Р Е Ш Е Н И Е №225 гр. София, 24 юни 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на шестнадесети април, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Явор Гебов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №575 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на В. Г. Г. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №10/2013 г. по описа на Апелативен съд- гр.Велико Търново. С решение №23 от 18.02.2013 г., постановено по ВНОХД №10/2013 г. по описа на Апелативен съд- гр.Велико търново е изцяло потвърдена присъда №56 от 11.12.2012 г., с която осъденият Г. е признат за виновен в това, че на 28.01.2012 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив, отнел от владението на Т. В. Т. чужди движими вещи на обща стойност 45 лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила и заплашване за запазване на владението върху откраднатите вещи, като на основание чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал.3, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и „б” НК и чл.58а, ал.1 НК и чл.54 НК му е наложено наказание три години и четири месеца „лишаване от свобода”, което трябва да бъде изтърпяно в затвор при първоначален „строг” режим. С първоинстанционната присъда осъденият Г. е оправдан по обвинението да е отнел свидетелство за управление на МПС, талон за регистрация на превозното средство и дубликат на полица „гражданска отговорност”. В искането се твърди, че определеното наказание е явно несправедливо, като се поддържа, че осъденият има сериозно здравословни проблеми- страда от хронично заболяване „хепатит” С, има само един бъбрек и той функционира при наличието на заболяване хроничен пиелонефрит. На тези основания се моли да бъде намалено наказанието, като се твърди, че то е завишено с оглед извършеното престъпление. В искането е отразено, че към извършване на престъплението е съпричастно и друго лице, като Г. е изразил желание да го посочи. На тези основания се моли приключилото наказателно производство да бъде възобновено, като се предлага делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, като бъде дадена възможност на осъдения да спомогне за разкриване на истината. Защитникът на съдения, в хода на проведеното съдебно заседание пред касационната инстанция, моли да бъдат отчетени многобройните заболявания на Г.и това, че същите не могат да бъдат лекувани в затворнически условия. На тези основания се предлага да бъде определено по- ниско наказание. В подкрепа на искането се сочи и това, че осъденият е млад човек, който се е разкаял за извършеното престъпление. Представителят на държавното обвинение поддържа, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила По отношение на наказанието предоставя на съда. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането Депозираното искане на осъдения В. Г. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №10/2013 г. по описа на Апелативен съд- гр.Велико Търново е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК и е допустимо. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: В искането не са конкретизирани оплакванията, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, като единствено се поддържа, че Г. има информация за това, че съпричасно към престъплението друго лице е било укрито от разследващите полицаи. Доказателства за това в делото липсват, като дори да съществувал съучастник, това не може да бъде основание да се приеме, че наказателното производство, водено срещу осъдения и приключило с влязъл в сила съдебен акт е опорочено. Ето защо касационната инстанция прецени, че липсват основания за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане от друг съдебен състав поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Касационният съд изцяло сподели изводите на предходните съдебни състави за това, че като отегчаващи отговорността на осъдения обстоятелства трябва да бъдат ценени многобройните предходни осъждания на Г., това, че те са били все за престъпления против собствеността и лошите му характеристични данни. Правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства са ценени ниската стойност на инкриминираните вещи- предмет на престъплението и сравнително младата възраст на осъдения. Първостепенният съд е ценил като отегчаващо отговорността обстоятелство това, че не е била възстановена стойността на отнетите вещи. Този извод е неправилен, тъй като евентуалното възстановяване на вещите или стойността им, би било смекчаващо отговорността обстоятелство, но отказът да бъдат репарираните вредите, настъпили от престъплението няма как да бъде ценен като отегчаващо отговорността обстоятелства и да обоснове завишена наказателна санкция. Независимо от допуснатата неточност, отмереното на осъдения наказание е справедливо и съответно на обществената му опасност. Правилно са отчетени многобройните предходни осъждания на Г., като е съобразено, че те надвишават значително тези необходими за квалифициране на престъплението по чл.199, ал.1, т.4 НК. Законосъобразно при отмерване на наказанието са преценени вида престъпленията, осъществени при тези осъждания. В тази връзка трябва да бъде посочено и това, че за периода след 2006 г. В. Г. е осъждан петнадесет пъти- все за престъпления срещу собствеността, като всяко едно от тях е било извършено непосредствено след изтърпяване на наказанието по предходното осъждане. На практика този осъден в продължение на изключително дълъг период от не е променил начина си на живот и не показал каквито и да е доказателства за това, че изтърпените наказания са постигнали целите на специалната превенция. Ето защо касационната инстанция приема, че евентуално редуциране на наказанието на Г. би било необосновано и не би гарантирало постигане на целите на чл.36 НК. Не могат да бъдат споделени оплакванията за наличие на изключителни смекчаващи отговорността на осъдения обстоятелства- влошено здравословно състояние и ниска стойност на инкриминираните вещи. По делото липсват каквито и да е доказателства, които да установят налични заболявания на Г., но дори той да страда от тях, те не могат да обосноват налагане на по- ниско наказание, тъй като то не би било съобразено с доказателствата, относими към обществената опасност на осъденото лице. Не могат да бъдат споделени и оплакванията за това, че ниската стойност на инкриминираните вещи, налага редуциране на наказанието, като преценката за това трябва да почива на разбирането, че осъденият е отнел всички вещи, които е открил в автомобила. Това, че те са били на толкова ниска стойност не може да е основание да бъде направен извод за наличието на незначителна обществена опасност на извършеното от него престъпление. В тази връзка трябва да бъде отчетено и това, че предмет на приключилото производство е съставното престъпление „грабеж” за извършването на което Г. е използвал заплашване. Касационната инстанция съобрази и това, че независимо от наличието на множество отегчаващи отговорността обстоятелства на осъдения е наложено предвиденото в санкционната част на разпоредбата на чл.199, ал.1 НК минимално наказание, като впоследствие същото е било редуцирано съобразно нормата на чл.58а НК. Отмереното наказание „лишаване от свобода” за срок от три години и четири месеца не е несъразмерно на обществената опасност на извършеното престъпление и личността на извършителя му и на това основание касационният съд не го прие за явно несправедливо. Ето защо и искането наказателното производство да бъде възобновено, а наказанието редуцирано не може да бъде уважено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №23 от 18.02.2013 г., постановено по ВНОХД №10/2013 г. по описа на Апелативен съд- гр.Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.