3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 158 [населено място], 20.04.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети април през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 162 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. Х. К. и М. Х. Л. чрез пълномощниците им адв. Т. и адв. Т. срещу определение № 11 от 09.01.2012г. постановено по гр.д. № 1247/2011г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната им жалба вх.№ 63266/07.07.2011г. срещу въззивно решение от 31.05.2011 год. по гр.дело № 14744/2010 год. на Софийски градски съд. Жалбоподателите намират определението за неправилно. Изтъкват, че съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК в редакцията й от ДВ бр.100/2010г., която норма обаче според тях е неотносима, тъй като съдът е бил длъжен да разгледа делото по досегашния ред съгласно §25 от ПЗР на З.. След като исковото производство е образувано преди изменението на чл. 280, ал.2 ГПК, то за него новата редакция е неприложима. Извършеното от състава на ВКС тълкуване на закона, че под висящи производства следва да се разбира висящи пред съответната инстанция, според жалбоподателите е погрешно и несправедливо. По тези и други съображения, подробно развити в жалбата, се иска отмяна на определението. Ответникът по частната жалба Е. М. я намира за неоснователна, а останалите ответници не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирани с правен интерес лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Правният спор е образуван по искова молба на частните жалбоподатели Т. К. и М. Л. с правно основание чл. 108 ЗС относно недвижим имот в [населено място], а именно * кв.м. от УПИ * от кв. * по плана на С., м.”П.-Ц.”. Исковата молба е заведена на 09.05.2007г. и е представена данъчна оценка на целия УПИ с площ * кв.м. в размер на 15 988лв. - л.2 от първоинстанционното дело. Касационната жалба на Т. К. и М. Л. е подадена на 07.07.2011г. С обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение е приел, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска е под 5 000лв., определена по правилото на чл. 55, ал.1,б.”б” ГПК/отм./ като 1/4 от данъчната оценка. При така установеното фактическо и правно положение, настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение намира, че обжалваното определение е правилно. Според чл. 280, ал. 2 от ГПК са изключени от приложното поле на касационното обжалване решенията постановени по граждански дела с цена на иска до 5000лв. Разпоредбата в този си вид е в сила от изменението на ГПК в ДВ бр. 100 от 21.12.2010г. Съгласно § 25 от ПЗР на ЗИД ГПК висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Производството по касационната жалба е образувано, т.е. е висящо пред касационната инстанция след изменението на закона, поради което преценката за допустимостта на касационното обжалване следва да се извърши въз основа на този критерий - цена на иска над 5000лв. Несъмнено е, че цената на иска - * от 15 988 лв. не надхвърля 5000лв. Поради това въззивното решение не подлежи на обжалване и касационната жалба е недопустима. Не може да бъде възприета развитата в частната жалба теза, че под висящи производства, следва да се разбират всички висящи дела, пред която и да е инстанция - първа, втора или касационна, т.е. че разграничителният критерий е датата на завеждане на исковата молба. Производството пред всяка от съдебните инстанции е отделен и незадължителен етап от развитието на исковия процес. Така, с постановяване на първоинстанционното решение приключва първоинстанционното производство и делото престава да е висящо пред първата инстанция. Подадената въззивна жалба със своя деволутивен ефект пренася производството пред въззивната инстанция и го прави висящо пред нея; съответното важи и за касационната жалба, с подаването на която делото става висящо пред касационната инстанция. Ето защо висящи производства по смисъла на § 25 от ПЗР на ЗИД ГПК са тези, по които касационната жалба е подадена преди 21.12.2010г. А за производствата, образувани по постъпили след това касационни жалби се прилага новата редакция на чл. 280, ал. 2 от ГПК. Такъв е и настоящия случай. Доводите, че цената на иска следва да се определи не по правилата на отменения ГПК, а по сега действащия, също са неприемливи. Цената на иска се определя към момента на завеждане на делото по правилата на действащия към същия момент процесуален закон. Същата не може да бъде променяна по-късно в течение на производството с оглед разпоредбата на чл. 56, ал.1 ГПК/отм./, съответно и на чл. 70, ал.1 ГПК. Поради това след като исковата молба е заведена при действието на отменения ГПК, то цената на предявения иск за собственост се определя от правилото на чл. 55, ал.1, б.”б” ГПК/отм./ При тези изводи обжалваното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно постановен акт. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА определение № 11 от 09.01.2012г. постановено по гр.д. № 1247/2011г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Т. Х. К. и М. Х. Л. вх.№ 63266/07.07.2011г. срещу въззивно решение от 31.05.2011 год. по гр.дело № 14744/2010 год. на Софийски градски съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: