6 Р Е Ш Е Н И Е № 60161 Гр. София, 12.07.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гр. отделение, в открито заседание на 7.06.2021 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ ЕРИК ВАСИЛЕВ При участието на секретаря Даниела Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2264/20 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.290 ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на „Енерго- про продажби” АД, [населено място] срещу въззивното решение на Варненски окръжен съд по гр.д. №447/20 г. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС / р. по гр.д. №4160/18 г. на трето г.о./ по правния въпрос: При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната ел. енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на ел. енергия по реда на чл.183 ЗЗД? В касационната жалба се правят и в съдебно заседание се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушаване на материалния закон и се иска отмяната му. Ответникът по жалба Н. С. я оспорва като неоснователна по подробно изложени в писмен отговор съображения. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: По въпроса, по който е допуснато обжалването: В посочените от касатора решение № 150 по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о., и решение № 21 по гр. д. № 50417/2016 г., I г. о. на ВКС се приема, че и преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 54/2012 г.) и приемането на Правила за измерване на количеството електрическа енергия от 2013 г./ПИКЕЕ/, е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за техническите параметри на средството за търговско измерване. Източникът на задължението на крайния потребител за плащане на цената на доставената електрическа енергия е договор, а разпоредбите на ЗЕ не изключват общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока. От правилото на чл. 183 ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати разликата в дължимата сума. ВКС приема, че при липса на специална правна уредба (преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, в сила от 14.07.2017 г. и от 23.11.2018 г.) горният извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Подчертано е, че при неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическата енергия поради грешки в отчитането й от средството за търговско измерване, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители; затова в хипотеза на извършено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отменените ПИКЕЕ от 2013 г. В същия смисъл е произнасянето и на други съдебни състави на ВКС по поставения правен въпрос (Решение № 160 от 31.12.2020 г. по гр. д. № 1174/2020 г., Решение № 216 от 13.01.2021 г. по гр. д. № 989/2020 г. ВКС, ІV ГО, Решение № 107 от 26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г., ІІІ ГО, и др.). В тях се приема и това, че договорите за покупко-продажба на електрическа енергия се сключват по занятие от крайния снабдител по смисъла на § 1, т. 28а, б. "а" ДР ЗЕ с крайния клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният е физическо лице и използва доставената електрическа енергия за лично потребление, или е търговец, респ. юридическо лице-нетърговец, тези транслативни възмездни двустранни сделки пораждат правните последици на договора за покупко-продажба (чл. 183 и сл. ЗЗД), респ. на договора за търговска продажба (чл. 318 и сл. ТЗ). И при двата вида правоотношения за крайния снабдител на електрическа енергия се пораждат две основни задължения - да прехвърли правото на собственост върху описаното в сметките количество енергия и да предаде неговото владение на купувача (да извърши доставката на електрическа енергия до границата на собственост върху електрическите съоръжения на крайния клиент по смисъла на чл. 116, ал. 7 ЗЕ), а за купувача (краен клиент на електрическа енергия) - да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – чл. 200, ал. 1 ЗЗД, респ. чл. 327, ал. 1 ТЗ. Възникването на задължението за заплащане на продажната цена на вещите се предпоставя от изпълнението на задължението на продавача да предаде вещите, предмет на договорното правоотношение. Предвид специфичния характер на движимата вещ – електрическа енергия, и повтаряемостта на периодичната престация на крайния снабдител, са приети специални правила за установяване на действително доставената електрическа енергия от крайния снабдител до крайния клиент, според които (чл. 120 ЗЕ) електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се отчита със средства за търговско измерване – собственост на оператора на електрическата мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. В съдебния процес за дължимостта на стойността на потребена електрическа енергия доставчикът следва да установи действително доставеното количество електроенергия за съответния период, чиято продажна цена купувачът дължи да заплати. Това е необходимо включително и в случаите, когато е доказано по несъмнен начин, че върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но тя не е отчетена правилно, в който случай следва да се съберат данни и за начина и момента на осъществяване на съответната софтуерна намеса в програмата за параметризация на средството за търговско измерване, както и дали е възможно съответното количество електроенергия да премине през средството за търговско измерване в рамките на процесния период. Настоящият състав на ВКС споделя напълно тази практика на касационната инстанция. По същество на жалбата: Въззивният съд е уважил отрицателният установителен иск на Н. С. срещу касатора, като е приел за установена външна намеса в тарифната схема на електромера в собствения на ищеца обект на потребление на ел.енергия за битови нужди. Намесата е с цел неотчитане в пълен обем на количествата ел. енергия по двете тарифи, като препрограмирането осъществява прехвърляне на ел.енергия в скрития регистър, който не се визуализира при редовен отчет и реално отчетената там ел. енергия не се заплаща. Прието е, че след отмяната на чл.43, чл.44 и чл.47 от ПИКЕЕ /отм./ за оператора липсват действащи правила за реда за извършване на проверките на измервателните уреди с оглед установяване на случаите на неизмерена/неточно измерена енергия, както и за оформяне на констатациите от проверката като основание за последващо преизчисляване на доставената ел. енергия. След като по силата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ установяването на тези случаи следва да е уредено в правила, приети от КЕВР, и такива в момента на извършената проверка липсват, неточното измерване в обекта на ищеца е установено по неправомерен начин, респективно извършеното преизчисление на количеството ел.енергия за минал период е незаконосъобразно, непротивопоставимо на потребителя и не може да породи валидно задължение за последния за плащане на исковата сума. Тези изводи на въззивния съд противоречат на цитираната по-горе практика на ВКС по тълкуване и прилагане на закона и са незаконосъобразни. Въззивният съд необосновано и незаконосъобразно е приел, че след като са отменени разпоредбите от ПИКЕЕ към момента на извършване на проверката - 18.09.2018 г., електроснабдителното дружество не може да преизчислява доставената ел. енергия и да извършва корекция в сметката на своите абонати. Делото е останало и неизяснено откъм фактическа страна, защото с оглед оплакванията във въззивната жалба и установеното неправомерно софтуерно вмешателство в паметта на СТИ, съдът и служебно е следвало да назначи разширена техническа експертиза – ТР №1/13 г. ОСГТК. В случая, от данните по делото е видно, че служители на ответното дружество са констатирали неправомерно софтуерно вмешателство в паметта на средството за техническо измерване, в резултат на което е установено несъответствие между реално доставената и заплатената електроенергия за обекта на ищеца в [населено място]. Поради това ответното дружество е коригирало сметката на абоната за периода 19.09.2017г. до 18.09.2018г.. За корекцията е издадена фактура от 26.08.19 г. за сумата 5 312,89 лв. От метрологичната експертиза на БИМ ГД „МИУ“- РО Русе се установява, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и натрупана ел. енергия в невизуализираната част на дисплея/ на тарифа 3/, което според вещото лице – ел. инженер е всъщност „софтуерно препрограмиране на електромера“. За пълното изясняване на спора откъм фактическа страна следва да се назначи нова комплексна експертиза с участието и на софтуерен специалист, която да даде отговор на въпросите: Кога и как/ по какъв начин/ са възникнали показанията в регистър Т З на процесното средство за търговско измерване; установената в констативен протокол на Българския институт по метрология намеса в тарифната схема на електромера означава ли софтуерна намеса, насочена към разпределяне на действително потребена енергия и върху невизуализирана тарифа; кога, по какъв начин и с каква цел е извършено констатираното неправомерно въздействие върху тарифната схема на процесното средство за търговско измерване; при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното през 2016 г. на обекта средство за търговско измерване, възможно ли през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество електроенергия за исковия период, за който допълнително е начислена сумата по издадената от ответника фактура. Незаконосъобразността на изводите на въззивния съд по съществото на спора и необходимостта от събиране на нови доказателства за пълното му изясняване налагат отмяна на въззивното решение като неправилно и връщането на делото на въззивния съд за ново разглеждане. Поради изложеното и на осн. чл.293, ал.2 и 3 ГПК, ВКС на РБ, четвърто г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Варненски окръжен съд по гр.д. №447//20 г. от 26.05.20 г. Връща делото на този съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: