Р Е Ш Е Н И Е № 184 Гр. София, 18 май 2023 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА с участието на прокурора КАЛИН СОФИЯНСКИ като разгледа докладваното от съдия Грозданова н.д. № 199/2023 година по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 1 НПК. Образувано е по касационната жалба на защитника на подс. Н. П. Й. срещу решение № 384/13.12.2022 година на Софийския апелативен съд по в.н.о.х.д. № 952/22 година, с което е потвърдена присъда № 81/14.06.2022 година по н.о.х.д. № 4420/21 година на Софийски градски съд. С нея подсъдимият Й. е признат за виновен и наказан с три години лишаване от свобода, условно, с пет години изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 НК за извършено от него на 11.06.2020 година престъпление по чл. 244, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1 НК. В касационната жалба се твърди, че видно от материалите по делото, от проведеното съдебно следствие на първата инстанция и от мотивите на потвърдителното решение на САС се установявали множество процесуални нарушения, свързани с приложението на материалния закон и правната квалификация на деянието. Липсвал цялостен анализ на гласния доказателствен материал. Присъдата и потвърждаващото я решение били постановени при непълнота на доказателствата, поради което обективната истина по ключовия според защитника въпрос по наказателното производство – кой е собственик и съответно в чие владение са били неистинските парични знаци, предмет на обвинението, е останал неизяснен. По отношение на подсъдимия били приложени и методи на полицейска репресия при задържането му, в него не било установено да е имало фалшиви банкноти, не било установено да е участвал и в сделка с такива. Решаващите инстанции пренебрегнали обясненията на подсъдимия и показанията на св. Х. М., според които автомобилът, в който е открит предметът на престъплението, бил отключен на неохраняем паркинг и всеки имал достъп до него. Сочи се, че атакуваното съдебно решение и присъдата се базирали върху неизяснени правни и фактически въпроси, върху непълен доказателствен материал, поради което присъдата, потвърдена от САС е незаконосъобразна. Излага се и довод, че наложеното на подсъдимия наказание е прекомерно завишено, тъй като не са приложени разпоредбите на НК по отношение на наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Към върховната инстанция се отправят три искания в условията на алтернативност – да оправдае подсъдимия или да отмени присъдата и потвърдителното решение, ако прецени, че са налице основанията за това и да върне делото за ново разглеждане, или да намали определеното наказание като явно несправедливо. В заседанието пред ВКС защитникът и подс. Й. подържат подадената касационна жалба и направените с нея искания. Прокурорът от ВКП счита, че касационната жалба е неоснователна. Сочи, че изложените в нея съображения са за необоснованост и с известни уговорки може да се приеме, че защитата не е съгласна с въззивния доказателствен анализ, който обаче не страдал от слабости. Излагат се съображения за неоснователност на оплакването, че обясненията на подс. Й. са игнорирани от решаващите съдилища, както и на искането за намаляване на наказанието, което не е явно несправедливо. В последната си дума подс. Й. моли да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане или да бъде намалено наказанието. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 350, ал. 1 НПК и от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационен контрол съобразно чл. 346, т. 1 НПК, поради което е допустима, но неоснователна. С присъда № 81/14.06.2022 година по н.о.х.д. № 4420/2021 година, СГС признал подс. Н. Й. за виновен в това, че на 11.06.2020 година в гр. София държал в кухината на подлакътник, разположен между задните седалки на лек автомобил марка „М.“ с ДК [рег.номер на МПС] , паркиран в оградения двор на автосервиз, находящ се на ул. „Стадион“ № 2 в кв. Горубляне, подправени парични знаци в големи количества – 398 бр. банкноти с номинал от по 100 евро всяка, като знаел, че са подправени и на основание чл. 244, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК му наложил наказание три години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за срок от пет години. Със същата присъда СГС се произнесъл и по въпросите за веществените доказателства и разноските по делото. Присъдата била потвърдена от Софийския апелативен съд с обжалваното по касационен ред решение № 384/13.12.2022 година по в.н.о.х.д. №952/2022 година. Съдържанието на касационната жалба, а и доводите на защитника, развити пред касационната инстанция, налагат няколко принципни бележки. Първата се отнася до това, че касационният контрол, за разлика от въззивния, не е служебен, извършва се само в обжалваната част на съдебния акт, по отношение на обжалвалите лица и в обхвата на посочените в касационната жалба данни, за които се твърди, че установяват претендираното касационно основание. Втората е свързана с това, че несъгласието на касатора с фактическите изводи на решаващия съд и поддържане на твърдението, че не е извършил каквито и да е противоправни действия, които да осъществяват състава на престъплението по чл. 244, ал. 2 НК, не съставляват изискуемите от закона (чл. 351, ал. 1 НПК) данни за допуснати от решаващия съд нарушения на процесуалния ред за събиране, анализ и оценка на доказателствените източници. Касае се за оплакване за необоснованост на съдебния акт, а тя не е самостоятелно касационно основание по чл. 348, ал. 1 НПК. Третата бележка се отнася до това, че в касационното производство, което не се развива по реда на чл. 354, ал. 5 НПК, каквото е и настоящото, ВКС е съд по правото, но не и по фактите. Той може да провери дали при аналитично-оценъчната си дейност решаващите съдилища са спазили процесуалните правила във връзка със събиране, анализ и оценка на доказателствената съвкупност, но не разполага с правомощие по повод на оплакванията на касатора да се заеме самостоятелно с подобна дейност и да установи различна от вече приетата от долните инстанции фактическа обстановка. Затова и преценката за правилното приложение на материалния закон се осъществява от върховната инстанция въз основа на приетите от въззивния съд фактически положения, тъй като предмет на касационния контрол е неговият съдебен акт. И накрая – оправдаване на подсъдимо лице в първо по ред касационното производство е възможно само, когато установените от контролираната инстанция факти налагат извод, че касаторът не е извършил деянието, в което обвинен или че то не е престъпно. Касационната инстанция е в невъзможност да провери оплакването за липса на цялостен анализ на гласния доказателствен материал, което поначало би съставлявало касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, защото в жалбата не се съдържат никакви данни в негова подкрепа. Единствено годни да предизвикат търсената касационна проверка са твърденията в жалбата, че решаващите съдилища са пренебрегнали обясненията на подсъдимия и показанията на св. М., установяващи факта, че предметът на престъплението е намерен в отключен автомобил, намиращ се на неохраняем паркинг, до който са имали достъп неограничен кръг лица. Тези оплаквания са явно неоснователни. Видно е както от мотивите на присъдата (л. 23-24, л. 37-39), така и от проверявания акт на въззивната инстанция (л.36-л.38), че тези доказателствени източници са подробно обсъдени не само поотделно, но и във взаимовръзката им с показанията на свидетелите Н., Н., Х., Л., Х., данните за изходящи и входящи повиквания, снети от мобилния телефон на подс. Й., протокола за претърсване и изземване на вещи от процесния автомобил и заключението на назначената дактилоскопна експертиза, установила наличието на дактилоскопни следи, принадлежащи на подсъдимия, върху хартиен плик, в който са се намирали част от банкнотите, предмет на деянието му. Обективната истина по делото е разкрита чрез достатъчни по обем доказателствени източници, които детайлно са анализирани, поради което не е налице нарушение както на основните принципи на наказателния процес по чл. 13 и чл. 14, ал. 1 НПК, така и на чл. 107, ал. 5 НПК. Фактите, които решаващите съдилища са приели за доказани, сред които е и този, че подсъдимият Й. е упражнявал фактическата власт върху предмета на престъплението, за което е признат за виновен и наказан, се основават на процесуално валидни доказателства и доказателствени средства, които са интерпретирани съобразно действителното им съдържание, при спазване на процесуалните правила за анализ и оценка на доказателствената съвкупност и съобразно принципите на формалната логика. Въпросът за собствеността върху инкриминираните подправени парични знаци не е от ключово значение за отговорността на подсъдимия Й., каквато е заявената претенция в подкрепа на оплакването, че обективната истина е останала неразкрита поради непълнота на доказателствата. Наказателният закон не се интересува от нея, тъй като подправените парични знаци не биха могли да бъдат ничия собственост поради това, че не са законно платежно средство. Оплакването за приложена към подсъдимия полицейска принуда при задържането му на местопроизшествието е неотносимо както към предмета на доказване, очертан в чл. 102 НПК, така и към процесуалната валидност на доказателствените средства съобразно чл. 105, ал. 2 НПК. В обобщение – решаващите съдилища не са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила, съставляващи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. При установените от тях факти те правилно са приложили материалния закон и деянието на подсъдимия е съставомерно по чл. 244, ал. 2, вр. ал. 1 НК, поради което не е налице и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Що се отнася до оплакването на защитника на подс. Й. за явна несправедливост на наложеното наказание, то не подлежи на разглеждане от върховната инстанция. В сезиращия процесуален документ касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК е заявено бланкетно и данни в негова подкрепа не са изложени. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 384/13.12.2022 година по в.н.о.х.д. № 952/22 година по описа на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.