен отпуск при условията на чл. 34, ал. 3 ЗМСМА, нито е предприела постъпки за постигане на споразумение по чл. 161, ал.1 КТ за начина, по който ще и се предоставя отпуск за изпълнение на задълженията и като общински съветник.
В. от ищцата довод, че трудовият договор е сключен при ненормиран работен ден, поради което законно е изпълнявала трудовите си задължения в извън работно време е неоснователен. Работата на ненормиран работен ден не дава право на работника да определя сам кога да изпълнява трудовите си задължения – в работно или извънработно време. Съгласно чл. 139а КТ, ненормиран работен ден може да бъде въведен от работодателя при необходимост трудовите задължения да бъдат изпълнявани и след изтичането на редовното работно време, което се компенсира с отпуски и увеличено възнаграждение за извънреден труд, но не и с отсъствия от работа във време по усмотрение на служителя.
Неотносим към дисциплинарното нарушение е и въпросът доколко ищцата е могла да присъства редовно на заседанията на Общинския съвет и налагало ли се е да ги напуска преждевременно в интерес на работата си при ответника - правно релевантни към въпроса за законността на наложеното дисциплинарно нарушение е допуснати ли са нарушенията на трудовата дисциплина и съобразено ли е наложеното наказание с тежестта на допуснатите нарушения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че наказанието е наложено при спазване на изискванията на чл. 189, ал.1 КТ – съобразени са тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, както и поведението на уволнения служител. Отчетени са обстоятелствата, че ищцата е изпълнявала ръководна длъжност - възложените и управленчески функции са налагали съобразяване в най-висока степен с оказаното и от работодателя доверие, т.е. налагали са поведение на зачитане на установените от закона и правилника за вътрешния ред правила на трудова дисциплина. Отчетено е и обстоятелството, че не се касае за инцидентно отсъствие от работа за изпълнение на обществени задължения, а за системно съзнателно пренебрегване на изискванията на чл. 34, ал. 3 ЗМСМА.
Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание, наложено на ищцата със заповед № 40 от 18.05.2004 г. е неоснователен, съответно неоснователни са и обусловените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 КТ за възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 255, ал.1 КТ, поради което въззивното решение, с което исковете са отхвърлени следва да бъде оставено в сила.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 04.03.2009 година по гр.д. № 1070/2008 година на Софийски градски съд, ІІ „А” гражданско отделение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|