О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 173 София, 15.03.2013 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ ч.гр.дело №1839/2013 година. Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, вх.№1017/22.02.2013 г., подадена от адвокат Д. П. – процесуален представител на ищеца К. Д. Й. от [населено място] срещу въззивно определение №82/13.02.2013 год. по ч.гр.д. №71/2013 год. по описа на Варненския апелативен съд, г.о., с което е потвърдено определение №291/25.01.2013 г. по гр.д.№3463/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд, дванадесети състав, с което е оставена без уважение молбата на ищеца К. Й. за освобождаване от държавни такси в производството. С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че не са налице предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на ищеца от заплащане на такси и разноски по делото, тъй като не е доказано, че няма средства да ги заплати. Прието е също така, че трудовите доходи на ищеца въпреки, че не са значителни, те за над средния размер за страната, той притежава собствено жилище, а съпругата му работи, като декларирания то него доход, който тя реализира, не отговаря на изпълняваната от нея длъжност. Изложени са изводи, че дори и при доход 350 лева месечно тя също подпомага семейния бюджет, а за да се приеме, че не са налице средства за заплащане на дължимата по делото такса, следва да се установи липса на доход или такъв на прага на бедността, което не може да се приеме по настоящото дело. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частният касационен жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Жалбоподателят сочи следните въпроси от значение за спора според него, а именно: 1. Каква е тежестта на всеки от критериите, изчерпателно изброени в чл.83, ал.2 ГПК и следва ли да се обсъждат всички предпоставки за освобождаване от държавна такса или съдът може да ограничи преценката си само до една от тях ?, и 2. След като молителят и семейството му притежават само едно жилище, в което живеят, дали то следва да бъде отчуждено за набавяне на средства, с които да се заплати дължимата държавна такса за завеждане на делото ? Като основание за допускане на въззивното определение до касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че частната касационна жалба е подадена в законния срок. Въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване само по първия от поставените въпроси, тъй като той е релевантен спрямо изводите на въззивната инстанция. По втория въпрос въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като по него липсват изводи на апелативния съд. Обстоятелствата, които следва да се преценят при формирането на извод за наличието на предпоставки на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК са доходите на лицето и на членовете на неговото семейство, които съпоставени с размера на дължимата държавна такса, както и недвижимото или движимо имущество, като евентуален източник на доходи или възможност за такива, биха дали възможност на страната да заплати държавната такса и да осъществи правото си на защита по конкретния спор. Видно от доказателствата към молбата за освобождаването от държавна такса, доходите на молителя и на членовете на неговото семейство са такива, че той реално не е в състояние да заплати изцяло дължимата държавна такса и не разполага с достатъчно средства за заплащане на сумата 2738,16 лева. Фактът, че молителят получава трудово възнаграждение над средната брутна заплата за страната не е обстоятелство, въз основа на което следва да се остави без уважение направеното искане. Декларираният доход на съпругата му сочи, че същата получава трудово възнаграждение, което съответства на размер малко над минималната работна заплата, определена за страната. Предвид обстоятелството, че семейството е тричленно месечният размер за всеки от членовете на семейството, който е в размер на 465 лева. Предвид изложеното настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че доходите на семейството на молителя сочат, че той не е във финансово състояние, което му позволява да внесе цялата дължима държавна такса. С оглед разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК съдът счита, че молителят следва да внесе държавна такса по делото в размер на 300 лева, като да останалата част до пълния й размер – 2738,16 лева следва да бъде освободен. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №82/10.02.2013 год. по ч.гр.д. №71/2013 год. по описа на Варненския апелативен съд, г.о. ОТМЕНЯ въззивно определение №82/10.02.2013 год. по ч.гр.д. №71/2013 год. по описа на Варненския апелативен съд, г.о., в частта с която е потвърдено определение №291/25.01.2013 г. по гр.д.№3463/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд, дванадесети състав, с което е оставена без уважение молбата на ищеца К. Й. за освобождаване от държавни такси в производството за разликата над 300 лева до 2738,16 лева, и ПОСТАНОВЯВА: ОСВОБОЖДАВА К. Д. Й. от [населено място] от внасянето на държавна такса по настоящото дело за разликата над 300 лева до 2738,16 лева. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно определение №82/10.02.2013 год. по ч.гр.д. №71/2013 год. по описа на Варненския апелативен съд, г.о., в останалата част, с която е оставена без уважение молбата на К. Д. Й. от [населено място], за освобождаване от внасяне на държавна такса до размер на 300 лева. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: